4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
[населено място] , 13,04, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2892/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Ч. против решение №424/04.03.2015г. по в.гр.д.№ 4241/14г. на Софийски апелативен съд ГК 8 с-в ,с което е потвърдено решение №2810/24.02.12г. по гр.д.№10852/09г. на СГС,с което предявените от И. К. М. и Р. В. М. против З. [фирма] искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е уважен за сумите 30 915 лв. обезщетение за имуществени вреди,5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ,причинени на И. М. и 2000 лв. – на Р. М.,като са присъдени съответно разноски.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, постановено е при нарушение на процесуалните правила и е необосновано – основание за обжалване по чл.281 т.3 от ГПК. Според касатора е налице противоречие между фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, тъй като отговорността на водача и неговото противоправно поведение на пътя е останало недоказано от страна на пострадалите.Тъй като няма приключило наказателно производство с осъдителна присъда или споразумение /в който случай гражданският съд би бил обвързан съгласно чл.300 от ГПК/ ,касаторът счита,че отговорността на водача подлежи на доказване по общия ред,което не е сторено от пострадалите,чиято е тежестта за доказване.Твърди се нарушение на въззивния съд,който е приел и кредитирал заключението на автотехническата експертиза,въпреки нейното оспорване,като в тази връзка се излагат съображения за негодност на експертизата като доказателствено средство.
Отговори на касационната жалба са депозирани от И. М. и Р. М.,в които същата е оспорена,както и са изложени съображения за липса на основания за допускането й до касационен контрол.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е взел предвид задължителното разрешение на процесуално-правния въпрос относно разпределението на доказателствената тежест при доказването на вината при непозволеното увреждане и задължителните указания на ВКС в решение №137/06.11.2014 г. по т.д.№3016/13 г. /постановено по реда на инстанционния контрол по чл.290 от ГПК/. Допуснал е авто-техническа експертиза за установяване механизма на ПТП и изправността на автомобила към момента на настъпването му. Приел е за доказани елементите на отговорността,произтичаща от непозволено увреждане – деяние,вредата,причинна връзка между тях.По отношение деянието /управлението на автомобила от водача – ответника Ч./,причинило вредата на ищците,като е взел предвид заключението на експертизата, съдът е изложил съображения за противоправност, приемайки,че водачът на автомобила е нарушил разпоредбите на чл.101 ал.1 и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП,по силата на които му се вменява задължение да управлява само технически изправно пътно превозно средство,а при възникване на неизправност по време на движение,застрашаваща безопасността на движението,да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.Подвел е установените с експертизата факти относно състоянието на автомобила, довели до възникване на произшествието,под разпоредбата на чл.10 т.5 б.“а“ и „в“ от ЗДвП,въз основа на което е направил извод,че в случая е била налице техническа неизправност на кормилната уредба по смисъла на посочената разпоредба,довела до инцидента. При доказани обективни елементи от състава на отговорността,с прилагане на законоустановената оборима презумпция за вина /която е останала необорена в процеса/,както и съобразяване на безспорния факт за наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, съдът е направил извода си за основателност на исковете срещу застрахователя З. [фирма].
Първият от поставените в изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК от касатора въпроси се релевира във връзка с извода на съда за противоправност в поведението на водача на автомобила, изразяваща се в нарушение на разпоредбите на чл.101 ал.1 и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.Конкретният формулиран от него въпрос е: Имат ли характер на официални писмени документи по чл.179 от ГПК и ползват ли се с материална доказателствена сила в гражданския процес протоколите за оглед на местопроизшествие,за оглед на веществени доказателства и за ПТП,които са съставени в хода на досъдебното производство. Така поставеният въпрос няма характер на правен такъв по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – възражение във връзка с доказателствената сила на тези документи не е било въвеждано от касатора в предмета на спора; заключението на авто-техническата експертиза, изготвено на базата на тези доказателства, не е било оспорено в съдебното заседание,в което същото е прието,поради което и в решението си САС се е приел за установен механизма на ПТП на основание заключението,без да е обсъждал подобно възражение. Не се констатира и допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,който се сочи от касатора във връзка с така поставения въпрос,доколкото в атакуваното решение липсва извод,различен от възприетия в решение №43/16.04.09г. по т.д.№648/2008г. на ВКС ТК Второ т.о.В посоченото решение е коментирана доказателствената сила на обвинителното постановление по следственото дело и обвинителния акт по прокурорската преписка с извод,че тези доказателства не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него с оглед установяването на факта на съпричиняване на пострадалото в ПТП лице. Този извод не е в противоречие с решаващи мотиви на състава на САС,постановил атакуваното в настоящото производство решение, доколкото липсва идентитет в предмета на спора по двете дела и писмените доказателства,чиято доказателствена сила е отречена /и то по отношение установяването на различни от конкретните за случая обстоятелства/. От друга страна е налице задължителна съдебна практика – решения №85/28.05.2009г. по т.д.768/2008г. на ВКС ТК второ т.о. и №24/10.03.2011г. по т.д.№444/2010г. на ВКС ТК първо т.о.,постановени по реда на чл.290 от ГПК,в която поставеният от касатора въпрос е разрешен в смисъл,който,приложен към настоящия случай, не би довел по същество до различен краен резултат.В същите е прието,че протоколът за ПТП ,като съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила,установяващ осъществяването на отразените в него факти.
Вторият формулиран от касатора въпрос – Било ли е възможно за водача при възникване по време на движение повреда или неизправност в пътното превозно средство да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване и този случай такъв ли е? – е изцяло фактологичен.Разрешаването му е поставено в зависимост от конкретно установените в процеса с допустими доказателствени средства факти, преценката на които би могла да бъде направена едва във фазата на допуснато касационно обжалване при проверката за правилност на въззивното решение ,но не и в настоящото производство. Поради това и доколкото и този въпрос не представлява правен такъв соченият от касатора допълнителен селективен критерий на чл.280 ал.1 1т.2 от ГПК не следва да бъде обсъждан.
В т.3 от изложението касаторът не е формулирал правен въпрос,а е изложил твърдения за допуснато процесуално нарушение на въззивния съд с оглед възприемането на механизма на ПТП за изяснен от заключението на вещото лице,въпреки оспорването на същото с аргументи за немотивираност /което твърдение и не отговаря на отразеното в протокола от съдебно заседание,в което е прието заключението/. Липсата на конкретно формулиран правен въпрос от значение за изхода по делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъжда останалата част от изложението,визираща противоречие на изводите на съда с ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК – основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Поради това настоящият състав на Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение намира,че не са налице основания за достъп до касационен контрол на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №424/04.03.2015г. по в.гр.д.№ 4241/14г. на Софийски апелативен съд ГК 8 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.