3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
[населено място] ,30.05.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1361/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. Ш. против определение № 100/10.04.2018 г. по ч.т.д.№ 73/2018 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 240/14.03.2018 г. по т.д.№ 83/2018 г. на Окръжен съд Бургас. С потвърденото определение, съдът,на основание чл.83 ал.2 ГПК,частично е освободил жалбоподателката – ищца от заплащането на дължима по предявените от нея искове държавна такса от 1 000 лева, но отказал освобождаването й за остатък от 236,76 лева , в която именно част първоинстанционното определение е било обжалвано. Жалбоподателката намира, че частично освобождаване от заплащането на държавна такса е недопустимо, като неуредено изрично в чл.83 ал.2 ГПК. Намира неправилна преценката на съда, че заплащането на държавна такса от 236,76 лева е във възможностите на ищцата, при доказателства за месечен доход от трудово възнаграждение в рамките от 400 до 550 лева. Счита, че остатъкът от същото, след заплащане на дължимата държавна такса, би я поставило в позицията да оцелява със средства под социалния минимум / вероятно визирайки минималната работна заплата за страната понастоящем / .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателката формулира следните въпроси, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : Може ли при констатирано материално затруднение да се откаже освобождаване от задължение за заплащане само на част от таксите и разноските ? и Може ли въобще лице да бъде освободено само частично от задължение за заплащане на такси и разноски ? Страната поддържа и довод за „ очевидна неправилност „ на въззивното определение, като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, като се позовава на неправилност на преценката за съотношението между размера на дължимата такса и месечния доход на ищцата, като позволяващо заплащането й.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното определение за частичен отказ за освобождаване от държавна такса, в размер на 236,76 лева, въззивният съд е акцентирал на обстоятелството,че ищцата не е обременена с разходи за издръжка и отглеждане на деца , нито от разходи за лечение на заболявания, като едночленно семейство се издържа с доход от 720 лв. – брутно трудово възнаграждение, от което би била способна да отдели преждепосочената сума. По начало чистият месечен доход на ищцата не е обективно установен, а единствено деклариран от същата в размер от около 550 лева, при така удостовереното брутно трудово възнаграждение от 720 лева .
Формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Задаването им е нелогично, след като определението за частичното освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса е влязло в сила, не е било предмет на обжалване като недопустимо, а доколкото ищцата се опитва да обоснове от частичното освобождаване основателност и на искането за освобождаването за остатъка, то така формулираните въпроси не кореспондират с действителния й интерес. Дори да се приеме , че същите удовлетворяват общия селективен критерий, не е обоснован допълнителния такъв в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Няма спор в съдебната практика, че частично освобождаване от заплащане на държавна такса, съобразно съотношението между размера на същата спрямо доказаното имуществено състояние на молителя, е напълно допустимо , а и логично / така опр. № 324 по гр.д.№ 1683/2014 г. на ІV г.о., опр.№ 326 по ч.гр.д.№ 2520/2016 г. на ІV г.о. , опр. № 304 по ч.т.д.№ 1400 / 2016 г. на І т.о., опр.№ 359 по ч.т.д.№ 1503/2016 г. на ІІ т.о. , опр.№ 681 по ч.т.д. № 2308 / 2016 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. /.
Не се обосновава и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК. При констатираното в мотивите на определението съотношение между средства за издръжка и размер на дължима държавна такса и съобразените от съда факти относно материалното, социално и имуществено състояние на ищцата, изводът на съда за възможност за заплащането й в посочения размер кореспондира на изискването на чл.83 ал.2 ГПК, което не обвързва преценката с недопустимост на каквото и да било затруднение за молителя. Видно е, че с оглед семейното й положение и здравословно състояние, респ. недоказани месечни разходи, извън едноличната й издръжка, съобразявайки и еднократната дължимост на държавната такса, съдът е приел ,че оставащият остатък не предпоставя сериозни затруднения за преживяването на ищцата,практически ограничено в рамките на само един месец. Тази преценка се споделя и от настоящия състав.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 100 / 10.04.2018 г. по ч.т.д.№ 73/ 2018 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :