Определение №584 от 14.12.2018 по тър. дело №2745/2745 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 584
София 14.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Росица Божилова т.д. № 2745 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кос алфа” ЕООД / в несъстоятелност / против решение № 1662/02.07.2018 г. по т.д.№ 6656/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след отмяна на решение № 4666/14.09.2017 г. по т.д.№ 33/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, е възобновено, предходно спряното с решение № 4521/07.09.2016 г. по т.д.№ 33/ 2014 г. на същия съд, производство по несъстоятелност на дружеството – касатор, на основание чл.632 ал.2 ТЗ, по молбата на Национална агенция по приходите от 13.09.2017 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение – на чл.269 изр. второ ГПК, тъй като счита, че съдът се е произнесъл извън доводите на молителя – НАП, касаещи установяването на налично имущество на дружеството в несъстоятелност, чрез чието осребряване е възможно покриване разноските по несъстоятелността.Вместо този му довод, въззивният съд е приел, че съдът по несъстоятелността е следвало служебно да прецени наличието, към момента на постъпване на молбата – 13.09.2017 г. , на парична сума / внесени от кредитора „ Първа инвестиционна банка „ АД 15 000 лева – депозит за предплащане на разноски, съгласно определение от 14.06.2016 г. по т.д.№ 33/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, чиято молба за възобновяване, обаче, е счетена за присрочена /, с оглед което и наличието на предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност, на основание чл.632 ал.2 ТЗ, по молбата на НАП.
Ответната страна – Национална агенция по приходите – не е депозирала отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, съобразно въведените касационни доводи, ограничени до твърдение за нарушение на чл.269 изр. второ ГПК от въззивния съд, съобрази следното :
Въззивното решение, в обжалваната му тук част , е постановено по частна жалба на кредитора Национална агенция по приходите, срещу решение № 4666/14.09.2017 г. по т.д.№ 33/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за възобновяване на производството, поради наличие на имущество на „ Кос алфа „ ЕООД / в несъстоятелност / – моторни превозни средства, чието осребряване може да покрие разноските по производството по несъстоятелност.Съдът по несъстоятелността е счел имуществото недостатъчно за покриване на разноските. Междувременно и към датата на подаване молбата на НАП са предплатени разноски в размер на 15 000 лева, от кредитора ”Първа инвестиционна банка„АД, съобразно определение от 14.06.2016 г. по т.д.№ 33/2014 г. на Благоевградски окръжен съд. Атакувайки отказа за възобновяване на производството на съда по несъстоятелността, НАП е релевирал доводи, относими към решаващите мотиви за отхвърляне на молбата за възобновяване: липсата на данни за местонахождение на соченото движимо имущество и невъзможността,с оглед вида му, с него да се покрият необходимите разноски за период от време, необходим за организиране и осребряване на имуществото на длъжника. Кредиторът изрично е акцентирал на засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност, съгласно чл.621а ал.1 т.2 ТЗ, сочейки че съдът по несъстоятелността е бил длъжен и служебно да съобрази наличието на доказателства за друго имущество, междувременно върнато в масата на несъстоятелността. Изложено е и съображението, че съдът по несъстоятелността е следвало да даде срок на молителя – кредитор, за предплащане на указания с преждепосоченото определение депозит, както и да удовлетвори искането му, за индивидуализиране на банковата сметка, по която същият да бъде внесен, направено с молбата за възобновяване. Въззивният съд е отменил отказа и възобновил производството, позовавайки се на наличието на указания депозит, за предплащане разноските по несъстоятелността, в размер на 15 000 лева, внесен от друг кредитор на несъстоятелността – „Първа инвестиционна банка„ АД, макар обезсилвайки решението на съда по несъстоятелността, постановено по молбата на същия този кредитор, оставяйки същата без разглеждане, като просрочена.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът е формулирал процесуалноправният въпрос: Имал ли е право Апелативен съд – София, в конкретния случай, да излезе извън предметната рамка, очертана с въззивната жалба и да уважи същата на непосочено в нея основание ? Въпросът се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение, в обжалваната му част, с решения на състави на ВКС по гр.д.№ 50074/2016 г. на І г.о., гр.д.№ 4287/2015 г.на ІV г.о., по т.д.№ 1130/2013 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 1120/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС. Само последните две решения са относими към приложението на чл.269 изр.второ ГПК, с което се изчерпват касационните доводи на страната.
Въпросът не удовлетворява изискването за правен – по приложението на правна норма или правен принцип,предпоставяйки възможност за еднозначен, общовалиден за всички сходни хипотези отговор. Формулиран е фактологично, относно преценка на конкретните процесуални действия на въззивния съд, с оглед конкретното съдържание на въззивната жалба на НАП, респ. въведените в същата доводи за неправилност на първоинстанционния акт. Дори да би бил надлежно формулиран, извън конкретиката на спора, по обхвата на дължимата от въззивния съд проверка, с оглед съдържанието на въззивната жалба и приложението на чл.269 ГПК, въпросът не удовлетворява изискването за правен, с оглед спецификата на производството, в което, съобразно и изрично въведения от НАП довод във въззивната жалба, основан на чл.621а ал.1 ТЗ, е засилено служебното начало. Това особено процесуално правило съдебната практика е приела за приложимо и във въззивното производство / така реш.№ 153 по т.д.№ 255 / 2010 г. на І т.о., реш.№ 90 по т.д.№ 1152/2011г. на І т.о., реш.№ 241 по т.д.№ 158 / 2012 г. на ІІ т.о. ВКС /. Вярно е, че нормата на чл.621а ал.1 ТЗ е специална по отношение на чл.266 ал.1 ГПК, но след като въззивният съд може по свой почин в производство по несъстоятелност да установява факти и събира доказателства, на още по-голямо основание същият следва да съобрази установени, но невзети предвид от съда по несъстоятелността факти и обстоятелства, от значение за постановяване на акта му, съобразно предмета на конкретния спор. Решаващите мотиви на въззивния акт са предпоставяли отговор за правилността на тази теза, поддържана от настоящия състав, респ. процесуалноправен въпрос по приложението на чл.621а ТЗ в настоящото производство, какъвто не е формулиран. Впрочем, формален довод за служебно задължение на съда да съобрази наличието на всяко, възможно да бъде осребрено и поеме разноските по несъстоятелността, имущество на длъжника в несъстоятелност , въззивната жалба съдържа.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1662/02.07.2018 г. по т.д.№ 6656/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top