6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
[населено място], 12.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на
четвърти февруари , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1938 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Гео–Мар 03„ ЕООД против решение №451/26.02.2018 г. по т.д.№ 2604/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 31/21.06.2016 г. по т.д.№ 8657/2014 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен иска на касатора против „Строителни системи Нитера„ООД , с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, за заплащане сумата от 80 000 лева, като платена на отпаднало основание – развален договор за строителство от 07.05.2014 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.96 ал.1 вр. с чл. 95 и чл.87 ЗЗД – досежно извода, че ищецът не е имал правото да развали сключения договор за строителство, тъй като сам е бил в забава по отношение на изпълнителя – ответник. Като оспорва възможността си обективно да препятства за ответното дружество достъпа до обекта, изхождайки от местонахождението му, касаторът оспорва правилността на извода за изпадането си в забава, при това приета за релевантна към период, към който , според касатора, сключеният между страните договор е бил вече развален – с едностранното волеизявление на ищеца , връчено на ответника на 10.09.2014 г.. Касаторът обосновава релевантност на факта, че ответникът – изпълнител не е реагирал на отправеното от него волеизявление за разваляне на договора. Неправилността на въззивния акт се обосновава и със съществено нарушение на съдопроизводствените правила – недадени от въззивния съд, в противоречие със задължителните указания на т.2 от ТР № 1/ 2013г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС , указания за страните , относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест, с оглед установена от въззивния съд неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд – като предявен на извъндоговорно,вместо на договорно основание. Необосноваността на решението е мотивирана с нелогично кредитиране достоверността на показанията на свидетеля на ответника, основани на косвени възприятия , а не на лични преки впечатления , в противоречие с установимото от писмените доказателства и обичайната житейска логика, предвид извършеното авансово плащане, а и предвид обективната невъзможност на ищеца да препятства достъпа на ответника до обекта,с оглед конкретното му местонахождение. Нелогичен, според касатора, е и извода на въззивния съд, че допълнително платените 20 000 лева са за действително извършени от ответника СМР, при липсата на двустранно подписани протоколи за приемане на такива СМР. Необоснован касаторът намира извода на съда, че облигационната връзка между страните не е прекратена, поради разваляне на договора, след като не се установява възложителят да е получил поканите на изпълнителя да окаже съдействие за изпълнение на договора, а от друга страна изпълнителят не се е противопоставил на изявлението на възложителя за разваляне на договора.
Ответната страна – „ Строителни системи Нитера „ООД – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът „Гео – Мар 03„ ЕООД твърди , че е сключил с ответника „Строителни системи Нитера„ООД договор от 07.05.2014 г., за извършване на СМР на обект – магазин, находящ се в сградата „Ринг мол” – София. Срокът за извършване на работите е договорен като двумесечен, считано от заплащането на авансова сума и съответно е изтекъл на 15.10.2014 г.. Твърди неизпълнение на договора от ответника -изпълнител, при отпаднал свой интерес,като възложител, с оглед продължителния срок на забавата, поради което се твърди отправено уведомление за разваляне на договора, в хипотезата на чл.87 ал.2 ЗЗД – без предоставяне на срок за изпълнение. Претендира се връщане на платената авансово сума от 80 000 лева. Ответникът е оспорил иска, с твърдението, че възложителят, след частично изпълнение на договора , за което са съставени два констативни акта № 1/20.05.2014 г. и № 2 / 23.05.2014 г.,по първият от който има и извършено частично плащане от 20 000 лева , е отказал допускането на негови работници в обекта , поради което и с писмо от 26.05.2014 г. изпълнителят му е предявил двата констативни акта, за приемане на извършени СМР, и поискал осигуряване на достъп за продължаването им. Действия от страна на Възложителя не са последвали, поради което се твърдят отправени последващо две нотариални покани, с идентично искане за съдействието му – от 09.06.2014 г. , връчена на 10.06.2014 г. и от 08.07.2014 г., връчена на 16.07.2014 г.. Ищецът оспорва твърденията за препятстване работата на изпълнителя, както и получаването на отправените до него писмо и нотариални покани. Продължава да твърди неизпълнение на каквато и да било част от договореното. Отказвайки да кредитира показанията на свидетеля У. / свидетел на ответника /, тъй като не отразяват непосредствени впечатления на лицето, първоинстанционният съд е счел за недоказано препятстването на изпълнителя от възложителя, изхождайки и от местонахождението на обекта – в сградата на Ринг Мол, достъпът до която е свободен. Предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е уважен в пълния му размер, с оглед доказано разваляне на договора, предвид упражнено потестативно право на разваляне от възложителя – ищец, принадлежащо му като изправна страна.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, кредитирайки показанията на свидетеля на ответника – У., в съответствие с всички събрани доказателства по делото.В тази връзка е съобразил,че платеното от възложителя надхвърля авансово дължимата сума от 60 000 лева, но остатъкът от 20 000 лева, до платената сума от 80 000 лева, кореспондира с твърдението на ответника, че по извършените СМР, описани в констативен акт № 1/20.05.2014 г. / обр. 19 / СМР , възложителят е извършил частично плащане в този размер. Показанията на свидетеля са коментирани като кореспондиращи с материализирания от представител на адресата / предвид поставен печат на дружеството и формалното оспорване на получаването / отказ за получаване на писмото от 26.05.2014 г., към който са били приложени съставените от изпълнителя актове за извършени СМР. Съвкупно с тези данни съдът е кредитирал посоченото от самия ищец основание за плащането на сумата от 20 000 лева – в платежно нареждане от 21.05.2014 г. – „ частично по протокол 19/1”. Макар частично възпроизвеждащи изявления на трети лица, но и лично възприето волеизявление на представляващия ищцовото дружество в същия смисъл / в телефонен разговор със свидетеля /, показанията на свидетеля У. са счетени за по-достоверни,вкл. в частта им възпроизвеждаща косвени възприятия, именно като подкрепящи се от установената фактическа обстановка от писмени доказателства по делото, вкл. изходящи от ищеца / платежно нареждане от 21.05.2014 г. / .Тъй като същите установяват безспорно предприето и частично осъществено изпълнение по договора, твърденията в исковата молба и показанията на свидетеля на ищеца – Г. – за изобщо неизвършвани СМР – се явяват напълно опровергани. Така съдът е мотивирал извод, че доколкото ищецът не е изтъкнал действителната причина за лишаването на ответника от достъп до обекта / очевидно разбиран не като физически действия по практическо препятстване която и да било част от подхода към същия , а като ясно материализирано нежелание на възложителя работата на изпълнителя да продължи /, същият следва да се счита в забава , която и по смисъла на чл.96 ал.1 вр. с чл.95 ЗЗД освобождава ответника от последиците на собствената му забава. Ищецът е счетен за неизправна страна към датата на отправеното волеизявление за разваляне на договора,а и към депозиране на исковата молба, доколкото и междувременно не е доказано оказано съдействие, но неосъществено изпълнение. Като неизправна страна същият не разполага с потестативно право за разваляне на договора, с което е мотивирано отхвърлянето на иска.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира въпроса : Може ли кредитор да бъде в неизпълнение на договорни задължения по смисъла на чл.95 ЗЗД по един вече прекратен договор ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 пр.1 ГПК / но без посочена задължителна съдебна практика, с която въззивният акт влиза в противоречие /, както и с формалното позоваване на значението на отговора на въпроса за точното прилагане на закона / чл.280 ал.1 т.3 ГПК /. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, която се обосновава с изводи, противоречащи на действително установимата от доказателствата фактическа обстановка , резултат от пристрастното и необосновано кредитиране на гласни / при това само на свидетеля У. /, вместо на писмени доказателства , и в противоречие с житейската логика , която не изключва, а напротив – предполага интерес на този , който е платил за нещо / предвид авансовото плащане за СМР /, да го получи, вместо да препятства получаването му.
Поставеният въпрос е в несъответствие с правните изводи на съда и като такъв не удовлетворява изискването за правен. Същият изхожда от личната теза на касатора, че доколкото е установима от доказателствата и възприета от съда, забавата му по смисъла на чл.95 ЗЗД – да окаже на изпълнителя съдействие за осъществяване на възложеното – следва развалянето на договора. Въззивният съд не е обосновал извод за разваляне на договора , а напротив – от обоснована, като предхождаща волеизявлението на ищеца, забава на същия, в качеството на възложител, е мотивирал непородило се за същия потестативно право на разваляне, поради което фактически отправеното волеизявление не е било годно да породи правните последици по чл.87 ал.2 ЗЗД. Поради непокриване на общия селективен критерий по чл.280 ГПК, не е необходим коментар на допълнителния такъв, но последният не е и доказван – не е посочена задължителна съдебна практика, с която въззивният акт влиза в противоречие, нито е обоснована хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , съгласно задължителните указания в т.4 на ТР №1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС : не е посочена неясната, противоречива или непълна правна норма, чието тълкуване предпоставя отговора на формулирания въпрос, а и е породило противоречива съдебна практика по приложението й, нито са обосновавани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването й, но явяваща се неправилна, предвид междувременно изменение на обществените условия или промяна на законодателството. Отговорът на поставения въпрос е и пределно ясен, ако би било налице действително прекратена облигационна връзка и последващо на момента на прекратяването й обективиране на действия на кредитора, квалифицирани като забава по отношение на несъществуващи вече за същия задължения и съобразяване последиците й, при уредбата на отношенията между страните по прекратеното облигационно правоотношение.
Не е налице и хипотезата на очевидна неправилност, по смисъла на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК.Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение . Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения.Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, независимо от реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
Видно е, че касаторът обосновава очевидната неправилност с допуснати, според него, процесуални нарушения на съда и необоснованост, чието съществуване,обаче, е неизводимо от съдържанието на съдебния акт, поради което същите съставляват единствено касационни доводи за неправилност, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване, по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №451/26.02.2018 г. по т.д.№ 2604/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: