3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 08.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1362/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Д. против решение № 167 от 17.01.2018 г. по гр.д. № 5117/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд, [населено място] е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество жалбата е обсъдена като неоснователна.
Третите лица –помагачи на страната на ответника – „Общински пътнически транспорт”ЕООД,гр. Габрово и И. Т. Х. са на становище че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът,чрез пълномощника си-адв. Я. Я., е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е заявил, че решението противоречи на решение №10/14г. на ВКС, ІІ т.о.от което е цитирана част, свързана с тълкуване на договора, предмет на разглежданото от ВКС, ІІ т.о. дело. Страната е направила оплакване, че съдът не бил тълкувал правилно в случая „договора”, не установил, че същия противоречи на добрите нрави и също така, че едната страна била „включила в него подвеждаща и невярна информация„. Твърдяно е и противоречие с решение № 612/14г. на САС, ТРОСГТК № 2/10г. и решения на ВКС, от които избирателно са сочени кратки цитати свързани с приетото, че прякото право на пострадалия от деликт спрямо застрахователя се погасява само в случите когато вредата е окончателно възмездена. Касаторът е формулирал и пет въпроса, по които е поддържал общо и лаконично основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Изложени са и доводи квалифицирани от страната като такива по чл.281, т.3 ГПК и поддържани, с оглед оплакване за необоснованост на изводите на състава. Други доводи не са развити.
Касаторът във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е поставил правен въпрос, а е разглеждал общо противоречие с части от решения на ВКС, в контекста на защитната си теза. Или само липсата на общо основание е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалвано на това основание. Извън тези съображения, посочените решения са без правно значение дори и да беше формулиран правен въпрос и да бъде взет предвид такъв поставен във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този извод следва от това, че съдът не е постановил нищо различно от цитираните части от решение №10/154г., тъй като е обосновал яснота на волята при сключеното споразумение, т.е. в съответствие с приетото от ВКС същият е разглеждал и този аспект на споразумението. Освен това, съдът като е констатирал, че ищецът не е оспорил автентичността и валидността на сключеното споразумение и полученото плащане по него, е приел, че споразумението валидно обвързва страните и е изложил мотиви за това, че същото не противоречи на добрите нрави. Т.е. осъществил е всички действия по преценката за яснота и валидност на споразумението. Несъгласието с тези изводи не обосновава твърдението на страната за противоречие с цитираната практика. Извън тези съображения и цитираните останали съдебни актове, с които е прието, че на обезщетяване подлежат всички вреди и когато те са обезщетени частично следва да бъдат присъдени допълнително суми, покриващи реално претърпяното, са ирелевантни доколкото съдът е приел, че материалното право на ищеца е удовлетворено, с плащането на един от носителите на гаранционно- обезпечителната отговорност. В тази връзка съдът се е позовал и на разрешенията дадени с ТР ОСГТК № 1 / 16г.
Дори и от поставените пет въпроса да бъде изведен релевантен, по тях страната, не обосновава допълнителен критерий- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание.
Оплакванията за необоснованост на акта изведени от чл.281, т.3 ГПК, така квалифицирани изрично от касатора са ирелевантни към тази фаза на производството.
С оглед изложеното, решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.8 вр. чл.37 ЗПП на ответната страна следва да бъде присъдени, поисканите разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 17.01.2018 г. по гр.д. № 5117/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. С. Д. да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], направените разноски пред настоящата инстанция в размер от по 300лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: