5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 28.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2049/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Перник план” ЕООД, [населено място] против решение № 831 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 5838/2016г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- „Обединена Българска банка”АД, гр. София чрез пълномощника си юрк.Н.И. е на становище, че касаторът не обосновава предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Ответникът по касация – „Бесттехника –Струма” АД, гр. Перник, чрез пълномощника си -адв. Е. Б. е на становище че жалбата е основателна , а решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Е-. Б. е заявил, че според него са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 и 3 и ал.2 и ал.2 ГПК. Възпроизвел е съдържанието на текстовете, интерпретирал е постановките на ТР ОСГТК №1/09г. и е посочил предмета на обжалваното от него решение. Поставил е следните въпроси : 1/Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл.422 ГПК в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост, посочено в извлечението от сметка от Банката, което е послужило за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, когато в извлечението са формирани наказателни лихви, които в исковата молба са формирани различни наказателни лихви”. 2 / „ Следва ли в заявлението по чл.417 ГПК и в исковата молба да са изрично посочени конкретните падежирали съгласно договора за банков кредит и извлечението от съответните счетоводни книги и погасителен план към него месечни вноски и техния размер и лихви, за да се установят те с решението по иск с правно основание чл.422 ГПК и трябва ли да има идентичност на основанията и фактите изложени в извлечението от сметка и в иска по чл.422 ГПК.” 3/ „ Налице ли е прекъсване на давността, когато признанието касае фактически състав, от който произтича задължението и 4/ „ Длъжен ли е съдът да се съобрази с посочените от страните предели на търсената защита в рамките и по начин, който е поискан от ищеца или той сам може да правораздава, без да е направено възражение за спиране на давността и при кои предпоставки въззивният съд може да констатира произнасяне свръх петитум от страна на първоинстанционния съд.” По първите два въпроса страната е поддържала противоречие с практика на ВКС, като в тази връзка е развила и довод за неправилност на решението изведено от разглеждането на информацията, представена в извлечението от сметка на банката „относно предсрочната изискуемост и падежирането на кредита”. Развито е разбирането, че е налице противоречива информация относно това дали вземането подлежи на „ изпълнение и от кой момент”. Така е достигнат извода, че неправилно приетата от „ кредитора предсрочна изискуемост на главницата на 13.04.20011г прави очевидно неправилна претенцията за размера на лихви..”Страната е развила и разбирането си за неправилност на изводите на съда по отношение приетото прекъсване на давността, като е сочила противоречие с изброени решения на ВКС, от които са възпроизведени кратки изводи. По отношение на четвъртия въпрос, също е сочено противоречие с решения на ВКС. Страната е поддържала по тези въпроси и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изведено от оплакванията й за неправилност на акта, като са развити и доводи за това, че съдът в отклонение от ТР ОСГК № 1 /01г. не е приел произнасяне на първостепенния съд извън поисканото и по този начин неправилното процедиране ” било от значение за точното прилагане на закона, тъй като решавали настоящия казус неточно а превратно чрез неправилно тълкуване…” Страната е сочила и основанието по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК, като е поддържала, че въз основа на изложеното по другите основание можело да се направи извод, че мотивите на съда били очевидно неправилни и противоречиви. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така определената дефинитивност на основанието първият поставен въпрос не е релевантен. Този извод се налага, поради това, че същият е поставен извън контекста на изложените и обосновани мотиви на съда, който е приел, че е без правно значение посочването на израза „ предсрочна изискуемост на дълга”, в един от документите издадени от банката, след като в заявлението и в исковата молба претенцията е заявена като такава за присъждане сумите по целия кредит, чийто окончателен падеж е настъпил преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. В тази връзка въпросът не само е ирелевантен, но и фактически необоснован, без съобразяване и с друг решаващ мотив на състава за това, че съгласно сключения между страните договор наказателни лихви се начисляват при просрочие, каквото в случая е установено и съответно надлежно заявено и в заявлението по чл.417 ГПК, и в исковата молба. В тази връзка всички оплаквания на касатора, както и развитите му съображения третиращи предсрочна изискуемост на дълг са извън предмета на спор, тъй като ищецът нито е твърдял, нито е установявал предсрочна изискуемост, а тъкмо обратното позовавал се е изрично на окончателно настъпила изискуемост на задължението преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.Същите изводи се налагат и във връзка с втория поставен въпрос, който също е формулиран без касаторът да отчете, че в случая хипотезата е съвсем различна, че се претендира целият размер на кредита, поради настъпилата му изискуемост т.е. страната не е следвало да разграничава падежирали от непадежирали вноски, тъй като е настъпил падежът на всички вноски по кредита. И освен това въпросът е поставен и с оглед фактически невярното посочване, че е налице разлика между претендираното по заявлението и по исковата молба, като такава не се констатира. Оплакването, че извлечението от сметка се различава от приложеното към заповедното производство е ирелевантно, тъй като не формира решаващ извод на състава а обосновава единствено доказаност или недоказаност на претенцията, т.е. то не съставлява претенция а доказателство за същата. Не отговаря на изискванията за общо основание и третият поставен въпрос, зададен извън контекста на приетото от възивният съд, който е приел тъкмо обратното на съдържателното изявление във въпроса, отчитайки, че молбата на длъжника до банката с искане за сключване на споразумение изцяло покрива всички утвърдени в съдебната практика елементи за признаване на дълга- пряко и недвусмислено изявление от длъжника към кредитора, че задължението съществува, същото е в рамките на давностния срок и се отнася до съществуване на задължението, а не до наличие на фактите от които произтича. Тъй като въпросът съдържа твърдяно обстоятелство каквото съдът не е приемал то и същият не е релевантен. Петият поставен въпрос също не обосновава извод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.тъй като съдът изцяло се е съобразил с търсената от ищеца защита и в нейните рамки е постановил своето решение
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание и с оглед горното касаторът не е развил каквито и да било съображения.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 831 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 5838/2016г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: