3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
[населено място], 06.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на втори октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1832 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр.второ вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. Д. против определение № 57 / 21.03.2017 г. по т.д.№ 541/ 2017 год. на състав на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата за отмяна на жалбоподателката против разпореждане на Окръжен съд Пловдив – № 10453 / 21.12.2015 год. по в.т.д.№ 2050 / 2015 год. ,за връщане на подадена от Д. Д. касационна жалба, потвърдено с определение на Апелативен съд – Пловдив № 170 / 29.03.2016 г. по ч.гр.д. № 188 / 2016 год. , срещу което потвърдително определение е подадена частна жалба , върната от Апелативен съд Пловдив с определение № 386/ 14.07.2016 год., потвърдено с определение № 500 / 16.11.2016 год. по ч.т.д. № 2223/ 2016 год. на Върховен касационен съд. Жалбоподателката оспорва мотивите на атакувания съдебен акт, досежно извода, че разпореждането за връщане на касационната жалба като недопустима , на основание чл.280 ал.2 ГПК / с оглед цената на разгледаните искове / не е в обсега на атакуемите чрез извънинстанционното средство за контрол / отмяната по реда на Глава ХХІV ГПК / актове, позовавайки се на преграждащия за разглеждането на спора в касационна инстанция характер на същото, което разглеждане би било с предмет разрешаване на материалноправния спор. Поддържа твърдението си, че издаденото удостоверение за актуална към датата на същото – 23.11.2016 год. – данъчна оценка на имота, съставлява както ново обстоятелство, така и ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК,обосноваващо касационна обжалваемост на въззивното решение, като надхвърляща минималния законодателно определен праг за касационна обжалваемост – 20 000 лева / 32 049,50 лв., при предходно удостоверена по делото – към 22.01.2016 год. данъчна оценка от 17 131,60 лв./.Узнаване за издаденото удостоверение на тази именно дата страната сочи и в обосноваване подаване молбата за отмяна в преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, какъвто мотив за недопустимост предходният съдебен състав не е излагал.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба , като споделя изцяло, като правилни , мотивите на обжалваното съдебно определение.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване, като преграждащ произнасянето по съществото на молбата за отмяна , съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно т.6 на междувременно приетото ТР № 7 / 31.07.2017 год. по тълк.дело № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна определения преграждащи по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определението за прекратяването му, поради отказ от иска. Само на това основание, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Правилни са,обаче,и паралелно наведените от съда съображения, подкрепящи се и от разрешението, дадено с т.10 на преждепосоченото ТР.Според същото, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения, в обосноваване на някое от основанията по чл.303 – чл.304 ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.Видно от мотивите към същата точка, „надлежно” се явява твърдение за обстоятелство или доказателство, което е от естество да обоснове основание за отмяна,в някоя от хипотезите на чл.303 – чл.304 ГПК – в случая по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.Такова,доколкото се атакува акт,основан на извод за липса на притежавано от жалбоподателката право на касационно обжалване на въззивно решение, предвид цената на иска ,би било обстоятелство,от значение за определяне цената на иска, съществувало към релевантния за преценката й при произнасянето на съда момент, за което страната не е била в известност или на писмено доказателство, за установяване на иначе известно й ,значимо за определяне цената на иска, към релевантния за преценката й от значение за производството момент, обстоятелство,своевременно въведено в спора. Страната не твърди удостоверената, с представеното към молбата за отмяна удостоверение на Дирекция „ Местни данъци и такси „ [община] , данъчна оценка да е била действителната такава и към датата на депозиране на исковата молба, която единствено се явява преценима и меродавна за производството, вкл. за принадлежността на право на касационно обжалване . Правилно предходният състав се е позовал на мотивите на ТР № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС,но отделно от това, с изричен диспозитив в ТР № 3/27.10.2014 год. по тълк.дело № 3/ 2014 год. на ОСГТК на ВКС, е прието, че „ при проверката по чл.280 ал.2 ГПК съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му”, аналогично споделящо мотивите че промяната на данъчната оценка в хода на производството не променя цената на иска, нито поражда право на касационно обжалване, със самостоятелно удостоверяване на промяната й към датата на депозиране касационната жалба,т.е. единствено релевантен за преценка цената на иска, и съобразно доказателствата към този именно момент,е момента на предявяването му . В този смисъл, правилен и относим към преценката за редовност, а не основателност, на молбата за отмяна, е извода на предходния съдебен състав, че заявеното не съставлява обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК , тъй като не се твърди съществувало към момента на предявяването на иска, а последващо възникнало и дори удостоверено след влизането в сила на атакувания акт. Като писмено доказателство пък – отново за несочен, като съществувал в хода на производството, към момента на предявяване на иска, факт – удостоверението за данъчна оценка от 23.11.2016 год. също не би било от естество да въздейства върху правния резултат относно извода за касационна необжалваемост на въззивното решение.Следователно, атакуваното определение би било правилно и само на това основание, дори да не би било прието изричното разрешение на т.6 на ТР № 7 / 2017 г. по тълк.дело № 7 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 57 / 21.03.2017 г. по т.д.№ 541/ 2017 год. на състав на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :