7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
[населено място], 03.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3083/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. М. В. и на ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение №1394/04.06.2018 г. по гр. д. №3345/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение№597/30.01.2017г. по гр.д.№8732/15г. на Софийски градски съд, предявеният от ищцата срещу застрахователя иск за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, възникнало на 18.08.2012г., е отхвърлен за разликата над 300 000 лв. до предявените 400 000 лв., а в обжалваната от застрахователя част за разликата от 70 000 лв. до 300 000 лв. решението е потвърдено.
Касаторът Н. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът й. В касационната й жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради нарушение на материалния закон при определянето на справедливо обезщетение и установяване приноса й за настъпилата вреда. Претендира се отмяна на решението на САС в обжалваната му част и присъждане на още 100 000 лв.
Ответникът ЗК“Лев инс“АД оспорва касационната жалба на В. по съображения за липса на основания за допускането й до съдебен контрол,а по същество излага доводи за правилност на въззивното решение в обжалваната от нея част.
В касационната си жалба ЗК „Лев Инс“ АД излага оплаквания срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждането му да заплати на ищцата обезщетение в размер на разликата над 70 000 лв. до 300 000 лв. Съображенията му, обосноваващи искането му за отмяна на съдебния акт в обжалваната част, касаят незаконосъобразността и необосноваността на изводите на съда относно определения от въззивния съд процент на съпричиняване на вредата от пострадалата.Искането на този касатор е след допускане на въззивното решение до касационен контрол и отмяна на същото в обжалваната му част, претенцията за обезщетение да бъде отхвърлена за разликата над 70 000 лв.
Ответникът по касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД Н. В. я оспорва, като изразява становище за липса на предпоставките, позволяващи достъп до касация, които се поддържат от застрахователя. По същество излага становище за законосъобразност на въззивното решение в обжалваната от него част.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания резултат Софийският апелативен съд е приел за безспорно и доказано от наказателната присъда осъществяването на вредоносния факт – настъпило на 19.08.2012г. пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водача на МПС, чиято гражданска отговорност е била покрита от сключения валидно с ответното застрахователно дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който е бил действащ към момента на събитието, както и останалите елементи от фактическият състав на прекия иск по чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на застрахователя на прекия причинител спрямо ищцата – понесени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в пряка причинна връзка от противоправното деяние на деликвента. По спорните въпроси – за размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди и нейния принос за настъпването на същите съдът се е позовал на заключението на КСАТМЕ, от което се установяват характерът и степента на получените от ищцата в резултат на ПТП увреждания – претърпяната тежка телесна повреда,изразяваща се в закрита гръбначно- мозъчна травма, довела до трайна парализа /осакатяване/ на двата долни крайника, както и търпените в продължителен период болки и страдания в резултат получената деформация на лява гръдна половина в аксиларен план /фрактура на осем ребра/, хемо пневмоторакс, подкожен емфизем, охлузвания, деформации на гръбнака. Прието е за доказано, че в резултат на тези увреждания ищцата е претърпяла изключително силни по интензитет болки и страдания през първите шест месеца, като първоначално е претърпяла операция в спешен порядък,последвана от втора операция за корекция на стабилизацията на гръбначния стълб; болките и страданията са продължили, макар и с по-нисък интензитет и понастоящем; здравето й не е възстановено, има останали трайни и необратими увреждания, а прогнозата за развитието на състоянието й е изключително неблагоприятна; ищцата не може да се придвижва сама, за задоволява самостоятелно ежедневните си потребности, а това й състояние оказва негативно влияние и върху емоционалното и психическото й здраве; предвид изключително младата й възраст /19 години/ за нея ще е невъзможно да преживее обичайните и очаквани за всеки млад човек събития, свързани със социалното и личностното му развитие. Допълнително съдът е отчел като критерии, съгласно въведените такива с ППВС №4/68г. , обществено-икономическата обстановка към датата на ПТП , измерена с действащите към този момент лимити на отговорност и каузалната съдебна практика в подобни случаи, въз основа на което е намерил за справедливо дължимо обезщетение за вредите в размер на 400 000 лв. По повдигнатия от ответника въпрос за съпричиняване на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат /непоставен предпазен колан/ въззивният съд се е позовал на заключението на КСАТМЕ, според което задната седалка, където е пътувала ищцата, е била оборудвана с два триточкови и един двуточков обезопасителни колани; съобразено е категоричното становище на вещите лица,че ако ищцата е ползвала колана, тялото й не би изпаднало от автомобила при преобръщането му и е нямало да остане притиснато под купето му, като причинно-следствената връзка между това положение на тялото й и настъпилите тежки увреждания е категорично доказана. С това е съобразена съдебната практика,че приносът в такива случаи следва да бъде конкретно доказан, което означава да е установено,че такъв ще е налице само ако именно поведението на пострадалия, изразяващо се в определени действия или въздържане от такива, е станало причина или е повлияло за настъпването на вредата. Това е мотивирало състава да заключи,че пострадалата с бездействието си да вземе дължимите мерки за безопасност при пътуването, съзнателно се е поставила в риск и е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Този принос съдът е определил на 25%, с които е намалил размера на обезщетението,свеждайки го до сумата 300 000 лв. Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от трето лице е намерено за неоснователно, с оглед влязлата в сила присъда,с която водачът на автомобила е признат за виновен за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП /шофиране с превишена скорост/. Дори да се приеме,че с действията си третото лице е създало условия за настъпване на повишен риск в съответния пътен участък, съдът е посочил,че това обстоятелство води до приложимост на разпоредбата на чл.53 ЗЗД, според която в тези случаи отговорността на съизвършителите е солидарна и не изключва отговорността на прекия деликвент, респ. отговорността на неговия застраховател.
В приложеното към касационната жалба на Н. В. писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, приложимостта на общия критерий за допустимост до касационен контрол на обжалваната от нея част от въззивното решение се обосновава с въпросите : 1. Относно реда за доказване на възражението засъпричиняване от страната, повдигнала това възражение и предпоставките за приемане наличието на принос на вредоносния резултат въз основа на мотивите към присъда или съдебно решение по водено наказателно дело и базирани върху същите мотиви експертни заключения; 2.Относно кредитирането от страна на решаващия съд на експертни заключения, установяващи наличието или липсата на принос към вредоносен резултат в случаите, когато изводите на тези заключения изцяло или частично почиват на доказателства, събрани в хода на воденото досъдебно производство; 3. За подлежащите на доказване обстоятелства от страната, навела възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, в това число и необходимостта от доказване на по-лека степен на получените травми или тяхното пълно избягване при спазване на конкретна законова норма и в частност при наличие на правилно поставен обезопасителен колан; 4. За определянето на справедливо обезщетение при отчитане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за оценката на неимуществените вреди и последиците от претърпени травми с тежки последици.
Всички въпроси се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /допълнителна предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. Във връзка с това се цитират решения на ВКС по т.д.№3155/15г. на второ т.о. и по т.д.№1873/13г. на първо т.о. /по първия въпрос/; по т.д.№728/08г. на първо т.о. и по т.д.№1140/11г. на второ т.о. /по втория въпрос/; по гр.д.№198/08г. на първо г.о., по т.д.№1643/13г. на второ т.о., по т.д.№3806/14г. на второ т.о., по т.д.№35/09г. на второ т.о., по т.д.№1140/11г. на второ т.о. и по т.д.№1241/15г. на първо т.о. /по третия въпрос/; по т.д.№43/11г. на първо т.о. /по четвъртия въпрос/.
В изложението към касационната си жалба касаторът ЗК“Лев инс“АД е счел за обуславящи формулираните от него въпроси: 1. В случаите на конкретно проявление на поведение на пострадалото лице, което не съответства на предписаното от закона, което поведение е установено като пряка и непосредствена причина за настъпване на произлезлите вреди и без който принос не би се стигнало до осъществяване на вредоносния резултат, кои са основните елементи от поведението на пострадалия за определяне на неговия принос и каква е тяхната тежест при оценката на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието? и 2. Кои обстоятелства определят по-голяма тежест в причинния процес, довел до уврежданията на пострадалия и относно критериите за съпоставянето на същите спрямо деликтното поведение с оглед определяне наличието и пределите на приноса на пострадал от деликт? Твърди се разрешаване на тези въпроси от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №155/13г. по т.д.№212/2012г. на II т. о., решение №350/11г. по гр.д.№1382/2010г. на IV г. о. и решение №302/07.10.2013г. по гр.д.№3248/2013г. на IV г. о. Наред с това касаторът сочи приложимост и на критерия по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, считайки въпросите от значение за точното прилагане на закона.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира за необосновани сочените от касаторите предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол и в двете му обжалвани части.
По касационната жалба на Н. В..
Първите три въпроса касаторът поставя в контекста на твърденията му,че изводите на въззивния съд за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата са основани изцяло на заключението на КСАТМЕ, което е изготвено по данни, извлечени от материалите по следственото дело. Действително, в заключението на експертизата се сочи,че ищцата е пътувала на задната седалка на л.а. БМВ – факт, за установяването на който конкретни доказателства не са били събрани в гражданското производство. Същевременно обаче този факт не е бил спорен по делото, за да би възникнало за ответника задължение да го доказва, нито заключението в тази му част е било оспорено от процесуалния представител на ищцата при приемането на заключението. Освен това установеното също от заключението на вещите лица обстоятелство, че автомобилът е разполагал с предпазни колани, както на предните, така и на задната седалки, ирелевантно би било за спора къде точно е била ситуирана в него пострадалата, щом всяко място е било оборудвано с обезопасителен колан. Останалите изводи на вещите лица – за липса на белези и наранявания по тялото й /установена въз основа на медицинската документация/, свидетелстващи за поставен колан и за причинно-следствена връзка между липсата на поставен колан и изпадането на момичето от автомобила при първото му превъртане, които изводи не са основани на доказателства, събрани в наказателното производство,а са съждения,направени въз основа на притежаваните от тях специални познания, са мотивирали въззивния съд да заключи,че е налице съпричиняване. В този смисъл поставените от касатора три въпроса не се явяват обуславящи изхода на делото,а са свързани с невярна интерпретация на събраните по делото доказателства и базираните на тях изводи на съда.
Последният от поставените от този касатор въпроси е по правилността на преценката на съда за размера на дължимото обезщетение, доколкото същият не е формулиран конкретно, а е обоснован с твърдения за неотчитане в пълна степен на характера на претърпените травми, тяхната необратимост и цялостното им отражение върху живота на пострадалата /все критерии,по които съдът е изложил своите съждения във връзка с конкретните обстоятелства/. Доколкото съдът е приел за справедливо обезщетение в пълен размер от 400 000 лв. /толкова, за колкото ищцата е предявила вземането си като част от целия претендиран от нея размер на обезщетение от 1 000 000 лв./, противоречие с цитираното в подкрепа на поддържания допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК решение №166/13.01.12г. по т.д.№43/11г. на първо т.о. на ВКС, не се разкрива. С последното се приема,че решение, с което съдът е приел за справедливо обезщетение в размер, по-голям от претендирания с петитума на исковата молба, но при приспадане на процента съпричиняване е присъдил съответно такова на искания размер, не е недопустимо, тъй като е налице съответствие между петитума на исковата молба и диспозитива на решението.
По касационната жалба на ЗК“Лев инс“АД.
Поставените от този касатор два въпроса, които същият обвързва с направеното в касационната му жалба оплакване за занижен размер на възприетия от съда процент на съпричиняване, не осъществяват общата предпоставка за допустимост. Доколкото размерът на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат се преценява конкретно с оглед обстоятелствата при всеки отделен случай общоважими за всички хипотези критерии за извършването на тази преценка не могат да бъдат въведени. Рамките на преценката за наличие на принос са очертани от съдебната практика, включително в цитираната от касатора и те са – наличие на определени действия/бездействия на пострадалия /при това без да е необходимо да са виновно извършени/, причинна връзка с настъпилия резултат, изразяваща се в това поведението му да е способствало осъществяването на неблагоприятните последици от деликта. Тези предели на съпричиняването са съобразени от въззивния съд, който е изложил свои мотиви в съответствие с тази практика, а това прави неприложим допълнителният критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Конкретният процент участие се определя в зависимост от разпределението на тежестта на дължимото от деликвента и пострадалия поведение, която зависи от установените по делото факти, позволяващи извод доколко резултатът би бил същият в случай,че поведението на пострадалия би било друго. Не е обоснован и допълнителният критерий на т.3 на същия член и алинея,който само е цитиран формално,без да са изложени съображения за необходимост от създаване на практика за попълване на празноти в закона,отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия, съгласно указанията в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1394/04.06.2018 г. по гр. д. №3345/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.