О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
[населено място], 26.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2250/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №1563/17.05.18г. по ч.т.д.№2474/18г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №1881/05.04.18г. по т.д.№33/11г. по описа на Софийски градски съд, с което е отказано на ответника по делото „Фиделити Асет Мениджмънт“ООД предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство.
Срещу това определение на въззивния съд е подадена частна касационна жалба от „Фиделити Асет Мениджмънт“ООД,в която се твърди нищожност и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира се отмяна на определението на Софийски апелативен съд и връщане на делото на същия съд за произнасяне от друг състав.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за достъп до касационен контрол.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на определението частният касатор се е позовал на хипотезите на чл.280 ал.2 предл.1 и предл.2 ГПК.Твърдението му за нищожност на определението е обосновано с доводи за липса на подписи върху съдебния акт върху изпратения му препис от него, а това за очевидна неправилност – с доводи за липса на произнасяне на въззивния съд по наведените в частната му жалба оплаквания срещу първоинстанционния акт.
При произнасянето си по законоустановения процесуален ред съставът на Върховен касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение не намира да са налице основания за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
За да потвърди отказа на съда,разглеждащ повдигнатия пред него правен спор, да предостави на страната правна помощ, Софийски апелативен съд се е основал на законовата разпоредба на чл.5 от Закона за правната помощ,според която такава се предоставя на физически лица при осъществени определени предпоставки, изчерпателно посочени в чл.22 от същия закон.Допълнително е съобразил разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане,към който изрично препраща чл.22 от ЗПП,според която от посочения от законодателя кръг лица са изключени тези,които са регистрирани като еднолични търговци или са собственици на капитала на търговски дружества.Доколкото молителят е търговско дружество,въззивният съд е заключил,че той не попада сред правоимащите,ползващи се от възможността да получат правна помощ по реда на ЗПП. Определението е подписано от всички членове на състава на Софийски апелативен съд,който го е постановил. С оглед на последното същото не е нищожно. Извод за нищожност не може да бъде направен от твърдението на частния касатор за връчване на неподписан препис от определението,доколкото дори да е установен такъв факт /а такива данни няма/,той не се отразява върху валидността на съдебния акт. Не е налице и второто сочено в изложението основание за допускане на определението до касационен контрол. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, съдебният акт следва да страда от такъв съществен негов порок,който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон/. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното определение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК /ДВ бр.86/17г./ предпоставка за допустимост по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Аргументите на частния касатор за липса на произнасяне по доводите му в частната жалба не биха могли да се преценят като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до излагане на съображения,които са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт.
Поради това на частния касатор следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1563/17.05.18г. по ч.т.д.№2474/18г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.