О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№471
[населено място] 28.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№929/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №26 от 05.01.2017г. по в.т.д.№3759/16г. на Софийски апелативен съд след частична отмяна на решение №2075 от 29.12.15г. по т.д.№3778/12г. на Софийски градски съд , е признато за установено по предявените от Г. Р. Х. срещу [фирма] извършването на нарушение на авторските права на Х. чрез публикуване от [фирма] в бр.42 до бр.49/2007г. на вестник „София днес“ на кръстословици с автор ищеца,без посочване на името му като такъв.В останалата му част,с която са уважени исковете за нарушения по чл.18 ал.1 и ал.2 т.1 ЗАПСП и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП – за публикуване на 496 бр. кръстословици през периода 20078-2010г. след изтичането на срока по чл.36 ал.5 ЗАПСП и без разрешението на ищеца,както и за публикуване на 589 бр. кръстословици през същия период без посочване името на ищеца като автор,както и исковете за обезщетение по чл.94 ЗАПСП и за разгласяване на диспозитива на решението за сметка на ответника, решението на Софийски градски съд е потвърдено.
Така постановеното въззивно решение е обжалвано изцяло от [фирма] с оплаквания за незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,както и за необоснованост. Претендира се отмяна на решението.
Ответникът по касационната жалба Г. Х. е оспорил същата по съображения ,обосноваващи недопускането й до касационно обжалване,както и по съображения за неоснователност.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е съобразил разпоредбата на чл.3 ЗАПСП,посочвайки,че в нея не се съдържа изчерпателно изброяване на обектите на авторско право.Приел е,че кръстословицата е такъв обект,доколкото създаването й е резултат на творческа интелектуална дейност,която изисква освен умение за систематизиране и подредба на информация и специализирани филологически познания,а също и използване на специфични методи и похвати,прилагане на научни принципи в лексикографията и творчество при подбора на думите,обяснението на последните и подредбата им в самата кръстословица.Във връзка с направено от въззивника-ответник възражение съдът е посочил,че друг извод не може да бъде направен ,независимо дали кръстословицата може да бъде генерирана с компютърна програма,доколкото последното не изключва творческата дейност в процеса на съставянето й.Направил е аналогия с компютърни програми за рисуване,фотография и др.,които обаче не изключват рисунките и фотографските произведения като обекти на авторско право,изрично признати като такива по ЗАПСП. Съдът е приел,че между страните е съществувала устна договорка за изготвяне на кръстословици от ищеца и предоставянето им на ответника за публикуване със срок – максимално определения в чл.36 ал.5 ЗАПСП тригодишен. Доколкото по отношение на част от кръстословиците е налице продължило и след изтичането на посочения срок ползване чрез публикуване във вестник „София днес“ без разрешението на ищеца като техен автор по силата на презумпцията на чл.6 от ЗАПСП съдът е приел наличие на нарушение на правата на последния по чл.18 ал.1 и ал.2 т.1 ЗАПСП,което е прогласил и е присъдил за неправомерното ползване в полза на ищеца обезщетение,изчислено на базата на признатото от страните като обичайно и практикувано между тях заплащане по 8 лв. за кръстословица. Установявайки от събраните по делото доказателства,че част от кръстословиците ответникът е публикувал без да посочи до тях името на ищеца, съдът е приел,че с тези си действия ответното дружество е нарушило правата на ищеца по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП.За да отмени решението на СГС в частта,с която последният е приел частично погасяване на исковете,въззивният съд е изложил съображения за липса на предвидена погасителна давност за упражняване на авторските права в ЗАПСП, който като специален закон,дерогира приложението на общия такъв – ЗЗД. Извел е аргумент и от разпоредбата на чл.27 ал.1 ЗАПСП,предвиждаща закрила на авторските права докато е жив авторът и седемдесет години след смъртта му.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил въпроса „Кръстословицата явява ли се защитен обект на авторското право като вид литературно произведение?“, считайки същия за правен и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по така формулирания въпрос,доколкото не се констатира осъществяване нито на общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,нито на допълнителния такъв,сочен от касатора в хипотезата на т.3 на същия член. Съгласно указанията,дадени с посоченото тълкувателно решение въпросът,за да има характеристиките на правен такъв , следва да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело. Поставеният като общо основание за допустимост въпрос няма такъв характер,доколкото развилият се между страните спор пред първата инстанция не е обхващал и въпроса дали изобщо кръстословицата е обект на авторско право.Видно от отговора на исковата молба , ответникът, сега касатор, не е оспорвал приложението на чл.3 ЗАПСП по отношение на релевираните от ищеца кръстословици като обекти на авторски права и не е твърдял,че те не представляват такива обекти. Оспорвано е наличието на творческа дейност при съставянето им,доколкото се е твърдяло ползване в конкретния случай на специална компютърна програма. Въвеждането на такъв въпрос в предмета на спора едва с въззивната жалба е недопустимо,поради преклудирането му /а и такова възражение по същество липсва,вместо това е посочено само,че първата инстанция пространно е коментирала въпроса за това дали кръстословиците са обект на авторско право при наличието на спор в теорията по този въпрос/. Изложените от въззивната инстанция разсъждения в тази насока поради това не могат да се определят като решаващи /още повече,че липсва произнасяне на САС,с което кръстословиците да са изрично възприети като произведение на литературата/,доколкото не се явяват отговор на въведен в предмета на спора въпрос.
Не е налице и соченият допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване. Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. Нито една от тези предпоставки за допускане до разглеждане на касационната жалба не е обоснована в приложеното изложение на касатора. Доколкото разпоредбата на чл.3 ЗАПСП не съдържа изчерпателно изброяване на всички обекти на авторско право,а водещ елемент при определянето на дадено произведение като такъв е то да е плод на творческа дейност и подлежи на преценка за всеки отделен случай, то това изключва възможността да се приеме,че е налице празнина или неяснота в закона, която следва да бъде запълнена по пътя и чрез дейността на касационната инстанция по правоприлагането.
Изложеното налага на касатора да бъде отказан достъпът до касация.
В полза на ответната по касационната жалба страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на платено адвокатско възнаграждение 1000 лв.
Водим от горното, Върховен касационен съд,Търговска колегия, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №26 от 05.01.2017г. по в.т.д.№3759/16г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.4 да заплати на Г. Р. Х. [населено място] [улица] сумата 1000 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.