О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 28.02.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2164/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Стоком 3”ЕООД против решение № 31/21.02.2018 г. по т.д.№ 353/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 23/09.05.2017 г. по т.д.№ 29/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от „Стоком 3„ ЕООД против Банка „ДСК” АД и ЕТ „Ауто 2006 – Н. С. „ обективно съединени искове, за прогласяване недействителност на договор за учредяване на договорна ипотека, сключен между страните по спора – ищеца, в качеството на ипотекарен длъжник и ответника Банка „ДСК„ АД, в качеството на ипотекарен кредитор, материализиран в нот. акт № 92, том ІІ, рег.№ 2371 нот.делэ № 257 от 24.08.2006 на Нотариус И. И.,рег;№ 305 на НК , с район на действие Районен съд – Тетевен . Недействителността се претендира поради сключване на договора в противоречие със закона, вкл. на специалните основания за нищожност по чл.170 ЗЗД, както и при липса на съгласие. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие със закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно съдът не се е произнесъл по довода му за нищожност на упълномощаването на представлявалия ипотекарния кредитор, при сключване на атакуваната сделка, пълномощник, намирайки го за неотносим. Намира противоречащо на закона – чл.137 ал.1 т.7 вр. с ч л.147 ал.2 ТЗ – разбирането на съда, че за валидността на сключената сделка е без значение липсата на решение на едноличния собственик на капитала на дружеството – ипотекарен длъжник, за учредяване на договорната ипотека. Липсата на изрично овластяване, за такова разпоредително действие с конкретния ипотекиран имот, според страната изключва учредяването на надлежна представителна власт, като е налице висяща недействителност, спрямо която чл.301 ТЗ не намира приложение. Твърди се противоречие на извода на съда с възприетото в ТР № 5 по т.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно касаторът се позовава и на действие на пълномощника във вреда на представлявания,по смисъла на чл.40 ЗЗД. Като необоснован се сочи извода на съда за недоказаност на особено основание за нищожност по чл.170 ЗЗД , при неустановената идентичност между описания в договора за ипотека и действително съществуващия към момента на ипотеката имот / досежно обекта, упоменат в договора като „ сграда от 480 кв.м., а видно от доказателствата съществувала към същия този момент в качеството на дърводелска работилница, с което не е индивидуализирана в нотариалния акт, както и по отношение на три броя складове /. Страната акцентира на обстоятелството, че заключението на съдебно-техническата експертиза посочва идентичност в конструктивно, но не и в архитектурно и технологично отношение между двете постройки, което съдът неоправдано е пренебрегнал. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила / чл.266 ал.3 ГПК / се обосновава с отказа на съда да приобщи доказателства по твърдението на ищеца, че последващо договора за кредит е сключено допълнително споразумение от 24.08.2006 г., значението на което страната извежда от съдържащо се в него съгласие отпускането на кредита да става само след разрешение на ипотекарния длъжник, а такова липсвало. Страната се позовава на надлежно предявено доказателствено искане с този предмет още с исковата молба и релевантност на обстоятелството какъв размер на кредита е бил отпуснат при условията на същото това допълнително споразумение, останало неустановено. Със съществуването му се обосновава и липса на тъждество между обезпеченото и действително възникналото вземане на ипотекарния кредитор. Касаторът намира неправилно съображението на съда , че декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК, подавана при сключването на сделката, не е елемент от фактическия й състав не следва да се преценява по отношение действителността на договора за ипотека.
Ответната страна – Банка „ДСК„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, в единствено сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.
Ответната страна – ЕТ „ Ауто 2006 – Н. С. „ – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С предявените искове „Стоком 3„ЕООД атакува сключена, чрез пълномощник на дружеството – Й. С. / баща на едноличния собственик и управител на дружеството – П. С. / , сделка по учредяване на договорна ипотека върху собствен на дружеството имот, в обезпечение на чужд дълг – на ЕТ „ Ауто 2006 – Н. С. „ към ответника Банка „ДСК„АД , възникнало от сключен между последните две лица договор за кредит. Оспорва действителността на договора за ипотека, поради сключването му от лице , без представителна власт за конкретното разпореждане от името и за сметка на „ Стоком 3 „ЕООД / доколкото упълномощаването не включва вида на сделката и описание на ипотекирания имот /, както и при липса на решение на едноличния собственик на капитала, съгласно чл.137 ал.1 т.7 вр. с чл.147 ал.2 ТЗ. Недействителността се твърди предвид неподадени от управителя на „Стоком 3„ ЕООД декларации по чл.264 ал.1 ДОПК, както и предвид изповядване на сделката с неактуална скица на ипотекирания имот – сочеща предходния, а не действителния към момента на сделката собственик – ищеца. Скицата не отразявала и действителното фактическо състояние на постройката – преустроения в дърводелска работилница първоначално изграден метален склад в имота, при разлика в площта на двете постройки от около 20 кв.м. в полза на работилницата. Съществуването на работилницата към момента на сключване на нотариалния акт, спрямо описанието в последния, според ищеца предпоставя „ неизвестност за тъждеството на имота„ , като особено основание за нищожност на ипотеката, по чл.170 ЗЗД. Ищецът сочи и „ липса на тъждество на обезпеченото вземане с възникналото по договора за кредит между ответника и ЕТ „ Ауто 2006 – Н. С. „ , приравнявайки го на „ неизвестност на обезпеченото вземане” по смисъла на чл.170 ЗЗД. Последното обосновава с подписано допълнително споразумение от 24.08.2006 г. , преди сключване на договора за ипотека, с което споразумение са изменени и допълнени сключените договори за кредит, в обезпечение вземанията на Банката по които е учредена ипотеката.Споразумението не е представено с исковата молба, но със същата е поискано задължаване на ответника да представи кредитните досиета по сключените с ЕТ „ Ауто 2006 Н. С. „ договори за кредит, в които то следвало да се намира.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че липсата на решение на ОС на дружеството не опорочава фактическия състав на сделката, тъй като има значение само във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците / в случая – едноличния собственик на капитала /, но не ограничава представителната власт на управителя, съгласно вписванията в Търговския регистър, от обема на която е и извършеното упълномощаване на Й. С.. Съдържанието на пълномощното, възпроизведено в мотивите, съдът е приел че предоставя право за разпоредителни действия на упълномощения, като за действителността на упълномощаването не е необходимо изрично упоменаване вида и съществените елементи на разпоредителната сделка, нито обекта на разпореждането. Дори да се приеме, че липсва валидно упълномощаване, респ. превишаване на предоставената представителна власт, висящата недействителност на сключената сделка следва да се счита отпаднала, доколкото ищецът не се е противопоставил изрично на сключването й веднага след узнаването , по смисъла на чл.301 ТЗ. За момент на узнаването съдът е приел вписването на договора за ипотека – 24.08.2006 г.. Съдът е посочил , че ищецът няма правен интерес да се позовава на липса на представителна власт за противната страна по сделката. Липсата на декларация по чл.264 ДОПК от управителя на ищцовото дружество / макар такава да е подадена чрез пълномощника, от името на дружеството / не рефлектира върху действителността на сделката, а съгласно ал.5 на същата разпоредба единствено я прави непротивопоставима на Държавата и общините и обуславя финансова отговорност на Нотариуса – чл.265 ДОПК. Същата неотносимост към действителността на ипотеката е приета и по отношение представената при сделката скица на имота, още повече, че ищецът визира като значимо посочване в същата на различен от него собственик на имота, но с представените пред Нотариуса доказателства собствеността му е била надлежно доказана. Съдът е изложил мотиви, че не са налице особените основания за нищожност по чл.170 ЗЗД . Обезпеченото вземане е достатъчно индивидуализирано по основание и размер, като е ирелевантно обстоятелството дали обезпечения размер е различен от размера на действително дължимото по договора за кредит : ако в договора за ипотека същият надвишава действително дължимото, договорът би произвел действие за действително дължимото, а ако обезпеченият размер е по-нисък от действително дължимия произвежда пълно действие – до размера на обезпечената сума, макар и непълно удовлетворяваща обезпечения кредитор. Въз основа на приетата съдебно-техническа експертиза, за извършеното преустройство на металния склад, находящ се в имота – в дърводелска работилница – съдът се е позовал на констатираната в конструктивно отношение идентичност между първоначалната и съществуващата към момента на сключването на договора за ипотека постройка , коментирайки изрично запазената метална конструкция и изграждането на външни и вътрешни разпределителни тухлени стени, без носеща функция. Приел е за ирелевантна неидентичността в архитектурно и технологично отношение. Съдът е оставил без уважение искането на страната, за приемане на допълнително споразумение от 24.08.2006 г. , с което се твърдят изменени договорите за кредит, като не е намерил, че е налице хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК . Независимо, че доказателствено искане в този смисъл е направено с исковата молба , съдът е коментирал обстоятелствата, от които формира извод,че в хода на първоинстанционното производство страната е имала достатъчно възможност да ангажира това доказателството, но не го е сторила. С оглед това съдът е приел, че е налице „тъждественост между договореното и обезпеченото вземане„ , макар чл.170 ЗЗД да предпоставя „ известност на обезпеченото вземане” / като произход, основание / и определеност или определяемост на о б е з п е ч е н и я размер , за да би бил действителен договора за ипотека.
Касаторът не е приложил самостоятелно изложение по чл.280 ГПК, инкорпорирайки в касационната жалба позоваване на „очевидна неправилност„, по смисъла на чл.280 ал.2 пр.трето ЗЗД. Същата е обоснована с преждепосочените касационни доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяване в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Визираните от касатора пороци не са очевидно установими . Нарушение на чл.266 ал.3 ГПК не се обосновава от дадената с мотивите на акта обосновка , за отказа за допускане на доказателства във въззивна инстанция. Не се сочи друго съществено процесуално нарушение, при това изводимо от самите мотиви. Необоснованост изобщо не е обоснована, като порок на акта , по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, тъй като същата предпоставя изводи в разрив с правилата на логиката , опита и научните правила, а такива страната не посочва. Не се установява и противоречие с нормите на чл.170 ЗЗД и чл.26 ал.1 ЗЗД , императивни по съдържание.Съдът е съобразил задължителните указания и дори възпроизвел дословно мотивите на ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. и ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк.дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31/ 21.02.2018 г. по т.д.№ 353/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: