О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
[населено място] , 22.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№66/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №3000/21.11.2018г. по ч.гр.д.№2492/18г. Варненски окръжен съд е потвърдил определение №29769 от 26.10.2018г. на съдия по вписванията при Варненски районен съд,с което е отказано вписване на Констативен протокол №147 т.III рег.№11356/25.10.2018г. , съдържащ изявление за прекратяване на договор за преаренда.
Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от С. М. С., с оплаквания за неправилност.Претендира се отмяната му с разпореждане за извършване на исканото вписване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирано да обжалва лице,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да разпореди вписване на констативния протокол окръжният съд е установил от фактическа страна наличието на сключен между праводателката на С. С. Т. и „Агробулс“АД договор за аренда от 03.10.2008г. със срок 9 години, в рамките на който арендаторът сключил договор за преаренда с „Полигрейн“ООД – на 30.09.2016г., като с констативния протокол, съставен на 25.10.2018г. С. заявила пред нотариус желанието си да прекрати договора за преаренда, позовавайки се на разпоредбата на чл.11 ал.2 ЗАЗ. Съобразявайки разпоредбите на чл.11 ал.2 и ал.4 ЗАЗ, съдът е посочил,че арендодателят е в правото си да прекрати едностранно договора за аренда в случай,че арендаторът не спази задълженията си,вменени му с ал.2 на посочения член – да уведоми арендодателя за всяко преарендуване, залагане или прехвърляне на права и да не прехвърля повече права от получените, но това право може да упражни само с отправено до арендатора в срок от една година от узнаването на преарендуването двумесечно писмено предизвестие. Доколкото от проверката на материалите по делото не може да бъде направен извод за уведомяване както на „Агробулс“ООД или „Полигрейн“ООД, констативният протокол , в чието съдържание са отразени констатация за настъпило прекратяване на договора за преаренда, поради изтичането на срока на договора за аренда, въз основа на който е извършено преарендуването и искане на молителя С. протоколът да бъде представен в СВ – Варна, за да бъде отразено по партидата на поземлените имоти това обстоятелство, не би могъл да послужи като основание за исканото вписване. Наред с това, позовавайки се на постановките на т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д.№7/12г. на ОСГТК на ВКС и на императивната разпоредба на чл.3 ал.1 от Правилника за вписванията, според която на вписване подлежат само актове,които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис, съдът е констатирал,че представеният за вписване констативен протокол , съдържащ изявление за прекратяване на вписан договор за преаренда, не само не е с нотариална заверка на подписа на лицето,направило това изявление, но и не представлява годен документ по смисъла на ГПК, приложим в случая, доколкото се касае до охранително производство.
В приложеното към частната касационна жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя с допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпросите: „Прекратяването на договор за аренда поради изтичането на срока,за който е сключен, на основание чл.27 ал.1 т.1 ЗАЗ, води ли до прекратяване на същото основание и на договора за преаренда, сключен въз основа на този договор за аренда, но за по-дълъг срок и задължен ли е арендодателя по договора за аренда да уведоми преарендатора за това прекратяване?“ и „Констативен протокол, обективиращ изявление за прекратяване на договор за аренда, съставен по нотариален ред и вписан в общия регистър на нотариуса, представлява ли акт в изискуемата форма за вписване, съобразно нормите на Правилника за вписванията?“
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на така постановеното определение не следва да бъде допуснато,поради липса на обосновани предпоставки за това.
Не осъществява общото изискване за допустимост на касационното обжалване първият от поставените въпроси, доколкото не кореспондира пряко с решаващ извод на въззивния съд, който не е излагал съображения във връзка с прекратяването на договора за аренда поради изтичането на срока му, а, позовавайки се на разпоредбите на ЗАЗ, свързани с преарендуването, правата и задълженията на арендатора, е приел,че липсват доказателства за връчено както на арендатора, така и на преарендатора уведомление за едностранно прекратяване на договорите от молителката.
Обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е вторият въпрос, предвид отречената от съда негова доказателствена сила като документ, подлежащ на вписване. Като допълнителен критерий за допустимост във връзка с този въпрос частният касатор е посочил нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,но не е обосновал наличието на посочената в нея хипотеза , съобразно указанията ,дадени с т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена съответната правна норма, чието тълкуване със създадена съдебна практика да е неточно или нуждаещо се от осъвременяване, за да би било произнасянето на настоящия състав по въпроса от значение за точното прилагане на закона, нито се твърди конкретна законова разпоредба да е непълна, неясна или противоречива, за да би допринесло разглеждането на въпроса за развитието на правото. Обективно съставът и не констатира необходимост от произнасянето му по въпроса по причините и с целите,посочени по-горе. Констативният протокол, съставян от нотариуса по реда на чл.593 ГПК, има за цел да създаде писмено доказателство за определени факти с правно значение и има доказателствена тежест на официален документ , удостоверяващ явяването или не на вписаните в него лица за извършване на определени действия и обективиращ техните изявления /съгласие или несъгласие/ по отношение на тези действия. В този смисъл е създадената безпротиворечива съдебна практика / определение по ч.т.д.№326/09г. на първо т.о., решение по т.д.№77/08г. на второ т.о., определение по т.д.№2071/13г. на второ т.о. и др./. Подлежащите на вписване по смисъла на чл.3 ал.1 от Правилника за вписванията актове са изчерпателно изброени в чл.112 ЗС , съответно в чл.4 б.б.“а“ –„к“ от Правилника за вписванията , в които констативният протокол по чл.593 ГПК не фигурира.В б.“л“ от същия член на правилника е препратено към други актове,за които е предвидено със закон,че подлежат на вписване, но Законът за арендата също не предвижда вписване на констативни протоколи във връзка с удостоверяваните в тях факти с правно значение. Според чл.27 ал.2 ЗАЗ на вписване подлежи самото прекратяване на арендния договор, а не конкретни актове,свързани с удостоверяването на основанието,на което този факт е настъпил. Това разрешение е възприето в практиката на ВКС, обективирана в ТР №2/20.07.2017г. по тълк.д.№2/15г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановените по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения по ч.т.д.№635/11г. на първо т.о. , ч.т.д. №745/11г. на второ т.о., ч.т.д.№26/12г. на първо т.о. и др.
Изложеното обосновава извод,че не са налице основания атакуваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3000/21.11.2018г. по ч.гр.д.№2492/18г. Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.