3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 30.11.2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1672/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1089 от 11.05.2017г. по т.д. 1516/2017г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Страната накратко е заявила несъгласие с изводите на състава, което е обосновала с разбирането си, че отдаденият под наем имот съставлявал публична общинска собственост, като подробните аргументи в тази насока на въззивният съд са определени като „немотивираност и необоснованост”. Възпроизведена е част от решение на ВКС, като е поддържано противоречие на обжалваният съдебен акт с него. Касаторът е поставил въпросът – „ Валиден ли е Наемен договор, който е сключен от наемодател, който при липса на право на собственост и валидно учредено право на ползване отдава под наем имот публична общинска собственост.” Посочено е, че този въпрос бил разрешен в отклонение от разрешенията дадени с ТР ОСГК № 4/10г., от което са възпроизведени части.Сочени са също така и още две решения на ВКС, от които също са възпроизведени части, като е разгледано и решение на ВАС. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната е поставила въпросите – „ Необходимо и задължително условие ли е наличие на Решение на Общински съвет по чл.6,ал.1 ЗОС за да се признае от съда, че във връзка с настъпили фактически промени / с или без правно основание/ даден имот е загубил публичните си функции по смисъла на чл.3,ал.2 ЗОС или тази преценка може да бъде направена ad hoc от съда” 2/” Нищожен ли е на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД договор за наем сключен с имот публична общинска собственост, за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността”. Страната лаконично е изложила становището си. Поддържала е, че по въпроси по приложението на „ новата т.5” на чл.205 от ЗУТ нямало практика на съдилищата и в тази връзка по тълкуване на нормата са поставени още два въпроса, след като е възпроизведен текста й. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., първият поставен въпрос не е релевантен. Този извод произтича от това, че същият е поставен с оглед заложените в него обстоятелства – като това дали наемодателят е собственик, респ. ползвател на имота, който е отдал под наем-без правно значение за конкретния спор и в тази връзка несвързани с решаващите мотиви на състава, а с оплакването от страната за неправилност на решението. Извън това и решенията цитирани като обосноваващи извод за отклонение на състава от задължителна за него тълкувателна или практика на ВКС по чл.290 ГПК са ирелевантни към разглежданият случай, тъй като третират право на собственост, респективно, възможността за разпореждане с определена вещ, в какъвто контекст е и постановеното ТР №4/10г. дефиниращо понятието „вещ извадена от гражданския оборот” в хипотеза на нищожен договор, поради невъзможен предмет, а имено като вещ по отношение, на която е установена забрана за извършване на разпоредителни действия. В тази връзка ирелевантни са и другите решения, цитирани от касатора касаещи хипотези на учредяване на ограничени вещни права. Всичките тези случаи нямат връзка с предмета на спора – а именно защита на права при развален наемен договор. Следователно, соченото отклоняване от практиката обективирана от тези решения не обосновава предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, дори и да се приеме, че касаторът разглеждайки ги е посочил като общо основание поставените с тях въпроси.
Извън предмета на спор са и въпросите, поставени, с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същите са свързани с твърдения на касатора относно статута на имота, но не и с установеното по делото в тази връзка и с решаващите изводи на състава. Тези въпроси, са общи, хипотетични, свързани с оплакването на страната за неправилност на акта, а не с решаващите изводи на въззивния съд като част от тях са свързани и с твърдения наведени с касационната жалба за първи път, а именно, че процесният имот имал статут по чл.205, ал.5 ЗУТ. Извън това, че данни за такова специално предназначение на имота липсват по спора, този довод като заявен несвоевременно, не може също да обоснове релевантност на въпроса, който съдържа такова установяване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1089 от 11.05.2017г. по т.д. 1516/2017г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: