2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр. С., 01,12,2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1977/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на [фирма] –гр.С. срещу определение № 2015/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2752/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по жалбата – [фирма], [населено място] излага становище за липса на предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване. Развити са и доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима.
В приложеното към жалбата по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. т.3 ГПК, в каквато връзка са поставени въпросите : „ 1. Следва ли Решението по дело C-279/09 от 22.12.2010 г. г., DEB Deutsche Energiehandels срещу Bundesrepublik Deutschalnd на Съда на Европейския съюз, което допуска предоставянето на правна помощ (в т.ч. освобождаването от държавна такса и разноски) на юридически лица по национални съдебни спорове, поставеновено във връзка с тълкуването на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да бъде прилагано по отношение на търговските дружества?”; 2. „Следва ли принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Съюза, съответно правото на ефективен и справедлив съдебен процес, съобразно чл. 47, ал. 2 и ал. 3 от Хартата на основните права на ЕС и практика по дело C-279/09 от 22.12.2010 г. г., DEB Deutsche Energiehandels срещу Bundesrepublik Deutschalnd, да допуснат в настоящия случай на търговското дружество да бъде предоставена правна помощ (в т.ч. освобождаването от държавна такса и разноски), с оглед невъзможността за заплащане на такси и разноски?”; 3.”Съгласно принципите на равностойност и ефективност, прилагани в съответствие с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с оглед Решението по дело C-279/09 от 22.12.2010 г. г., DEB Deutsche Energiehandels срещу Bundesrepublik Deutschalnd на Съда на Европейския съюз, допускат ли предвидените ограничения в чл. 83, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дружества, уреждащ освобождаването от такси и разноски единствено физически лица?”; 4.”Съгласно принципите на равностойност и ефективност, прилагани в съответствие с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с оглед Решението по дело C-279/09 от 22.12.2010 г. г., DEB Deutsche Energiehandels срещу Bundesrepublik Deutschalnd на Съда на Европейския съюз, допускат ли предвидените ограничения в чл. 5 от Закона за правната помощ по отношение на търговските дружества, допускащ предоставянето на правна помощ единствено на физически лица?”; 5. „Приложимо ли е Решението по дело C-279/09 от 22.12.2010 г. г., DEB Deutsche Energiehandels срещу Bundesrepublik Deutschalnd на Съда на Европейския съюз относно предоставянето на правна помощ(в т.ч. освобождаването от държавна такса и разноски) на търговски дружества в затруднено финансово състояние, съобразно критериите в диспозитива на решението, по отношение на търговски и граждански спорове, по които страна не е Държавата?” Касаторът отново е заявил, че поддържа тези въпроси във връзка с основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Развил е също така и съображенията си по поставените въпроси. Посочил е, че е налице и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,поради това, че „ съставът на Софийски апелативен съд е допуснал процесуални нарушения – необсъждане на съдебната инстанция на факти и аргументи, изложени от страна на спора, в противоречие с константната практика на ВКС.” Това свое становище е обвързал с разбирането си по поставените въпроси, като е заявил, че съдът не бил обсъдил именно тях. Посочил е и решение № 436/08Г. на ВВКС, І т.о., от което е цитирал изречение извадено от контекста на разгледаните с решението въпроси. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните от него правни въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са извън контекста на правния спор. С атакуваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 19.03.2016 г., по гр.д. № 7541/2012 г. от Софийски градски съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] срещу решение от 17.04.2014 г.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че въззивната жалба е била нередовна, поради невнесена държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция, която нередовност не е отстранена от въззивника, въпреки предоставените възможности за това. Накратко е констатирано, че разгледания от жалбоподателят въпрос за освобождаване от държавна такса на юридическото лице е ирелевантен за процесуалния спор, тъй като вече е бил разрешен с влязло в сила определение. Извън това, в хода на вече приключилото производство по отношение на оставяне без уважение на искането за освобождаване от държавна такса, страната е поставила идентични въпроси пред ВКС по повод обжалване на определение № 1448/15г. на САС и в това производство тези въпроси са били предмет на преценка от страна на касационната инстанция. Следователно, с влязло в сила определение, по отношение, на което е упражнен цялостен инстанционен контрол е извършена преценка относно възможността настоящият частен касатор да бъде освободен от държавна такса, поради което и въззивният съд не е разглеждал този въпрос. В тази връзка, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съставът е обсъдил релевантните за спора факти – а именно неотстранена в дадения от съда срок нередовност на жалбата, чиито правни последици се изразяват чрез връщането й.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касаторът е направил искане в частната си касационна жалба за отправяне на преюдициално запитване, с оглед поставените въпроси. Чл. 234, ал. 2 от ДЕО, вр. чл. 628 от ГПК регламентира възможността за отправяне на преюдициално запитване от национална юрисдикция на страна – членка, само в случаите когато преюдициалното заключение ще е от значение за правилното решаване на спора по висящо дело. Т.е. следва да бъде налице висящност на спора по същество, каквото в случая не е налице, с оглед обоснования от настоящата инстанция правен резултат. Или след като преюдициалното заключение не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, то отправеното искане следва да бъде оставено без уважение.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК- юристконсултско възнаграждение в определен по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, който в настоящия случай се равнява на 1105 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2015/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2752/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – [населено място] за отправяне на преюдициално запитване.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата 1105 лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: