О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
[населено място], 23.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1465/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 282 ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение №61 от 13.03.2017 г. по в.т.д.№11/17г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, съдебен състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С посоченото въззивно решение,след частична отмяна на първоинстанционното решение №289/21.04.12г. по т.д.№245/09г. молителят е осъден да заплати на [фирма] суми в общ размер 520 712,57 лв.,ведно със законната лихва и разноски. Към молбата е приложена подадена от [фирма] чрез апелативния съд касационна жалба с дата на входиране в регистратурата на съда 27.04.17г.
Молбата е допустима,но неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.282 ГПК касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане по направено от жалбоподател искане при наличието на две предпоставки: подадена в срок касационна жалба,поддържаща висящността на спора и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума.С подаването на молбата следва да бъде удостоверено , че касационната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок,като същата отговаря на изискванията за редовност и,че е внесена по специалната сметка на ВКС за обезпечения сума,в размер,отговарящ на присъдения с решението размер на вземането. С молбата си [фирма] е представил касационна жалба с приложено към нея изложение и документ за внесена държавна такса за допускането й до касационен контрол с печат за постъпването й в деловодството на въззивния съд,но без данни относно точния момент на съобщаване на решението на молителя,за да бъде извършена преценка дали касационната жалба е подадена в срок.
Към молбата не е приложен преводен документ,удостоверяващ внасянето на сума,равняваща се на присъдената с въззивното решение,като „надлежно обезпечение“ по смисъла на чл.282 ал.2 изр.2 и т.1 ГПК и в съответствие с установената съдебна практика. С молбата е направено искане на молителя да бъде дадена възможност за представяне на банкова гаранция,издаването на която е обусловено от постановяването на положителен съдебен акт по искането за спиране.
Поради липса на данни за спазен срок за касационно обжалване и внесено обезпечение ,съгласно изискването на чл.282 ал.2 изр.2 ГПК, с разпореждане от 02.05.17г. Председателят на Първо търговско отделение е оставил молбата за спиране без движение и е дал указания на молителя в едноседмичен срок да представи доказателства за наличието на посочените предпоставки за уважаването на молбата,включително за внесено по сметката на ВКС обезпечение в размер на присъдената с решението сума 520 712,57 лв. /доколкото предоставено такова следва да е налице към момента на произнасянето/. Указанията са съобщени на молителя на 22.05.17г.В рамките на законово определения срок е постъпила молба с искане по чл.63 ГПК,към която е приложено копие от съобщението,с което на молителя е връчено въззивното решение,от което се констатира, че касационната жалба е подадена в срок.Молбата е уважена,като е разпоредено продължаване на срока за представяне на обезпечението с две седмици,считано от изтичането на първоначалния срок. Съгласно трайната задължителна практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК /опр. №79/10 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV ГО на ВКС, опр.№519/12 г. по ч. гр. д. № 447/2012 г. на III ГО на ВКС, опр. №158/11 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III ГО на ВКС; опр. № 124/11 г. по гр. д. № 84/2011 г. на III ГО на ВКС и др./ съобщаване на това разпореждане не се извършва, тъй като разпоредбата на чл. 63 ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределеният срок, а страната е длъжна сама да следи за произнасянето на съда. Последният ден,до който молителят е следвало да изпълни указанията е 12.06.2017г.
В рамките на същия данни за предоставено обезпечение не са представени.Поради това молбата подлежи на отхвърляне.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на [фирма] с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение №61 от 13.03.2017 г. по в.т.д.№11/17г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.