О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 01,04,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 286/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма],гр. С. против определение № 688 от 20.10.2015 г. по ч. т. д. № 682/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма],гр. С. е на становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил определение на Окръжен съд – Търговище, с което последният е прекратил производството по делото по реда на чл. 130 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими, като депозирани след изтичането на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ. Изложени са съображения, че след изменението на посочената разпоредба, преклузивният срок за предявяване на отменителни искове се прилага и за заварени производства, в който случай същият започва да тече от датата на влизане в сила на ЗИД ТЗ /обн. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г./ и вече е бил изтекъл към датата на предявяване на исковете по настоящото производство, а за валидното упражняване на правото на иск съдът следи служебно.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, частният касатор е поддържал наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпроса : 1) „Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови определението си за прекратяване на делото преди изтичане на предоставения на страната срок за становище?“ , като е поддържал, че въззивният съд се произнесъл по този въпрос в противоречие с решение №11/12г. на ВКС.Страната е развила и разбиране, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. По основанието по чл.280, ал.2 ГПК / както е посочил частният касатор/е поставен въпроса – „От кой момент започват да текат преклузивните срокове по чл. 649, ал. 1 ТЗ – от влизане на решението за откриване на производството по несъстоятелност в сила или от момента на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ?“ По този въпрос е сочена практика на ВКС – решение от 09.03.1998г. по гр.д. №18959/97г. на ВКС и определения на съдилищата, с които се приемало, според страната, че срока имал начален момент- влизане в сила решението по чл.630, ал.1ТЗ. Касаторът е изложил оплакванията си за неправилност на обжалвания съдебен акт.Поискал е, ако настоящия състав приеме неприложимост на сочената практика да приеме за налично основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел и по което основание е поставил и въпроса – , 3) „Текат ли преклузивните срокове по чл. 649, ал. 1 ТЗ по отношение на кредиторите, чиито вземания не са приети при предявяването им в едномесечния срок от откриване на производството по несъстоятелност и тези кредитори са принудени да водят съдебни процеси, за да докажат вземанията си?“ Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. Първият поставен въпрос не е свързан с решаващите правни изводи на съда, обусловили обжалвания резултат, тъй като преклудирането на правото на искова защита, в какъвто смисъл са тези решаващи изводи не е в зависимост от осъществяване на реда за разглеждане на правните спорове / както е поддържал с оглед въпроса касатора/, поради това, че приемане на становището на страната по спора не е предпоставка за прекратяване на производството. Още повече, че сочената като противоречива практика също няма нищо общо с поставения въпрос, тъй като третира предоставен срок за писмена защита и неговото спазване.
Вторият и третият въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на страната на основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, обаче, не е съобразено със задължителната за съдилищата практика на ВКС относно началният момент на срока за предявяване на отменителните искове и по-конкретно относно началния момент, от който тече срокът /въведен с новата редакция на чл. 649, ал. 1 ТЗ с изменението с ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г./ за предявяване на отменителен иск в хипотезата на заварено от изменението на закона открито производство-определение № 337 от 17.06.2015 г. по ч. т. д. № 1658/2015 г. на ВКС, решение № 184 от 27.11.2014 г. по т. д. № 2029/2013 г. на ВКС, решение № 97 от 22.07.2014 г. по т. д. № 787/2011 г. на ВКС и др. с която постановеното въззивното определение е изцяло в съответствие. Съгласно цитираната съдебна практика разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ е изменена с § 10 на ЗИД на ТЗ, обнародвана в ДВ, бр. 20 от 28.02.1013 г. Според ЗИД, § 10 се прилага и за заварените от този закон производства за попълване масата на несъстоятелността. Възприето е принципното становище, че при действието на разпоредбата на § 14, ал. 1 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/2013 г./ следва да се приеме, че при открито преди влизане в сила на ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/28.02.2013 г./ производство по несъстоятелност, едногодишният преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на посочените искове, тече, не както в общата хипотеза от откриване на производството с решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, а от влизане в сила на изменението на закона. Този извод е мотивиран със същностната характеристика на всички процесуални срокове, вкл. тези за предявяване на иск – те текат занапред, от момента на определянето им, тъй като обратното би ги лишило от смисъла им на времеви периоди, в които страната може обективно да осъществи определено процесуално действие. Законът определя императивно началото на преклузивния срок без да прави разлика на категорията лица, спрямо които същият се прилага, като не се въвеждат изключения по отношение на лицата, спрямо които началото на сроковете да е отложено в зависимост от настъпването на други обстоятелства. В тази връзка е без значение за коя група кредитори става въпрос – с приети или неприети вземания, началото на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ е еднакво и за двете групи и щом като същият е пропуснат, предявяване на отменителен иск след това е недопустимо. С оглед цитираната практика частният касатор не обоснована поддържаното от него за установеност на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, с оглед, на които е поставил въпросите, тъй като наличието на задължителна практика по тях, изключва приложението на тези основания.
С оглед така представеното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на определението на ВАпС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 688 от 20.10.2015 г. по ч. т. д. № 682/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: