О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
[населено място] ,24.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1317/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дав – Виктор Епщайн”ЕООД против решение № 32/22.02.2018 г. по гр.д.№ 385/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 323 /11.07.2017 г. по гр.д.№ 250/2017 г. на Окръжен съд – Русе и е прекратено производството по делото, както и обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по възражение срещу която е образувано производство по реда на чл.422 ГПК.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но без конкретизация на конкретно нарушено съдопроизводствено правило . Преповтаряйки исковата си молба и установените в хода на производството констатации за паралелно развило се между същите страни съдебно производство за същото вземане, касаторът счита, че неправилно в конкретната хипотеза и предвид спецификата й, е прието, че постановеното по реда на чл.362 ал.1 ГПК решение, за обявяване сключения между страните предварителен договор за покупка на недвижим имот за окончателен, в диспозитива на което няма изрично произнасяне по дължима насрещна престация за цената, констатирана в мотивите като неразплатена, като условие по смисъла на същата разпоредба, не съставлява предвидено от закона / чл.417 ГПК / основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Ответната страна – Р. Р. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – кредитор и настоящ касатор се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение , по реда на чл.417 ГПК, въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обявен за окончателен, с влязло в сила съдебно решение по гр.д№ 226/ 2012 г. на Русенски окръжен съд. Диспозитивът на съдебното решение не съдържа произнасяне относно дължима по сделката цена от купувача Р. Р., като условие на окончателния договор за продажбата, съгласно чл.362 ал.1 ГПК. Като се твърди, че цялата договорена в предварителния договор цена не е била разплатена, респ. са дължими още 47 500 евро, констатация за което се съдържала в мотивите, ищецът претендира установяването им като вземане от ответника Р. Р.. В хода на производството е установено, че по осъдителен иск на кредитора – ищец, за тази част от продажната цена, образуваното друго исково производство е било прекратено,поради недопустимост на иска, с довода, че ищецът – ответник в производството по иска с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД не е противопоставил възражение за незаплатена цена, като спорните за правоотношението по покупко-продажбата възражения е следвало да бъдат изчерпани в производството по чл.362 ГПК и като неупражнени са преклудирани.
Първоинстанционният съд е уважил иска , а въззивният съд е обезсилил решението му като недопустимо и прекратил производството по иска, по съображения, че решението в производство по чл. 362 ал.1 ГПК не съставлява основание за издаване заповед за незабавно изпълнение, т.е. не попада в никоя от хипотезите на чл.417 ГПК.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Влязло в сила решение по чл.362 ал.1 ГПК , в което липсва осъдителен диспозитив за признатата от съда като неплатена част от продажната цена, като заместващо договора между страните, който трябва да бъде обективиран в нотариален акт, представлява ли документ по чл.417 т.3 ГПК и може ли въз основа на него да се издаде заповед за изпълнение ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , поради необходимост от тълкуване нормата на чл.417 т.3 ГПК. След като решението замества договора в нотариална форма , който страните е следвало да сключат, необосновано е според касатора защитата срещу неизпълнение на условието за заплащане на цената, макар непосочено в съдебното решение, да се ограничи до обезсилването му, съгласно чл.362 ал.2 ГПК. Касационното обжалване се претендира за допускане и поради „ очевидна неправилност „ по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК , поради вътрешна противоречивост и като резултат – неяснота на мотивите и логическа непоследователност в обосноваване на недопустимостта на иска. Според касатора, именно липсата на осъдителен диспозитив в решението по чл.362 ал.1 ГПК, според въззивния съд съставлявало пречка за издаването на заповед за изпълнение на паричното задължение по заплащане остатъка от цената, което било логически несъстоятелно, тъй като именно наличието на осъдителен диспозитив би формирало сила на пресъдено нещо и би съставлявало отрицателна процесуална предпоставка, по смисъла на чл.299 ал.1 ГПК , за допустимост на иск за същото вземане.
Формулираният въпрос е в несъответствие с изискуемото от закона съдържание на решението, постановимо в производство по чл.362 ГПК , ал. 1 на която разпоредба , при наличие на насрещно задължение на ищеца,предпоставя обявяването на договора за окончателен п о д у с л о в и е за плащане на цената, а не с постановяването на осъдителен диспозитив за същата.Затова и последицата при неизпълнението му е обезсилване на решението, а не принудително събиране на вземането. Осъдителният диспозитив формира изпълнителна сила на решението, каквато на това – за обявяване предварителен договор за окончателен по реда на чл. 362 и сл. ГПК – законодателят не е предвидил. Но дори да би се коригирал въпроса, в съответствие с дължимото произнасяне на съда в производство по чл.362 и сл. ГПК, при наличие на задължение за заплащане на цена по предварителния договор, обявяван за окончателен, би била удовлетворена само общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, доколкото довод с такъв предмет ищецът е въвел и съдът е постановил решаващия си извод за недопустимост , изразявайки несъгласие със същия. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като нормата на чл.417 т.3 ГПК не е неясна, непълна или противоречива и не е провокирала противоречива съдебна практика, нито еднозначна, но явяваща се неправилна,поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството, в аспект на разширителното й тълкуване, съгласно задължителните указания на т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Чл.417 т.3 ГПК е по начало неизчерпателна в хипотезите норма, но във всички случаи предвиждаща скрепена с нотариална заверка на подписите, материализирана воля на страните по едно правоотношение за дължимост на парична сума или заместима вещ или за предаване на определени вещи. Ищецът се домогва от евентуален процесуален пропуск на съда, обявил предварителния договор за окончателен в производство по чл.362 и сл. ГПК, респ. от собствения си процесуален пропуск да предяви надлежно възражение за неразплатена цена или да иска съответно допълване на съдебното решение, да подведе конкретната хипотеза под фактическия състав на норма, предвиждаща напълно различни предпоставки, което му искане е основано единствено на предвидените правни последици на решението за обявяване на предварителен договор за окончателен, като такива на сключен в съответната за действителност форма договор между страните. Идентичността в правните последици, обаче, е досежно транслативния ефект по отношение собствеността срещу съответно договорената цена, не и по отношение факта за неиздължеността на последната. Касаторът не обосновава каквито и да било предпоставки за необходимост от разширително тълкуване, което би било и недопустимо, тъй като чл.417 ГПК по начало урежда изключения, предвиждайки определени документи, като позволяващи облекчена за кредитора процедура за удовлетворяване, по реда на заповедното производство. Нормите, уреждащи изключения по правило не могат да бъдат тълкувани разширително.
Не се обосновава и допускане на касационното обжалване поради „очевидна неправилност„ на въззивното решение. Видно е, че касаторът обосновава същата с вътрешна противоречивост и неяснота на мотивите, който му извод не може да бъде споделен. Липсата на осъдителен диспозитив в решението, постановено по реда на чл.362 и сл. ГПК, въззивният съд не е коментирал като основание за недопустимост на настоящия иск, а само като обстоятелството, мотивирало ищеца да предприеме настоящата защита, доколкото е бил лишен от предвидената в чл.362 ал.2 ГПК. По начало, обаче, липсата на мотиви, респ. на ясни мотиви, е процесуално нарушение, предявимо на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ГПК. Действително, очевидната неправилност би могла да е налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, но когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Не такъв е настоящият случай, по преждеизложените съображения.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32/22.02.2018 г. по гр.д.№ 385/2017 г. на Великотърновски апелативен съд .
ОСЪЖДА „ ДАВ – Виктор Епщайн „ ЕООД , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Р. Г. Р. , разноски за настоящото производство , в размер на 2 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: