О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
[населено място], 18.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№198/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. З. срещу определение №180/15.05.2018г.,постановено по т.д.№622/2018г. по описа на Върховен касационен съд ТК II т.о.,с което на основание чл.248 ГПК същата е осъдена да заплати на „Банка Пиреос България“АД 3000 лв. разноски за производството пред ВКС, представляващи платено адвокатско възнаграждение. В молбата се излагат оплаквания за неправилност,обосновани с доводи за липса на основания за присъждане на адвокатски хонорар при приключване на делото без провеждане на открито съдебно заседание.
Ответникът по частната жалба „Банка Пиреос България“АД я е оспорил по съображения за неоснователност.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
Производството по т.д.№622/18г. по описа на ВКС,ТК,второ т.о. е било образувано по подадена от частният жалбоподател молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Срещу същата е постъпил отговор от ответната страна „Банка Пиреос България“АД, чрез упълномощения от дружеството адвокат, в който молбата е оспорена както поради нейната недопустимост, така и поради неоснователност по подробно изложени съображения. Приложен е договор за правна помощ , сключен между страната и адвокатския й пълномощник с предмет – изготвяне на отговор на молбата за отмяна, а при необходимост – и осигуряване на процесуално представителство, в който е посочено,че възнаграждението в размер на 2500 лв. /без ДДС/ е платимо в седемдневен срок от сключването на договора по банкова сметка, независимо от изхода на делото. Представени са доказателства за осчетоводяване и плащане на сумата 3000 лв. /с ДДС/ по посочената в договора сметка – издадена фактура и преводно нареждане.
С определение №138/02.04.18г. съставът на ВКС,сезиран с молбата за отмяна, я е оставил без разглеждане,а с атакуваното пред настоящия състав определение, след направено от „Банка Пиреос България“АД искане, е допълнил определението си от 02.04.18г.,като е присъдил в полза на дружеството направените разноски за производството.
Определението е постановено в съответствие с изискванията на закона и не страда от пороци,водещи до неговата отмяна.
На възстановяване в полза на страната,за която резултатът от делото е благоприятен,подлежат понесените от нея в съответното производство разноски, без значение дали производството е приключило с акт по същество или е прекратено като недопустимо. Това изрично е разписано в закона – чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК. Предпоставка за уважаване на своевременно направено искане за разноски е те да са били уговорени и реално понесени от страната. Липсата на проведено открито заседание по делото не е основание да бъде отказано репариране в полза на страната,за която изходът на производството е благоприятен, на разноски, които към момента на приключването му са били уговорени и заплатени от нея, доколкото законът не разграничава двете хипотези, предвиждайки задължение в тежест на страната, загубила спора, да обезщети другата за направените от нея разноски в процеса. Липсва такова разграничаване и при уговарянето за плащане между банката и нейния пълномощник, като в договора между тях изрично е отбелязано,че възнаграждението се дължи в посочения размер независимо от изхода на делото. В случая заплатеното от ответната по молбата страна адвокатско възнаграждение не надвишава по размер предвиденото такова за съответния вид услуга , включваща „процесуално представителство,защита и съдействие“, в чл.9 ал.4 вр. чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като определяемо, съобразно материалния интерес.
По тези съображения,определението на ВКС ТК II т.о., като правилно, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №180/15.05.2018г.,постановено по т.д.№622/2018г. по описа на Върховен касационен съд ТК II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.