О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№142
[населено място] 02.06. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3396/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Образувано е по подадена на 18.08.2015г. от [фирма] касационна жалба срещу решение №202 от 26.06.2015 г. по в.т.д.№250/2015 г. на Варненски апелативен съд,с което е отменено решение №71 от 26.01.2015 г. по т.д.№721/2014 г. на ОС Варна и са отхвърлени предявените от него срещу Ти Ай М.“ЕАД искове по чл.327 от ТЗ – за заплащане на неплатени цени по договори за покупко-продажба на метални отпадъци,обективирани в 14 бр. фактури,съставени в периода 16.04.2009г.-03.08.2009г. в общ размер 25 418,49 лв. и лихви за забава върху тях за периода 15.04.2011г.-16.04.2014г. в общ размер 7 832,02 лв.,както и законна лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като допускането му до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговор на касационната жалба е навел доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
С разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /в приложимата й ред. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./ от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. по търговски дела.
В настоящия случай предмет на делото са предявени няколко обективно съединени осъдителни искове,всеки от които е с цена под посочения размер.Предвид липсата на твърдения и доказателства за сключен между страните изричен писмен договор за доставка на стоки /напротив – сочат се 14 бр. отделни доставки на стоки по отделни фактури при установени между страните трайни търговски отношения/,следва да се приеме,че всяка от посочените и представени от ищеца фактури касае отделна търговска продажба. Съответно вземането по всяка от тях е предмет на защита с отделен иск,чиято допустимост за касационен контрол следва да бъде преценявана поотделно,а не с оглед сбора от цената на отделните искове. Трайният характер на търговските отношения сам по себе си не е основание да се приеме наличие на един договор за периодични доставки,не само поради липса на твърдения в тази насока,но и предвид разясненията в ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол.
Данни за направени от ответника по касационната жалба разноски няма,макар присъждането им да е поискано с отговора,поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение №202 от 26.06.2015 г. по в.т.д.№250/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №3396/2015 г. по описа на ВКС ТК I ТО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.