О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
[населено място], 09.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№942/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена от М. С. Г. частна жалба срещу протоколно определение №24/26.02.2019г. по т.д.№1901/18г. на ВКС,ТК, второ отделение,с което след е прекратено производството по делото, образувано по молбата й за отмяна по реда на чл.47 и сл. ЗМТА на арбитражно решение от 25.10.2013г. по арб.д.№2136/13г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място]. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на извода на ВКС за недопустимост на производството,поради просрочване на молбата,като се излагат доводи за липса на редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение, респ. на узнаване на арбитражното решение; липса на данни за приложенията към нея, а дори да се приеме,че с поканата частната жалбоподателка е била уведомена за арбитражното решение, не може да бъде приложена разпоредбата на чл.48 ал.1 ГПК, поставяща изискване за неговото връчване. Твърди се,че изпълнителният лист не възпроизвежда точно диспозитива на арбитражното решение, тъй като ЕИК на кредитора е изписан погрешно; във връзка с това е постановено арбитражно решение за поправка на ОФГ, което Г. е получила на 16.01.2019г., а в този случай 3-месечният срок тече от датата на постановяването на решението за поправка. Искането на частния жалбоподател е определението да бъде отменено като делото се върне на състава за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на молбата й за отмяна на арбитражното решение.
Ответникът по частната жалба „Агенция за събиране на вземания“ЕАД не се е ангажирал със становище по основателността й.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на Върховен касационен съд,второ търговско отделение е отказал да допусне до разглеждане по реда на чл.47 и сл. ЗМТА арбитражното решение по арб.д.№2136/13г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място] с мотиви,че исковата молба е просрочена. В тази връзка са изложени съображения,че на ищцата е връчена на 06.01.2015г. лично покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения от СГС изпълнителен лист по арбитражното решение, с което същата е осъдена да заплати на взискателя суми, като, видно от съдържанието на поканата, към нея е бил приложен изпълнителният лист. Тъй като последният възпроизвежда диспозитива на арбитражното решение , съставът е приел,че , получавайки лично този акт, ищцата е узнала за постановеното срещу нея арбитражно решение на дата 06.01.2015г. Предвиденият в разпоредбата на чл.48 ал.1 ЗМТА тримесечен срок, започнал да тече след тази дата, е изтекъл на 06.04.2015г., поради което към датата на завеждането на исковата молба – 28.06.2018г. същата е била просрочена и поради това – недопустима. Допълнително съдът е изложил и съображения,че приложението на разпоредбата на §6 ал.2 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.8/24.01.2017г./ касае само случаите, когато арбитражното производство е преминало във втория си стадий /защита по реда на чл.47 и сл. ЗМТА пред държавния съд/ в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА. Доколкото разглежданият в производството случай не е такъв, съдът е извел недопустимост на предявения иск по чл.47 ал.2 ЗМТА.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.1 ЗМТА отмяна по реда на чл.47 и сл. ЗМТА на арбитражно решение може да се иска в тримесечен срок от деня,в който молителят е получил арбитражното решение. Преди да приеме молбата за отмяна за разглеждане по същество ВКС е задължен да провери нейната допустимост.Обуславящата допустимостта предпоставка /спазен преклузивен срок/ в случая не е налице. Неоснователно е възражението за нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнение и за относимостта на този факт към узнаването на арбитражното решение. Получаването на поканата лично от ищцата не е оспорено, като извършено на дата 06.01.2015г.В същата е посочен номер на търговското дело,по което въз основа на арбитражното решение е бил издаден изпълнителният лист. Не е оспорен и фактът , че към поканата е бил приложен изпълнителният лист,в който изрично е посочено,че се издава въз основа на диспозитива на постановеното срещу ищцата арбитражно решение. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС,че получаването на поканата за доброволно изпълнение в тези случаи е достатъчен и доказан момент на узнаване на арбитражното решение с оглед прилагането на разпоредбите на чл.47 и чл.48 ал.1 ЗМТА при спазване принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права /чл.3 ГПК/, тъй като противоречи на нормалната житейска логика и обичайната грижа за личните дела на страната при надлежно уведомяване на водено срещу нея изпълнително производство да не се осведоми в продължителен период от време /в случая три години и половина/ за основанието,на което е осъдена да плати търсените от страната суми.
Доколкото липсва надлежно сезиране на касационния съд с подадена в законоустановения срок,съгласно разпоредбата на чл.48 ал.1 ГПК, искова молба съставът не би могъл да се произнася по направеното с нея оспорване на действителността на арбитражното решение. Неоснователен е доводът на ищцата, основан на разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК, за нейната приложимост по аналогия и към настоящия случай. В случая нищожността се извежда от основание законова разпоредба, въведена с изменението на ЗМТА след изтичането на преклузивния срок, в който ВКС може да бъде сезиран надлежно,за да би била поддържана висящността на производството по оспорване на арбитражното решение. Липсата на изрично препращане към нормата на чл.270 ал.2 ГПК не позволява нейното прилагане извън срока, въведен с тази на чл.48 ал.1 ЗМТА.
Неоснователен е доводът,основан на твърдението,че в изпълнителния лист не е възпроизведен точно диспозитива на арбитражното решение, с оглед погрешно изписан ЕИК на кредитора, тъй като това обстоятелство не влияе върху разрешението по материалния спор.
Не може да бъде споделено като основателно и възражението,че срокът по чл.48 ал.1 ЗМТА е започнал да тече от датата на постановяването на определението от 02.08.2018г. на арбитражния съд. С последното искането на Г. за поправка на допусната в арбитражното решение очевидна фактическа грешка /ЕИК на кредитора/ фактически е оставено без разглеждане, поради пропуснат от нея преклузивен срок, в който може да бъде направено то, съгласно Правилника на арбитражния съд. Поради това липсва „произнасяне по искането“ по смисъла на чл.48 ал.1 изр.2 ЗМТА, което да би могло да обуслови приложимост на посочената разпоредба.
По тези съображения определението на ВКС, ТК, II т.о. следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №24/26.02.2019г. по т.д.№1901/18г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.