2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
С., 19,01,2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1492/16г.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. А. Я. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. Н. Б. против решение №379 от 29. 02. 2016г. по гр.д. №3712/15г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №3560 от 25.05.2015г. по гр.д. № 134/13 на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Я. против ЗАД [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.208 КЗ за разликата над 21364лв. до пълният предявен размер от 37000лв., както и в частта по иска по чл.86 ЗЗД, считано след датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
Ответникът по касационната жалба – ЗАД [фирма], [населено място], чрез пълномощника си юрк. И. Е. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване..
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Основателно е възражението на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба, в частта й, с която е въведено обжалване относно претендирана законна лихва върху главницата, считано след предявяване на иска до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. По отношение на претенцията за лихва след предявяване на иска решението на Софийски градски съд не е обжалвано и съответно е влязло в сила. Този извод е съобразен с изрично конкретизирания предмет на въззивно обжалване, очертан от настоящия касатор във въззивната му жалба по иска по чл.86 ЗЗД, очертан като – „ в частта, с която е отхвърлен иска до пълният предявен размер от 2150.31лв. законна лихва за периода – 12.06.2012г. -15.11.2012г. И тъй като иска е предявен на 03.01.2013г., то обжалването не обхваща период след неговото предявяване. Следователно в посочената в касационната жалба част, решението на първостепенния съд като обжалвано е влязло в сила, поради което и в обсъжданата част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт..
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, първоначално инкорпорирано в касационната жалба, а впоследствие възпроизведено и уточнено в молба от 05.05. 2016г. касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставил е въпросът :„ При липса на три еднакви или сходни пазарни аналози на застрахованата вещ, автомобил, трябва ли да се прилага Методиката на Комисия за финансов надзор за определяне на размера на застрахованата вещ”. Страната накратко е изложила оплакване за неправилност на решението в тази му част. Като втори въпрос, касаторът е формулирал : „ При разлика между определения размер на стойността на застрахованата вещ при тотална щета / кражба или погиване/ от страна на застрахователя и определеното от застрахователя или съда въз основа на съдебно автотехническа експертиза или експертно заключение, представлява ли едностранно изменение на сключения застрахователен договор в нарушение на чл.20а ЗЗД във връзка с чл.143 т10 и т.11 от ЗЗП във вр. с пар.1 от ДР на ЗЗП, в частта за размера на застрахователното обезщетение.”Касаторът е възпроизвел мотивите на въззивният съд, който се е позовал на трайна практика на ВКС относно начина на определяне на обезщетението и в частност тази, с която е прието, че уговорената застрахователна сума не предопределя размера на застрахователното обезщетение, а само установява неговата максимална граница. Страната след възпроизвеждане на тези мотиви ги е определила, както тях така и цитираната практика на ВКС като неправилна и постановена в нарушение на чл.20 а ЗЗД,като е изложила и подробни мотиви относно това си оплакване във връзка с довода за нарушение по чл. 143 ЗЗП., квалифицирани и от касатора като неправилност на акта и постановяването му в нарушение на материалния закон. Други доводи не са развити.
Третият поставен въпрос – Дължи ли се лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху присъдената сума от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, е относим към частта на касационната жалба, която настоящият състав мотивира по-горе като недопустима, поради което въпросът не обосновава довод за допускане на касационно обжалване на решението в разглежданата част.
Касаторът не установява предпоставки за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. От поставените въпроси могат да бъдат изведени релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че не са съобразени изцяло с мотивите на въззивния съд. Така, обаче, е установено единствено общо основание за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ поддържано от касатора/, предполага обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Подробно развитите доводи, свързани с „колизия” на чл.203, ал.2 КЗ/отм./ и чл.20а ЗЗД вр. чл.143, т.10,11 ЗЗП са обсъдени в контекста на оплакването на страната за неправилност на акта, така и квалифицирани от нея, а именно това оплакване за неправилност на изводите на състава, не само с оглед фазата на касационно производство, но и съобразно разгледаната дефинитивност на основанието не обосноват наличието му. Още повече, че е налице трайна и непротиворечива задължителна за съдилищата практика по чл.203, ал.2 КЗ / отм./, която настоящият състав споделя, цитирана и от въззивния съд и съответно съобразена от него. Следователно,основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, в хипотеза на разрешен по реда на чл.290 ГПК правен въпрос относно начина на формиране на застрахователното обезщетение, както и изрично мотивираното, че уговорената застрахователна сума установява само максималната граница на обезщетението, налага извод, за уеднаквяване на практиката, с която съдилищата следва да се съобразяват, както в случая се е съобразил и състава на въззивния съд. Несъгласието на касатора с така установената практика, считана от него за неправилна е ирелевантно спрямо основанията за допускане на касационно обжалване.
Оплакванията за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. А. Я. от [населено място] против решение №379 от 29. 02. 2016г. по гр.д. №3712/15г. на Софийски апелативен съд, в посочената от него част по иск по чл.86 ЗЗД- за дължимост на законна лихва, считано след датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №379 от 29. 02. 2016г. по гр.д. №3712/15г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №3560 от 25.05.2015г. по гр.д. № 134/13 на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Я. против ЗАД [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.208 КЗ/отм./ за разликата над 21364лв. до пълният предявен размер от 37000лв.
В частта, с която касационната жалба на П. А. Я. от [населено място] е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в седмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: