2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378
С., 05.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №1516/16 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма],с. Красен / н/, чрез управителя си – Н. В. срещу определение №82 от 18.05.16г. по т.д.117/16г. на Великотърновски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] /н/ вх. № 3512от 30.03.2016г., подадена от Н. Д. В. в качеството й на управител на дружеството. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, определен от него като разпореждане. С оглед разпоредбата на чл.613 а, ал.3 ГПК и поради това, че разпорежданията постановени по този ред не попадат в предметния обхват на чл.274, ал.1 ГПК, жалбата е оставена без разглеждане.
Частната жалба е основателна.
Чл. 613а ТЗ определя редът и условията за обжалване на актовете на съда, постановени в производството по несъстоятелност.Съобразно текста се извежда и лимитивно уредената възможност за инстанционен контрол върху тези актове, като ал.1 определя възможността за общ контрол, осъществяван по реда на ГПК, спрямо конкретни лимитивно изброени определения и решения на окръжните съдилища. Решенията и определенията на окръжните съдилища по чл.735 ТЗ са включени изрично в този предметен обхват. Постановеният от първостепенния съд акт е пряко свързан с производството по чл.735 ТЗ, тъй като е относим към правните последици от прекратяване на производството по несъстоятелност. Съгласно чл.735, ал.2 ТЗ с прекратителното решение съдът постановява и заличаване на длъжника от регистъра, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество / кумулативно налични предпоставки/.В случая длъжникът не е заличен, но не поради предпоставките на чл.735, ал.2 ТЗ. Затова и атакуваното произнасяне следва да се зачете като дължимо по преценка хипотезата на чл.735, ал.2 ТЗ и подлежащо на обжалване по реда на обжалване на решението за прекратяване на производството по чл.735, ал.1 ТЗ, към което е следвало да бъде неразделна част, ако са били налице предпоставките на чл.735, ал.2 ТЗ.
Следователно, доколкото постановеният, с оглед проведено производство по чл.735 ТЗ, акт е сред посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ, то неправилен е извода на въззивния съд, че той не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл основателни са доводите на жалбоподателят.
С оглед изложеното, допуснати са нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено а делото върнато на въззивният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената жалба вх. № 3512/30.03.2016г.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №82 от 18.05.16г. по т.д.117/16г. на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същият съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената жалба вх. № 3512/30.03.2016г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: