О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№129
гр. София, 14.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 230/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. В. Г., М. В. Л., Р. С. Д. и Л. С. Т. против определение № 3451/07.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5281/2018 г. на Апелативен съд София.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 17854/22.08.2018 г. по гр.д. № 11251/2018 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по местна подсъдност на Окръжен съд Пазарджик на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 115, ал. 2 ГПК. За да постанови този резултат, решаващият състав е констатирал, че застрахователното събитие, както и постоянният и настоящият адрес на ищците, съобразно справка в НБДН, обуславят местна и родова подсъдност на Окръжен съд Пазарджик. Приел е за неприложими разпоредбите на чл. 11 от Регламент ЕС № 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г., тъй като цитираната норма предвиждала единствено, че иск срещу застраховател може да се бъде предявяван в съдилищата на държавата, в която той има седалище, докато самото предявяване на иск следва разпоредбите на националното законодателство, което се определя от нормата на чл. 115, ал. 2 /ДВ, бр. 65 от 2018 г. в сила от 07.08.2018 г./. От текста на чл. 119, ал. 3 ГПК е извел служебно задължение на съда да следи за подсъдността, поради което е оставил частната жалба без уважение.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на определението, касаторите са поставили въпросите: 1. „Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава – членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?“, 2. „Като се имат предвид текстовете на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – раздел ІІІ – чл. 11, чл. 12, чл. 13 пар. 2 и т. 15 /от преамбюла/ – следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местоживеене/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?“, 3. „С въвеждане във вътрешното законодателство на държава – членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установените в т. 15 от Регламента, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост, при предявяване на иск срещу застраховател на територията на Европейския съюз?“ 4. „Въведената във вътрешното законодателство подсъдност , различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента?“, 5. „С промяната на подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК, нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите,предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития отпреди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат, с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия?“Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Отправено е искане за преюдициално запитване, „отнасящо се до тълкуване на Регламент № 1215/ 2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012 г. относно подсъдността на искове срещу застрахователи.“ Касаторите, чрез пълномощника си са развили доводи относно неправилността на постановеното определение, позовавайки се на прякото приложение на Регламент / ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. и конкретно – на чл. 11 от раздел ІІІ на същия, предвиждащ, че срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене. Позовали се и на разпоредбите на чл. 12, чл. 13 пар. 2 и т.15 от преамбюла на Регламента. От всички тях са извели довода, че Регламентът не изключва подсъдност на спора по седалището на ответника – застраховател и доколкото законодателното разрешение, след изменението на чл.115 ГПК /обн. ДВ бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. /, не кореспондира с разпоредбите на Регламента, за разлика от предходната редакция на разпоредбата, следва пряко да се приложи Регламентът. Паралелно с това считали, че доколкото ответникът не бил противопоставил възражение за неподсъдност, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът е могъл да разгледа иска, визирайки в горепосочената норма „изборност” в процедирането на съда, предоставена от законодателя. Друти доводи не са развити.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Нито един от формулираните въпроси не удовлетворява предпоставките на така обоснованата дефинитивност за правен въпрос. Този извод се налага, с оглед предмета на произнасяне с атакуваното въззивно определение – определяне на родово и местно компетентния съд по спора между страни, всяка от които с местоживеене/седалище в една и съща държава–членка на ЕС, в която е настъпило и самото застрахователно събитие, и приложното поле на визирания от жалбоподателите Регламент, видно от самия чл. 11 на същия, на който се позовават. Окръжен съд Пазарджик и Софийски градски съд, измежду които в случая се определя компетентния по правилата на местната подсъдност съд, са все съдилища на държавата членка по местоживеене, в смисъла на седалище, на застрахователя – ответник. Не намират опора в закона твърденията за относимост на Регламента към настоящия казус, вкл. разбирането на жалбоподателите за приложението на чл. 119, ал. 3 ГПК, в която разпоредба не се урежда право на избор за съда – да приложи или не правилата на специалната местна подсъдност по чл. 115 ГПК, в зависимост от поведението на ответника, а самостоятелно право, в случай че ответникът не възрази, служебно да съобрази действителната местна подсъдност на спора. Наведените от въззивния състав съображения, възпроизведени по-горе, за неотносимост на правилата на Регламент № 1215/2012 г., се споделят изцяло от настоящата инстанция. Като неотносим следва да се прецени и въпрос пети, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд. Нещо повече – той е напълно неотносим към предмета на произнасянето, като е формулира в аспект на личния интерес на упълномощеното лице, а не на страната, която представлява. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий, нито допълнителния, нито биха могли да бъдат обосновани с такъв, в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като визираната от жалбоподателката правна уредба – Регламент № 1215/2012 г. е неприложима към спора.
По отношение на специалния селективен критерий също следва да се посочи, че по въпроса за подсъдността след изменението на чл. 115 ГПК /обн. ДВ бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ вече е налице практика на касационната инстанция, вкл. и на настоящия състав, обективирана в определение № 82/15.02.2019 г. по ч.т.д. № 306/2019 г. на ВКС, определение № 108/06.02.2019 г. по ч.т.д. № 220/2019 г. на ВКС, определение № 116/11.02.2019 г. по ч.т.д. № 276/2019 г. и определение № 536/31.12.2018 г. по ч.т.д. № 2917/2018 г. на ВКС. Наличието на практика по поставените процесуални въпроси изначално изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед последното и предвид необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване, е неоснователно и искането за отправяне на преюдициално запитване, отделно от това, че с това му съдържание предмета на същото е напълно неясен.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3451/07.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5281/2018 г. на Апелативен съд София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. В. Г., М. В. Л., Р. С. Д. и Л. С. Т. за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: