3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 28.02.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2437/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място]/н/ против решение №39 от 11.04.2017г. по т.д. 74/2017г. на Бургаски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Г. Н. е поддържал, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради противоречието му със задължителна съдебна практика. Поставил е въпроса – „Следва ли търговският съд, разглеждащ иск по реда на чл. 194 ТЗ да разгледа направеното в процеса съдебно възражение за прихващане”. По този въпрос е сочено противоречие с приетото с решение №52 от 28.09.2015г. по т.д. №509/14, на ВКС, І т.о. Поставен е въпросът „ Може ли след предварителна уговорка между страните , едната едностранно да прихване вземанията си от конкретно посочени задължения, ако вземанията й към датата на тази уговорка не са все още установени но установими…” Поддържано е лаконично, че по този въпрос нямало съдебна практика, поради което е посочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., първият формулиран въпрос е релевантен, т.е. налице е общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. По него обаче не е обоснован допълнителен критерий. С цитираното решение на ВКС №52 от 28.09.2015г. по т.д. №509/14, на ВКС, І т.о. е дадено задължително за съдилищата тълкуване на въпроса- явява ли се отправеното изявление за прихващане до синдика, съгласно чл. 645, ал.2 ТЗ задължителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на компенсационното право пред съда чрез възражението за прихващане. Този въпрос,с който е третирано материалноправно възражение за прихващане направено от ответник, който има качеството на кредитор на несъстоятелността по предявен от синдика срещу него иск за попълване масата на несъстоятелността, следователно няма връзка с разглеждания спор.Или това решение е ирелевантно и не установява поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Дори и от вторият поставен въпрос да бъде изведен релевантен, въпреки фактическото му съдържание основано на твърдения на касатора, които са били спорни в производството, то отново налице би било единствено общото основание. За да е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №39 от 11.04.2017г. по т.д. 74/2017г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: