4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
[населено място] , 06.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2793/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С решение №1776/19.07.17г. по гр.д.№2018/17г.,с което по реда на въззивното обжалване е разрешен по същество правният спор между Ц. К. П. и [фирма] по предявени от П. искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, Софийски апелативен съд се е произнесъл по частна жалба на П. срещу определение от 20.02.2017г.,постановено от Софийски градски съд по гр.д.№4149/15г. по реда на чл.248 ГПК в частта му,с която последният е отказал да измени решението си по делото в частта за разноските с присъждане на разликата над сумата 3755,92 лв. до претендираните от нея 5867,49 лв. С решението на апелативния съд това определение на първата инстанция е потвърдено.
Срещу тази част от решението на Софийски апелативен съд е подадена частна касационна жалба от Ц. К. П. с оплаквания за неправилност , поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] е представил писмено становище,в което поддържа доводи за липса на основания за допускане на съдебния акт до касационен контрол,а по същество – за неоснователност на оплакванията за неговата неправилност.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол. За да се произнесе по този ред,настоящият състав съобрази следното:
Производството по гр.д.№4149/15г. по описа на Софийски градски съд е приключило с решение по предявени от Ц. П. срещу „Ю. България“АС три осъдителни иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД в общ размер 49 154,69 евро, с което тези искове са частично уважени за суми в общ размер на 40 895,89 евро. В производството ищцата е била представлявана от адвокат,комуто е заплатила уговорено с договор за правна защита и съдействие възнаграждение в размер на 5867,49 лв. С решението , с оглед изхода на спора и като е съобразено направено от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в тежест на ответника са възложени разноски за осъщественото процесуално представителство на ищцата в размер на 2929,56 лв.,която сума е определена от съда на основание чл.78 ал.5 ГПК и по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху уважения общ размер на исковете. С определение от 20.02.17г.,произнесено по молба на ищцата,депозирана на основание чл.248 ГПК, съдът е изменил решението си в частта за разноските,като,поддържайки мотивите си за наличие на прекомерност в договореното и платено възнаграждение,е увеличил присъдените в полза на ищцата разноски за такова, преизчислявайки размера им по реда на чл.7 ал.2 т.4 от наредбата,прилагайки това правило по отношение на всеки от трите предявени иска поотделно и спрямо уважения им размер. При този начин на изчисление,съдът е намерил,че следва да уважи молбата до размер на сумата 3755,92 лв.,в който смисъл и е постановил определението си.
С обжалваната пред настоящата инстанция част от решението си въззивният съд е приел частната жалба на ищцата-въззиваема срещу неуважената част от молбата й за неоснователна. Изложените от него в тази връзка мотиви са,че първоинстанционният съд при постановяването на определението си е съобразил цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото, а извършените от него изчисления са правилни,поради което не е налице основание за неговата отмяна.
За да обоснове допустимост на обжалването пред касационната инстанция,в приложеното към частната й касационна жалба изложение П. твърди произнасяне на въззивния съд по въпросите: 1. В какво се състои преценката за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК!; 2. Какви факти и обстоятелства следва да бъдат изследвани при преценка дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК,респективно дали същото отговаря на фактическата и правна сложност на делото? и 3. Приложима ли е разпоредбата на §2 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение спрямо адвокатски възнаграждения,договорени преди 05.02.16г. – датата на влизане в сила на Решение №14820/10.12.14г. на Върховен административен съд,с което същата норма е прогласена за нищожна?. Произнасянето на Върховния касационен съд по първите два въпроса П. счита,че ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/,а третият се твърди да е разрешен от въззивния съд в противоречие с даденото от Софийски районен съд 45 състав в решение №I-45/27.06.16г. по гр.д.№18521/12г. разрешение.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно определение до касационен контрол.В частта от мотивите на решението,касаеща ревизията на първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, не се съдържа разрешение по нито един от поставените въпроси. Доколкото страната е била въвела в предмета на разглеждане съответни твърдения във връзка с противопоставянето й на възражението на ответника за прекомерност на платеното от нея адвокатско възнаграждение,по които твърдения липсва произнасяне на въззивния съд /каквото оплакване се съдържа и в текста на частната касационна жалба/, частният касатор е могла да формулира процесуален въпрос във връзка с евентуално допуснато процесуално нарушение,който би бил обуславящ по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.Такъв въпрос няма поставен,поради което следва да се приеме,че липсват основания за приложимост на общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Липсата на формулиран релевантен правен въпрос е достатъчна да обоснове отказ обжалваното определение да бъде допуснато до проверка за правилност,съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, за пълнота следва да се посочи,че не е обоснован и допълнителен критерий нито в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /по отношение на първите два въпроса/, нито тази по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /по последния/. Необходимост от тълкуване с касационното определение на конкретна правна норма,по причините и с целите,заложени от законодателя и разяснени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС не е обоснована. Приложеното „решение на СРС“,с което се приема,че следва да бъде съобразена от съда нормата на §2 от ДР на Наредба №1/2004г. в редакцията й към момента на договаряне на възнаграждението и предявяването на иска /т.е. преди обявяването й за нищожна с решението на ВАС/, не представлява практика по смисъла на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.3 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,доколкото нито е подписано,нито е заверено от страната, нито има данни да е влязло в сила. Отделно от това такова евентуално налично разрешение би било в противоречие с постановеното в т.3 на ТР №6/13г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС,която изрично е съобразена в определението на първата инстанция,видно от мотивите към него. Наличието на такава задължителна практика води априори до неприложимост на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Изложеното обосновава извод за отказ разглеждането на частната касационна жалба да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1776/19.07.17г. по гр.д.№2018/17г. по описа на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено определение от 20.02.2017г.,постановено от Софийски градски съд по гр.д.№4149/15г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.