ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 356
[населено място], 30.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1401/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ф. А. А. от [населено място], подадена от Адвокатско дружество „Г. и партньори”, чрез управителя си – адв. Св. С. против определение от 21.02.2018 г. по гр.д. № 1437/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – ЗК „ Лев инс”АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. И. Л., е взел становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на Ф. В. Арсенов за изменение на постановеното на 21.12.2017г. по гр.д. №1437/17г. решение на САС, в частта му за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че със сключения между настоящият частен жалбоподател и А. договор за представителство по чл.38,ал.1, т.2 ЗАдв. не се създава правна възможност за дружеството да бъде пълномощник на страната пред съд. Този извод е направен с оглед чл.71, ал.2 ЗАдв.- изведено от задължението на управителя на дружеството да упълномощи конкретен адвокат и от разпоредбата на чл.32 ГПК очертаваща кръга лица, които могат да представляват страната пред съд. Така е мотивирано, че право на разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, се дължат на конкретния адвокат, упражнил правата по договора, а не на адвокатското дружество.
Частната жалба е основателна.
С договор за правна защита и съдействие, сключен между Ф. А. А. и Адвокатско дружество „ Г. и п.”, [населено място], дружеството е поело задължение безплатно, с оглед разпоредбата на чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв /в хипотеза на материално затруднено лице/, да осъществи правната защита на А., чрез процесуално представителство по гр.д. 15085/15г. на СГС до приключването му пред всички инстанции. Към договора е приложено и удостоверение за регистрация по ДДС на дружеството. Доказателствата са представени своевременно- преди заседанието от 15.11.2017г., в което е даден ход по същество на спора пред въззивната инстанция. Също така валидно, страната е въвела искане за присъждане на разноски. С решение №2862 от 21.12.2017г., съставът на САС е потвърдил постановеното от първостепенния съд решение по гр.д. №15085/15г. на СГС, като производството е инициирано с въззивна жалба от „ Лев инс” АД, [населено място]. С това решение поисканите от страната, представлявана по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, разноски, изразяващи се в определяне на минимално възнаграждение по Наредба № 1 / 04г. за представителство по спора пред САС в размер на 1730 лв. / без ДДС/ е присъдено в полза на адв. С.. Въззиваемият Ф. А. е подал молба по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като е поискал от съда да измени така постановения съдебен акт, в частта му за разноските, като бъде осъдена противната страна да заплати възнаграждението на адвокатското дружество, а не на определения от него адвокат и върху възнаграждението да бъде начислен ДДС. С обжалваното определение, разгледано по-горе е оставена без уважение именно тази молба.
При тези фактически данни се налага извод за неправилност на изводите на съставът на САС. Заплащането на труда на представителя на страната по пълномощие, следва да бъде отграничено от самото предоставено пълномощие, което винаги следва да съответства на изискванията на изричната разпоредба на чл.32 ГПК и съответно на правилата за определяне на конкретен адвокат / чл.71, ал.2 ЗАДв,/,който да представлява страната пред съда. Заплащането на този труд, вече като разноски по реда на чл.78 ГПК,обаче, не е свързано с това упълномощаване по начина, очертан от състава на САС, нито се извежда от него, тъй като то се определя от сключения между страните договор за правна защита и съдействие / който има доказателствено значение за определяне на разноските/, по който е било изпълнено задължението на адвокатското дружество за осигуряване на надлежен представител и на същото по принцип се следва насрещната престация от представлявания. Този правен резултат не е забранен от закона, а се извежда като възможност от него, с оглед чл. 57 и сл. от ЗАДв – за учредяване на адвокатски сдружения като юридически лица и правото им уредено в чл.71, ал.1 ЗАдв да сключват такива договори. Следователно, когато договора обвързва валидно адвокатското дружество и то определя / чрез управителя си / конкретен съдружник или съдружници,чрез които да бъде изпълнен,чрез осъществяване на процесуалното представителство, то в тази хипотеза адвокатското дружество, а не конкретно упълномощения адвокат престира по сключения със страната договор и съответно следва да получи насрещната престация по него. Няма законова пречка, в тази хипотеза съдът да съобрази, че разноските са направени в полза на дружеството, а не на адвоката от това дружество, осъществил представителството, като зачете сключения между страните договор и волята на представлявания по отношение на възлагане на разноските по реда на чл.78 ГПК. Или в случая, с оглед изложените по-горе данни, след като договорът е сключен с адвокатското дружество, което при спазване на изискванията на чл.71, ал.2 ЗАдв и с оглед чл.32 ГПК е упълномощило конкретен адвокат и по този начин е изпълнило поетите с договора задължения, то за престирания труд, разноските се следват именно на дружеството, с оглед сключеният договор за правна защита и съдействие, по който то е страна като се съобрази и това, че поетото задължение е по реда на чл.38, ал.1, т.2 ГПК, т.е. съдът следва да определи размера на разноските за процесуално представителство и ги присъди в полза на дружеството.
Основателно е и оплакването на жалбоподателят, че съдът не е съобразил искането за начисляване на ДДС върху възнаграждението определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Правните услуги, предмет на представения по делото договор съставляват облагаема безвъзмездна доставка, като за изискването за начисляване на ДДС, съобразно пар.2а ДР Наредба № 1 / 04г. е без правно значение дали възнаграждението за процесуалното представителство е предварително заплатено от страната или е определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. В този смисъл е и константната практика на ВКС – определение №306/17г. на ВКС, ІІ т.о., определение №490/17г. на ВКС, ІІ т.о., определение №676/17г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
С оглед изложеното постановеното определение като неправилно следва да бъде отменено и по същество решение №2862 от 21.12.2017г. на САС бъде изменено, чрез осъждане на въззивника – ЗК „ Лев инс” да заплати на адвокатското дружество сумата 2076лв. с включен ДДС – съставляващи разноски за осъществено процесуално представителство пред въззвиният съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 21.02.2018 г. по гр.д. № 1437/2017 г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №2682 от 21.12.2017г. по гр.д. №1437/17г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА ЗК „ Лев инс”АД, [населено място], да заплати на Адвокатско дружество „Г. и п.”, [населено място], вместо на адвокат С. Е. С. сумата 2076лв.- разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд, с включен ДДС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: