О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
[населено място] , 13.06.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1085/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 1484/13.07.2016 год. по т.д.№ 1098/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение № 5167/27.12.2013 год. по т.д.№ 387/2012 год. на Окръжен съд Благоевград, като е отхвърлен иска на ЕТ „А. с. – 99 И. Г.„, за сумата над 18 297,93 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 62 867,85 лв., като е потвърдено в частта му за уважаване на претенцията,в размера от 18 297,93 лв., ведно със законната лихва върху същата сума от 03.09.2012 год. до окончателното й изплащане .
Ищецът – Е. т. „А. с. – 99 И. Г.„ оспорва въззивното решение като неправилно, предвид допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на променена от въззивния съд правна квалификация на иска едва със самото решение, без да укаже своевременно на страните същата, чрез нов доклад и разпределение на доказателствената тежест в съответствие с новата правна квалификация, респ. без възможност да бъдат ангажирани надлежни доказателства в съответствие със същата, вкл. за остойностяване поотделно разходите за материали от тези за труд, в изпълнение на иначе приетите за безспорно извършени в твърдения от ищеца обем и с изискуемото качество СМР.Твърди се и постановяване на решението без съобразяване на всички събрани доказателства, както и в тяхната съвкупност. Неправилно, според касатора, съдът не е кредитирал заключенията на експертизите с вещи лица Г. и З., които при определяне стойността на СМР са взели предвид както стойността на материала, така и на труда. Страната намира решението вътрешно противоречиво, тъй като съдът я е възмездил за стойността на материалите, разходвани за изпълнение на твърдените в исковата молба строително-монтажни работи , а е отказал да я възмезди за обективно необходимите с оглед изпълнението им разходи за труд, въпреки признаване изпълнението в твърдения обем и с нужното качество.
Ответникът – [община] – оспорва допустимостта на въззивното решение, като постановено по недопустим иск , твърдейки че исковата молба е нередовна и от същата е неустановимо както правно основание на претенцията, съответно правно основание, кореспондиращо на приетото от въззивния съд – чл.59 ЗЗД, така и изобщо за СМР на кой / по местонахождение – в [населено място] или [населено място] / обект на ответника и извършени къде, в рамките на съответния обект, ищецът претендира плащане. Касаторът намира, че наведените от ищеца обстоятелства кореспондират на договорно основание на заявената претенция. Дори да би се приело за действително предявено правно основание на иска – чл.59 ЗЗД, страната счита, че по делото не е установен, доказателствената тежест за което е на ищеца, размера на обогатяването на ответника.Доводът за недоказаност на размера на обогатяването,обаче, се основава на недоказаност на обедняването на ищеца, предвид неотносимост на счетоводните записвания на ищеца при установяване на действителната стойност на понесените по изпълнението разходи.
Няма депозирани становища на всяка от страните по касационната жалба на противната .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и против валиден,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Ищецът твърди, че по молба на кмета на [община], с уверение от последния за последващо договорно оформяне на правоотношението, вкл. по реда на ЗОП , е изпълнил СМР на обект – Основно училище, посочено с местонахождение в [населено място], [община] – в исковата молба, а последващо в хода на производството – в [населено място],а именно – подмяна на вътрешна електрическа инсталация, като претендира сумата от 63 867,85 лева.Твърди че въпреки изпълнението, приключило през м. септември 2007 год. и въпреки липсата на възражения по същото, ответникът е отказал да подпише приемо-предавателния протокол, остойностяващ извършеното, приложен към исковата молба, като подписан едностранно от ищеца.Ответникът не е депозирал отговор в преклузивния срок по чл.131 ГПК. В първото съдебно заседание се противопоставя на твърденията за възложени на ищеца СМР с посочения предмет, както и по отношение изпълнението от ищеца на вътрешна електрическа инсталация в училището в [населено място]. Оспорен е и размера на претенцията. За същия – размер на разходите за изпълнението на СМР в обема и вида по исковата молба, са ангажирани няколко съдебно-технически и съдебно-икономическа експертизи, а във въззивна инстанция – експертиза за установяване увеличената стойност на обекта / ОУ в [населено място] /, в резултат на изпълнението на новата електрическа инсталация.
За да отмени частично първоинстанционното решение и потвърди основателността на иска до размера на сумата от 18 297,93 лева , въззивният съд е приел, че правното основание на иска не е приетото от първоинстанционния съд – чл.61 ал.2 ЗЗД , а чл.59 ЗЗД,допълнително посочвайки, че остойностяването в която и да е от двете хипотези би било равностойно – стойността на необходимите и полезни разноски,ако и доколкото са отишли в полза на заинтересувания и са довели до неговото обогатяване. Приел е ,че ответникът и в преклузивния за това срок не е оспорил извършването на СМР от ищеца, предвид наличието им на процесния обект и като не твърди извършването им от другиго. Счел е,обаче, че доказани са единствено разходите за вложени в изпълнението материали, доколкото стойностите на разходите за труд, вкл. командировъчни и за превоз на работници , са посочени с обща стойност за период, различен от този, за който се твърди изпълнението на процесните СМР / позовавайки се на данни в аналитична оборотна сметка – стр.102 по номерацията на първоинстанционното дело и разчитайки съдържанието й в противоречие със заключение на съдебно-икономическа експертиза на вещо лице В. Х. – стр. 71 по номерацията на първоинстанционното дело /.В рамките на тези общи стойности, съдът е приел за неустановими разходите от съответния вид, не само по отношение процесния период – август – септември 2007 год., но и като разходи , извършени за СМР на конкретния обект, доколкото същият не е бил единствен за ищеца / т.е. недоказаност, че всички работници, на които ищецът е начислявал заплати,осигуровки и командировъчни ,са били ангажирани в процесния период и на процесния обект/.Доколкото стойността на материалите е по-малка от стойността на установеното обогатяване на ответника, съдът е счел, че същите следва да се присъдят. Съдът не е отказал съобразяване на счетоводно отразени от ищеца разходи, а е изхождал от отразяването им общо за извършени и за други дейности разходи от съответния вид и предвид недоказаност на извършените за конкретния обект, отказал остойностяването им, вкл. алтернативно – по пазарни цени.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът ЕТ „А. С. 99 – И. Г.„ е формулирал следните въпроси, всеки в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Допустимо ли е съдът да изменя правната квалификация на спора с крайния си съдебен акт ? и 2/ При преценка на обедняването по чл.59 ЗЗД,свързана с претенция за присъждане стойността на СМР, съдът следва ли да изхожда от размера на разходите, които са осчетоводени, когато се касае за предявен иск от търговец, който изпълнява строителни дейности по занятие,или следва да присъди стойността на извършени СМР по действителната им стойност ?
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,касаторът [община] поддържа довода за недопустимост на въззивното решение,за която ВКС следи служебно и без необходимост от обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Решението не е недопустимо, като постановено въз основа на действително наведените от ищеца факти и обстоятелства,сочещи на извъндоговорно основание за вземането, основано на принципите на неоснователното обогатяване, независимо дали би се приела правната квалификация на чл.61 ал.2 ЗЗД или директно нормата на чл.59 ЗЗД, както е приел въззивния съд. Ищецът е заявил и допълнително уточнил, че няма сключен с ответника договор.Сключването на такъв предпоставя постигнато съгласие не само относно предмета на изработката, но и относно дължимо възнаграждение. В идентични хипотези ВКС е имал повод да приеме, че се касае за правоотношение, в което изпълнилият СМР подлежи на възмездяване по отношение необходимите и полезни разноски , каквото е приел и въззивния съд .
Не е налице и нередовност на исковата молба. Разминаването в наименованието на селището – [населено място] в исковата молба, а насетне и при събирането на доказателствата – [населено място], в което се намира обекта на СМР,не е от естество да обоснове извод за произнасяне по невъведен с исковата молба предмет, доколкото няма спор / както е приел и въззивния съд, с оглед процесуалното поведение на ответника след получаване на исковата молба / , че ищецът е извършил твърдените по количество и вид СМР , а ответникът не е въвеждал довод , че такива в негова полза са извършени и на друг обект, нито довод за наличие на различни селища със съответните имена.
По изложените съображения липсва основание за допускане на касационното обжалване по жалбата на ответника.
Първият от формулираните от ищеца въпроси се отнася до довода му,че едва с решението въззивният съд е променил правната квалификация на иска – от такъв по чл.61 ЗЗД, в такъв по чл.59 ЗЗД . Въпросът , макар и релевантен, доколкото кореспондира с процесуалните действия на въззивния съд, не е обоснован с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За правомощията на въззивния съд, във връзка с правната квалификация на спора, е налице задължителна съдебна практика – ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС – в т.2 от което е прието, че „ когато въззивния съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта от ангажиране на съответни доказателства„. Противоречие на въззивното решение с тази практика,обаче, дори съобразена служебно,не е налице.Както приетата от първоинстанционния, така и приетата от въззивния съд правна квалификация предпоставят установяване на „обедняването„ на ищеца, в негова доказателствена тежест. Въззивното решение не е основано на факт, неустановяван от ищеца, поради неуказана му доказателствена тежест за същия, като относим към спора. Правният резултат е обоснован с недостатъчност на доказателствата – общи счетоводни записвания за видове разходи , за по-дълъг от периода на изпълнение на процесните СМР период и липса на доказателства / първични счетоводни документи и др./ от които да би могъл да се установи размера на конкретните – за процесния обект разходи за работни заплати, осигуровки и командировъчни. Въззивният съд няма задължение да указва,че събраните доказателства са недостатъчни или негодни. Вторият от формулираните въпроси е неясен, като противопоставящ стойности, които по принцип следва да са еднакви.Осчетоводените разходи безспорно следва да кореспондират на действителните и в този смисъл не е ясно какво съдържание влага ищеца в понятието „действителни разходи„ . Въпросът кореспондира на тезата на ищеца, че съдът е следвало да съобрази осчетоводените разходи, но с този смисъл същият не съставлява правен въпрос, тъй като въззивният съд не е отрекъл доказателствената стойност на счетоводните записвания. Съдът не е отказал да съобрази осчетоводени от ищеца разходи, както е сторил досежно осчетоводените разходи за материали, но е приел, че общото осчетоводяване на разходи за работни заплати, осигуровки и командировъчни за цялостната дейност на търговеца в определен период, по-дълъг от този за процесните СМР , в който са извършвани и други СМР, не дава възможност за отграничаване размера, относим към процесните. Дори да би се приел обоснован общия, необоснован се явява в сочената хипотеза допълнителния селективен такъв, съобразявайки задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите правният въпрос следва да е относим към тълкуването на конкретна правна норма – неясна, противоречива или непълна, което тълкуване в съдебната практика е противоречиво или обосноваване на нужда от преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването й, като неправилна, с оглед промени в обществените условия или изменение на законодателството.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1484/13.07.2016 год. по т.д.№ 1098 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :