4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
[населено място] , 29.05.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и втори май , през две хиляди и осемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1347 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 105/01.03.2018 г. по т.д.№ 2411/2017 г. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК касационната жалба на същата страна против решение № 240/ 21.06.2017 г. по гр.д. № 293/2017 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5/05.01.2017 г. по гр.д.№ 527/2016 г. на Районен съд – Павликени.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с довода , че предявените искове, с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД , попадат в изключенията по чл.280 ал.3 т.1 ГПК , за които касационното производство е допустимо, независимо от цената на иска, тъй като се касае за конститутивни искове,в упражняване на потестативно право на кредитора, за обявяване относително недействителни разпореждания на длъжника с недвижими имоти / земеделски земи / , обективирани в два нотариални акта. Позовава се на опр.№ 90 по ч.гр.д.№ 239/2003 г. на 5-членен състав на ВКС /неприложено/.Основавайки се на формираната задължителна съдебна практика, че относно вземането на кредитора, обуславящо активната процесуална легитимация по иска, не се формира сила на пресъдено нещо , респ. че същото не е предмет на иска, жалбоподателят оспорва квалифицирането на делото като търговско – не размера на вземането на ищеца- кредитор определя цената на иска. Търговският характер на делото е изключен, според страната , и предвид обстоятелството, че атакуваните разпоредителни сделки не са свързани с упражнявано от дружеството занятие като търговец, а в изпълнение на чл.3 ал.7 т.2 от ЗСПЗЗ, който разпорежда, че не могат да притежават земеделски земи търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци или чуждестранни юридически лица. В този смисъл, страната мотивира довод, че извършеното разпореждане не е нормална /„тривиална”/ разпоредителна сделка, а такава в изпълнение на императивна законова разпоредба, чието нарушение законодателят е скрепил и със сериозна имуществена санкция. Поради последното, жалбоподателят счита, че обезпечителният характер на иска по чл.135 ЗЗД, в удовлетворяване частния интерес на търговец, не следва да бъде съобразяван , за квалифициране на делото като търговско, след като се касае за разпореждане в обществен интерес. В останалата си част частната жалба съдържа доводи по същество относно правилността на въззивния акт, както и обосноваване на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, неотносими към настоящия процесуален ред – по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо и ал.1 т.1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване , като преграждащ касационното производство по чл.288 ГПК, съдебен акт.
Съставът на второ търговско отделение на ВКС е оставил касационната жалба без разглеждане, съобразявайки че се касае за атакуване – с иск по чл.135 ЗЗД – на множество разпоредителни сделки, всяка с цена на иска под законодателно предвидения минимум и за граждански и за търговски дела, съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Цената на иска е съобразил като формираща се от данъчната оценка на всеки от имотите – предмет на разпореждане с нот. акт № 54/2016 г. и нот. акт № 52/2016 г.. Кумулативно съдът е изразил становище за търговски характер на делото, предвид което дори общата данъчна оценка на имотите по нот. акт № 54/2016 г. / единствено тя надхвърляща 5 000 лева, но не и 20 000 лева / не би обусловила частична касационна обжалваемост на решението, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК .
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, искът по чл.135 ЗЗД е облигационен по своя характер,конститутивен и оценяем , съгласно чл.68 ГПК, като цената му се определя от данъчната оценка на недвижимите имоти, когато такива са предмет на разпореждането, съгласно чл.69 ал.1 т.4. с т.2 ГПК, а ако такава няма, от пазарната им цена / в този смисъл опр.№ 397 по ч.гр.д.№ 176 / 2010 г. на ІV г.о., опр.№ 440 по ч.гр.д.№ 413/ 2010 г. на ІV г.о., опр. № 12 по ч.гр.д.№ 5445 / 2015 г. на І г.о. , опр.№ 454 по ч.т.д.№ 1927/2013 г. на ІІ т.о., опр.№ 98 по ч.т.д.№ 51/ 2012 г. на ІІ т.о., опр.№ 4 по ч.т.д.№ 2383/ 2016 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. /. Данъчната оценка на всеки от имотите по двата нотариални акта е под законодателно предвидения минимален праг за касационна обжалваемост както за граждански, така и за търговски дела. Обективирането на покупко-продажбите на няколко имота във всеки от двата нотариални акта не приравнява волеизявленията на страните – за разпореждане, респ. придобиване на отделния имот – на волеизявление за общата им покупко – продажба, пораждащо насрещни права и задължения само и единствено при съвкупното им прехвърляне, на общо уговорена за всички цена, като условие на сделката. Не се касае за неделима, съгласно съдържанието на договора, престация, предпоставяща неделимо задължаване за прехвърляне правото на собственост върху всички имоти,с оглед естеството й или съобразно уговореното между страните. Отделните имоти са самостоятелни обекти на вещни права, като и общата продажна цена е сбор от установените предходно пазарни цени на отделните имоти, в нарочен протокол.
Правилни са обаче и съображенията на предходния съдебен състав, че делото е търговско. Така , дори да би бил съобразим като цена на иска сбора от данъчните оценки на всички имоти – предмет на нот. акт № 54/ 2016 г., отново би била обоснована недопустимост на касационното обжалване. Искът с правно основание чл.135 ЗЗД има обезпечителен характер и в случая обслужва изпълнението на търговска сделка от рода на абсолютните, каквато е договора за банков кредит – чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. Легитимацията на ищеца – кредитор, като страна по абсолютна търговска сделка, обезпечение изпълнението на която обслужва иска по чл.135 ЗЗД, предпоставя търговски характер на делото, както последователно и непротиворечиво се приема в съдебната практика / така опр.№ 28 по т.д.№ 12 / 2012 год. на І т.о., опр.№ 355 по т.д.№ 18/ 2014 г. на І т.о., опр.№ 203 по т.д.№ 2006 / 2017 г. на ІІ т.о., опр.№ 219 по т.д. № 2067/ 2017 г. на ІІ т.о., опр.№ 204 по т.д.№ 2011/2017 г. на ІІ т.о. , опр. № 4 по ч.т.д.№ 2383 / 2016 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. /. Довода на страната, че разпоредителните сделки са извършени в изпълнение на императивна законова разпоредба, създадена в обществен интерес, е относим към преценка на елемент от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД по същество / знание на приобретателя за увреждане на кредитора / и основателността му по същество и напълно неотносим към преценката по чл.280 ал.3 ГПК, основаваща се на формалните белези на иска – предмет и цена. Несъстоятелен е довода, че искът по чл.135 ЗЗД попада в изключенията по чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Това не е иск за собственост или друго вещно право върху недвижим имот, нито иск с предмет, обуславящ за иск за собственост или друго вещно право, с който при това да е обективно съединен. Преждепосочената съдебна практика разрешава еднозначно и този въпрос.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 105 / 01.03.2018 г. по т.д.№ 2411 / 2017 г. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :