5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426/ 11.07.2017г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№386/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №290/03.10.2016г. по т.д.№216/16г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №5/12.01.2016г. по т.д.№35/2012г. на Хасковски окръжен съд,с което е признато за установено на основание чл.71 ТЗ по отношение на [фирма] , че Министерство на земеделието и храните е акционер със 170 поименни акции с номинал всяка от 100 лв.,общо 17 000 лв.,представляващи 34% от капитала на [фирма] и е отменено решението на Съвета на директорите на [фирма] от 19.12.2011г. за отправяне на предупреждение до акционера МЗХ на основание чл.189 ал.2 ТЗ като незаконосъобразно.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, необоснованост, неправилност и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение.
Ответникът по касация МЗХ е оспорил в писмен отговор наличието на сочените в изложението по чл.280 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на решението и основателността на доводите,изложени в касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди постановеното от първата инстанция съдебно решение въззивният съд е приел,че съдът е надлежно сезиран с предявените от ищеца искове. Доколкото с тях е оспорена законосъобразността на решението на Съвета на директорите ,с което му е отправено предупреждение за изключването, съдът е обосновал допустимостта на исковете с наличието на правен интерес от предявяването им и липса на друг път на защита на нарушените му членствени права. Анализирайки събраните и неоспорени доказателства по делото,въззивният съд е намерил,че ищецът е сред акционерите – учредители на ответното дружество,притежаващ 170 поименни акции по 100 лв. от капитала му от 50 000 лв.,представляваши 34% от него, чиято стойност е внесена изцяло от МЗХ; че след решението на ОС за увеличение на капитала на 5 000 000 лв. притежаваните от него акции са съответно 17 000 бр.,за което и му е издадено временно удостоверение; че след увеличението този акционер е внесъл сума в общ размер 1 500 000 лв., с което е останал задължен за неизплатени вноски на стойност 183 000 лв. Като се е позовал на задължителна съдебна практика – решение №46/23.04.12г. по т.д.№163/11г. на първо г.о. на ВКС,съдът е приел,че последиците на неизпълнението на задължението за вноски, предвидени в чл.189 ал.2 и ал.3 ТЗ,в случаите на увеличаване на капитала са приложими само по отношение на новите заявени акции и не могат да се разпрострат и по отношение на първоначално записаните такива.От последното ПАС е направил заключение,че в случая на обезсилване подлежат само 1830 бр. акции,записани от ищеца и невнесени от него. Този извод обаче съдът не е приел за решаващ изхода на спора,съобразявайки наличието към момента на постановяване на съдебния му акт на влязло в сила решение №45/13.05.13г. по т.д.№112/12г. на Хасковски окръжен съд,с което на основание чл.29 ал.1 ЗТР е прието за установено,че извършеното вписване на увеличението на капитала е несъществуващо обстоятелство /поради липса на осъществени материалните предпоставки на чл.192 ал.5 ТЗ/. Доколкото решението на СД от 19.12.11г. за отправяне на предизвестие за изключване е основано на неизпълнение на задължението на акционера за вноски,произтичащо именно от това увеличение,то е лишено от основание и поради това – незаконосъобразно.
Така постановеното решение е допустимо. Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения от МЗХ иск за защита на членствените му права. Законът не е ограничил предявяването на иска с определен преклузивен срок /както при исковете по чл.74 ТЗ/. С него е оспорена законосъобразността на отправеното към ищеца предизвестие за изключване по чл.189 ал.2 ТЗ,поради неизплащане на пълния размер от дължимата вноска при увеличението на капитала на дружеството.Абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл.71 ТЗ е качеството на акционер у ищеца,а последният се легитимира като такъв с придобитите при учредяването на дружеството 170 бр. поименни акции, като при съобразяване на разрешения с решение №46/23.04.12г. по т.д.№163/11г. на първо г.о. на ВКС правен въпрос, това му качество не се засяга от последиците при неплащане на вноските при увеличението на капитала.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е счел,че в решението е разрешен въпрос,който е от значение за изхода на делото и, по който липсва съдебна практика /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/,а именно: Дали когато акционерът е неизправен по отношение на дължимите вноски по първоначално записания капитал,а в отправеното предизвестие по чл.188 ал.2 ТЗ е поканен да внесе освен сумата по увеличението на капитала и сумата, дължима по първоначално записания капитал и задължението не е изпълнено в 1-месечния срок, счита ли се акционерът изключен ex lege ? Въпросът не осъществява общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,доколкото нито е налице произнасяне на въззивния съд,на което да е основан крайния изход на спора, нито било въвеждано в предмета на спора възражение за неплащане на първоначалната /при учредяването на дружеството/ вноска от страна на акционера МЗХ /възлизаща общо на 17 000 лв./. Въпросът съдържа в себе си и фактически невярно твърдение,противоречащо на установените с изходящи от самото дружество обстоятелства – видно от изготвения и подписан от председателя на СД списък на акционерите на дружеството, към момента на отправянето на предизвестието по отношение на МЗХ е отразен внесен капитал 1 517 000 лв.,което включва и първоначалната вноски преди увеличението от 17 000 лв.Поради това и с предизвестието ищецът е бил поканен да внесе само разликата над последната сума и внесените по увеличението 1 500 000 лв.,а именно – сумата 183 000 лв. Доколкото въпросът не покрива общия критерий за допустимост, това е достатъчно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол,без да се разклежда наличието на релевирания допълнителен такъв,който и не е обоснован от касатора,съобразно указанията в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място касаторът е направил твърдение за липса на мотиви в атакуваното решение с необсъждане на всички твърдения,възражения и доказателства, направени и събрани пред двете инстанции.Позовал се е на съдебна практика – решение №752/18.11.88г. на трето г.о. , решение №129/05.03.86г. по гр.д.№682/85г. на първо г.о., ППВС №1/13.07.53г., ППВС №1/10.11.85г. и ТР №1/04.01.01г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС. Конкретен въпрос обаче не е формулиран,а съобразно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция няма нито правото ,нито задължението да извежда такъв от текста на касационната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към нея.
В останалата част от изложението са поставени въпросите : 1.Дали въззивният съд е основал решението си на установените по делото обстоятелства и дали е изпълнил задълженията си по чл.235 ГПК? /сочено противоречие с р.№358/18.06.10г. по гр.д.№1183/09г. на трето г.о. на ВКС/; 2.Дали съдът е изпълнил задълженията си по чл.12 ГПК и чл.235 ГПК? /сочено противоречие с р.№217/09.06.11г. по гр.д.№761/10г. на четвърто г.о./ ; 3.За съответствието на въззивното решение с чл.154 ГПК и произнасянето по материално-правния въпрос относно основателността на исковете и свързания с това процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните в производството /твърдяно противоречие с р.№173/12.01.11г. по т.д.№901/09г. на първо т.о., р.№66/01.02.10г. по гр.д.№5401/08г. на първо г.о., ТР №3/12.12.12г. по тълк.д.№1/11г. на ОСГТК на ВКС/; 4.Дали въззивният съд е направил превратно тълкуване на доказателствата, за изпълнение на задълженията му по чл.235 ГПК в тази връзка и противоречие с решение №358/18.06.10г. по гр.д.№1183/09г. на трето г.о. на ВКС. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани правни въпроси,които са от значение за изхода на спора по конкретното дело. От значение за изхода на спора,съгласно т.1 от посоченото тълкувателно решение, са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.Нямат характер на правни въпросите,които касаят правилността на обжалваното решение,нито тези,свързани с възприемането му на фактическата обстановка и за обсъждането на събраните по делото доказателства. Поставените в посочените по-горе т.1 до т.4 въпроси са именно от такъв характер,тъй като отговорите им налагат конкретна преценка дали въззивната инстанция е процедирала правилно при осъществяването на правомощията й и правилни ли са направените от нея изводи по съществото на спора възприемайки по определен начин събраните пред двете инстанции доказателства.Такава проверка касационният съд е задължен да извърши във втората фаза на производството след допускането на решението до касационно обжалване и след като даде отговор на конкретно поставен въпрос от правен характер. Поради това така зададени въпросите,посочени по-горе не могат да обусловят наличие на общо основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да приеме,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на ПАС.
В полза на ответника по касационната жалба подлежат на присъждане направените в това производство разноски.Списък на разноските към отговора на касационната жалба не е представен.Към пълномощното за процесуално представителство на МЗХ от адв. М. е приложено преводно нареждане, удостоверяващо нареден превод по сметката на М. в размер на 5 980 лв. Като основание за плащане е посочено „Дебитна карта за м.01.2017г.“.При тези данни настоящият състав намира , че не е доказано сумата да представлява разноски на страната,които да са направени за защита по конкретното дело,поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №290/03.10.2016г. по т.д. №216/ 16г. на Пловдивски апелативен съд, .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.