3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
[населено място] 28.04. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№248/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. В. Пандърски срещу определение №578/07.11.2016г.,постановено по ч.т.д.№2100/2016г. по описа на Върховен касационен съд ТК II т.о.,с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба срещу определение от 18.07.16г. по гр.д.№3292/16г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението на ВКС по съображения,че дадените от САС указания за обжалваемост на определението му са правилни и ВКС е следвало да разгледа оплакванията му срещу него по реда на частното касационно производство,предвиден в чл.274 ал.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба „Р. /Б./“ЕАД е взел становище за недопустимост на обжалването и за неоснователност на изложените в частната жалба съображения срещу определението на ВКС.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
Частният жалбоподател е ответник по предявен от „Р. /Б./“ЕАД срещу него иск по чл.422 ГПК.Постановеното в това производство решение на СРС е отменено с решение на СГС и искът е уважен.Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба,която с разпореждане от 02.02.2016г. СГС е върнал,поради необжалваемост на основание чл.280 ал.2 ГПК. Разпореждането е обжалвано по реда на чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 пред САС.Последният с определение от 18.07.16г. е потвърдил разпореждането за връщане,като е посочил,че актът му може да бъде обжалван пред ВКС с частна касационна жалба. С обжалваното определение съставът на Върховен касационен съд II т.о. е отказал да разгледа подадената от П. частна жалба и се произнесе по нея по реда на чл.274 ал.3. Обосновал се е с липсата на предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК възможност за последващо обжалване пред ВКС на определението,с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определението на окръжния съд по чл.274 ал.1 ГПК. Липсата на изрично посочен такъв ред според състава прави определението на апелативния съд окончателно и изчерпващо инстанционния контрол върху валидността,допустимостта и правилността на разпореждането на окръжния съд.,като обжалване не може да бъде реализирано нито по реда на чл.274 ал.2 ГПК,нито по този на чл.274 ал.3 ГПК,на който се е позовал частният жалбоподател.Съставът е приел,че дадените в противния смисъл указания на САС са без значение за допустимостта на частната жалба,след като законодателят не е уредил такова право.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК е предвидена двуинстанционност за обжалването на преграждащите определения,които въззивните съдилища постановяват по реда на чл.274 ал.1 ГПК – така определенията на апелативните съдилища подлежат на обжалване пред ВКС,а тези на окръжните – пред съответните апелативни,като в последния случай функционалната компетентност на ВКС е възложена на апелативните съдилища.С изр.2 на същите член и алинея законодателят е въвел аналогично такава обжалваемост и по отношение на постановените от ВКС определения по чл.274 ал.1 ГПК – пред друг състав на ВКС.В случая е налице именно такава хипотеза – пред САС се обжалва преграждащо развитието на делото определение по чл.274 ал.1 т.1 ГПК,което е постановено от СГС като въззивна инстанция,поради което обжалваемостта на последното се изчерпва с проведеното пред САС производство.Обжалваното определение на състава на II т.о. на ВКС е съобразено с единната практика,постановена и от други състави на ВКС в същия смисъл, поради което доводът за липса на яснота относно обжалваемостта на този вид определения не може да бъде споделен. Посоченото от частния жалбоподател висящо тълкувателно дело №5/15г. на ОСГТК на ВКС касае приложението на чл.274 ал.3 т.2 ГПК,с която се урежда обжалваемост на съвсем друга категория определения,поради което и вида на процесното определение не е сред изброените в доклада по тълкувателното дело хипотези.
По тези съображения,определението на ВКС ТК II т.о., следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №578/07.11.2016г.,постановено по ч.т.д.№2100/2016г. по описа на Върховен касационен съд ТК II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.