О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 07.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 632/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ЗД “Бул Инс” АД, [населено място], чрез пълномощника си адв. А. И. против протоколно определение от 18.12.2018 г. по т.д. № 543/2018 г. на Апелативен съд Варна.
Ответниците по жалбата – Д. А. А. и Р. А. А., чрез пълномощника си адв. А. Д. депозират отговор със становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Варна е прекратил производството по делото по отношение на конституирания като трето лице – помагач в първоинстанционното производство С. И. Д.. За да постанови този резултат, решаващият въззивен състав констатирал, че третото лице не е установено нито на постоянния си, нито на актуалния си адрес, от което извел разбиране, че това лице няма постоянен адрес в Република България. Счел, че първоинстанционният съд неправилно приел обратното, вместо да приложи нормата на чл. 219, ал. 2 ГПК, с оглед на което прекратил производството по отношение на причинителя на вредите.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на този извод. Жалбоподателят извежда това свое разбиране от приложените по делото официални свидетелстващи документи /влязла в сила присъда и констативен протокол за ПТП/, които установявали според него с точност адрес на третото лице–помагач на територията на Република България. Счита още, че третото лице не приема съобщенията на съда, тъй като се укрива, за да избегнел обвързването си със задължителната сила на мотивите на решението и правните последици на предявения срещу него обратен иск. Изразил е също така несъгласие с решаващата воля на съда, базирана единствено на твърденията на „някакво лице, на което дори не е проверена личната карта“, които фактически противоречали на данните от приложените официални документи.
Частната жалба е неоснователна.
С отговора на исковата молба /л. 30 от т. д. № 410/2017 г. на Окръжен съд Варна/ жалбоподателят е направил искане на основание чл. 219 ГПК за конституиране на С. И. Д. като трето лице – помагач, тъй като същият е прекият причинител на вредите, обезщетение на които се търси. Първоинстанционният съд, първоначално, оставил молбата без уважение, но след обжалване и отмяна на определението му, е конституирал в производството С. Д., като трето лице – помагач. Първото изпратено му съобщение е от 21.12.2017 г. /л. 91 от т. д. № 410/2017 г. на Окръжен съд Варна/, като същото не е връчено лично, тъй като връчителят констатирал, че Д. не живее на постоянния си адрес в [населено място] на [улица], вх. Г, ет. 4, ап. 11. Изпратените впоследствие на същия адрес два броя призовки остават непотърсени. Съдът е разпоредил, с разпореждане № 1135/02.02.2018 г. по т. д. № 410/2017 г. /л. 103 от същото/, връчване на адрес на лицето, съгласно справка в Национална база „Население“ /л. 99/ – [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, ап. 10, с указание до длъжностното лице – връчител за залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК ако същото не е на адреса. С протоколно определение от 16.02.2018 г. по т. д. № 410/2017 г. на Окръжен съд Варна /л. 114 от същото/ е констатирано, че на постоянния адрес по сведения на Х. Х. не живее лицето Д.. С протоколно определение от 30.03.2018 г. по т. д. № 410/2017 г. на Окръжен съд Варна /л. 137 от същото/ е прието, че третото лице – помагач е редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, с оглед на което са отпаднали пречките за даване ход на делото и същото е решено по същество.С протокол от 20.11.2018 г. по т.д. № 543/2018 г., съставът на Апелативен съд Варна е констатирал, че изпратените във връзка с въззивното обжалване на решението съобщения до постоянния и настоящ адрес на третото лице – помагач са върнати в цялост с отбелязване, че на посочените адреси не живее такова лице, но без данни относно лицето, предоставило тази информация. Поради това, въззивният съд разпоредил повторно изпращане на съобщенията, както и задължил жалбоподателя да посочи друг, трети адрес, на който да бъде потърсен Д.. В изпълнение на тези указания е направен повторен опит за връчване на книжата на третото лице – помагач на неговия настоящ адрес, като съобщението е върнато с отбелязване, че апартаментът е с други собственици, съгласно данни на Г. Д.. С молба вх. № 7359/14.12.2018 г. жалбоподателят посочва, че не му е известен друг адрес. Тези факти са отчетени от състава на Апелативен съд Варна при постановяване на атакуваното с настоящата жалба протоколно определение.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав намира за законосъобразни изводите на въззивния състав, свързани с тълкуването на нормата на чл. 219, ал. 2 ГПК. Привличането на подпомагаща страна в исковия процес е средство за защита и право на главната привличаща страна, в случая ответник. Така привличащата страна търси улесняване на защитата си срещу насрещната главна страна. Процесуалният закон в глава VI подробно урежда реда на връчване на съобщения и призовки, като съгласно тези правни норми връчването следва да стане лично на адресата, на негов представител, на трето лице, което е съгласно да приеме съобщението или чрез залепване. В настоящия случай първите три хипотези не са се осъществили. Ако се касаеше за главна страна, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, когато установи редовността на връчването чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и да се назначи особен представител на разноски на ищеца. Нормата на чл. 29, ал. 3 ГПК създава гаранции за процесуално представителство на страна, която не може да бъде редовно призована, но участието, на която е свързано със спора и без която делото не може да продължи. Тези гаранции кореспондират със задължението на съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба /чл. 2 ГПК/ при съобразяване състезателното начало /чл. 8 ГПК/ в процеса, обезпечаващо активното участие на всеки, чиито права и интереси биха били засегнати от съдебното решение. Законодателят по арг. от чл. 47, ал. 7 вр. с чл. 219, ал. 2 ГПК, обаче, изрично е изключил възможността трето лице – помагач да се представлява от особен представител, тъй като е ограничил приложението на чл. 47 ГПК по отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал. 1 до 5 включително. Следователно, щом съдът, който е длъжен да постанови решение с активното участие на обвързана от решението страна, не намира третото лице – помагач на настоящ и постоянен адрес, като не са налице каквито и да било данни, въпреки положените усилия за наличие на адрес за призоваване, на който страната може да бъде намерена, то налице е първата хипотеза на чл. 219, ал. 2 ГПК, чиито правни последици са отказ за привличане, а ако същото е допуснато – прекратяване производството по отношение на третото лице – помагач и заличаване правните последици от недопустимото конституиране. В този смисъл е формирана и практика на ВКС, която се споделя от настоящият състав -определение № 654/09.12.2015 г. по ч.т.д. № 2275/2015 г. на I т.о. на ВКС.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.12.2018 г. по т.д. № 543/2018 г. на Апелативен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: