18
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
[населено място] , 03,01,2017 г.
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1552/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/ против решение №773 от 15.04.2016г. по т.д.н.№341/16г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №1630/12.10.15г. по т.д.№5669/12г. на Софийски градски съд в частта,с която се обявява неплатежоспособността на [фирма],определя се началната й дата на 31.12.2010г.,открива се производство по несъстоятелност на дружеството и се назначава временен синдик.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението в нарушение на процесуалните правила. Изложени са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд относно квалификацията и характера на правоотношенията между това дружество и кредиторите [фирма] и [фирма],тълкуването на договорните клаузи, изпълнението на задълженията по тях,включително способите за погасяването им, както и срещу интерпретацията на направените в производството твърдения и възражения на длъжника. Поддържа се недължимост на сумите,претендирани от молителите като задължения по търговските договори с длъжника.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и [фирма] в депозирани от тях писмени становища са оспорили наличието на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на решението и основателността на изложените в касационната жалба оплаквания.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по реда на чл.288 от ГПК настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е кредитирал всички събрани по делото допустими и относими към наведените от страните доводи и възражения доказателства – писмени и съдебни експертизи.Въз основа на установените с тях факти по молбата на молителя [фирма] съдът е приел наличие на търговски правоотношения между него и длъжника [фирма] по сключени между тях четири договора за финансово обвързан лизинг на автомобили с опция за прехвърлянето на правото на собственост.По тези правоотношения съдът е констатирал неизпълнение на общо остатъчно задължение в размер на 108 114,36 лв.Възраженията на длъжника за недължимост на вземанията по договорите,основани на твърдения,че сборът от извършените плащания по договорите и стойността на върнатите /поради едностранното прекратяване на договорите от страна на молителя/ автомобили надвишава търсената от кредитора сума,въззивният съд е приел за обосновани от икономическа,но не и от правна гледна точка,тъй като тези факти не се отразяват върху правната страна на спора.За да се обоснове САС е изходил от характера на договора за лизинг – като разновидност на наемния договор,при който опцията лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му не е задължителен елемент от съдържанието му,при което не би могла да бъде направена аналогия с кредитен договор,нито с този на продажбата на изплащане /в какъвто смисъл са били наведените в производството доводи на длъжника/. Посочил е,че неплатените задължения на ответното дружество са валидно възникнали въз основа на юридическите факти, предвидени в четирите договора,които той доброволно е подписал,като прекратяването на облигационните връзки и връщането на лизинговите вещи не представляват правопогасителни или правопрекратяващи основания спрямо тези задължения.По тези съображения САС е приел,че този молител отговаря на критерия на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ,като притежаващ активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност на своя длъжник – ответника по делото. По молбата на другия кредитор – [фирма], основана на четири броя договори за банков кредит,съдът е изследвал правоотношенията между страните във връзка и с предходно сключени между тях още пет договора за кредит; констатирал е,че част от сумите по договорите са били отпускани на револвиращ принцип,позволяващ на кредитополучателя многократно да усвоява средства в рамките на одобрения кредитен лимит,при съответно възстановяване в срока на съответните договори,което е довело до превишаване сумата на общо усвоените средства спрямо първоначално одобрените размери; задълженията по кредитите са обслужвани чрез открити на името на ответника разплащателна и специална /цесионна / сметки. Възраженията на длъжника във връзка с тези обстоятелства – че поради служебното насочване на сумите по цесионната му сметка към заемните такива за погасяване на неизискуеми задължения по договорите,след което същите тези средства са му били отпускани като кредит – на практика тези средства са били негови собствени и поради това – недължими за връщане на банката,съдът е намерил за неоснователни и като цяло – ирелевантни. Посочил е,че въпросът за произхода на средствата е изначално неотносим към дължимостта на претендираните вземания,тъй като по смисъла на закона , уреждащ правилата на договора за влог, постъпилите по сметки в една банка парични знаци стават нейна собственост,а в полза на влогодателя се поражда парично вземане срещу нея измеримо в същата валута и размер.Поради това при паралелно съществуващо с влога /включително под формата на разплащателна сметка/ кредитно правоотношение между същите страни, не би могло да се приеме,че кредитирането от страна на банката се извършва със собствените на лицето средства от сметката му,поради различния характер на двете правоотношения и породените от тях правни последици. Намерил е за невярно твърдението на длъжника,че банката не е имала право служебно да събира вземанията си от цесионната му сметка,като е изложил съображения,основани на клаузите в самите договори за кредит, посочвайки,че дори това да е било извършвано преди падежа на задълженията по кредитите,това не би се отразило върху размера на главниците.Като опровергаващи възраженията на длъжника за липса на каквито и да било негови задължения към банката,съдът е приел извънсъдебните му признания,обективирани в последователно сключваните анекси към договорите и в извършеното от самия него осчетоводяване на задължение в размер на 13 223 207 лв. по баланса към 31.12.2014г.,а по отношение на извършеното в следващия отчетен период отписване на сумата от баланса е посочил,че то не е породило правно действие,доколкото направеното признание не може да бъде оттеглено. По тези мотиви съдът е намерил и този кредитор за активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество. Изследвайки обективното финансово състояние на дружеството- длъжник, САС се е основал освен на писмените доказателства – и на приетите по делото заключения на съдебно счетоводната експертиза. Възприел е втория вариант на последното заключение,в който не е включено бъдещо претендирано вземане на длъжника към банката-молител в размер на 18 462 054,51 лв.,като се е обосновал с това,че това вземане не представлява реален актив,съществуването му не е доказано и е предмет на съдебен спор между страните,поради което не може да бъде предмет на преценката за наличието на неплатежоспособност,чрез включването му в баланса на дружеството. Въз основа на възприетия от съда вариант на заключението е установил,че през целия период от 2010г. до 2015г. коефициентите за ликвидност са били под приетите за оптимални стойности,което означава,че дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения с наличните си краткотрайни активи; същото е констатирано и за коефициентите му на автономност; дружеството е в състояние на декапитализация със засилваща се тенденция и пълна зависимост от кредиторите; дружеството е преустановило изцяло търговската си дейност и единствените доходи,които реализира са такива от наем на имущество – по 1100 лв. месечно.Съобразявайки така установеното обективно състояние на дружеството,макар към 2011г. то да е извършило плащания по договорите за кредит,съдът е възприел като начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2010г. Въз основа на тези съображения въззивният съд е направил решаващия си извод за наличие на неплатежоспособност в състоянието на ответното дружество, възникнала от посочената дата, поради което и е постановил решението си.
За обосноваване допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя следните правни въпроси,за които твърди,че са от съществено значение за изхода на спора и са обусловили крайните изводи на съда:
1. Когато няма изрична уговорка относно авансовото плащане, какво се случва с това плащане след прекратяване на договора за лизинг и връщане ползите от актива с установена пазарна стойност към момента на връщането? При наличие на изготвен баланс, който отчита пазарната стойност на актива и недвусмислено сочи, че тази стойност е по- висока от остатъчната, следва ли да се извърши съпоставка между платената част от цената на върнатия актив и начислените задължения до прекратяването на договора? Ако се установи, че платената част от цената е достатъчна, за да покрие всички начислени задължения на лизингополучателя към момента на прекратяване на договора, налице ли е неоснователно обогатяване/ обедняване за лизингодателя до размера на разликата между платената част от цената, включително и авансовата вноска, и от друга страна- начислените задължения на лизингополучателя?
2.Притежава ли лизингодател по договор за финансов лизинг качество на кредитор,ако пазарната стойност на върнатия лизингов актив е по-висока от стойността на главницата по финасовия лизинг, а платената от лизингополучателя цена на актива е по-висока от общо начислените задължения към датата на прекратяване на договора за финансов лизинг.
3.Невъзлагането на оценка за пазарната стойност на върнатия лизингов актив,представлява ли неприлагане на МСчСТ- МСС17 ?
4.Платената част от главница по финансов лизинг, отчита ли се в счетоводните книги на лизингополучателя, като намаление на задължения , съгласно приложимите счетоводни стандарти – МСС 17.
5.Платените лихви, застраховки , възнаграждения за експертизи по финансов лизинг, отчитат ли се в счетоводните книги на лизингополучателя , като разход , съгласно приложимите счетоводни стандарти?
6.Законосъобразно ли е при прекратяване на договор за финансов лизинг, всичко платено във връзка с договора , включително платена главница и авансово платена цена на лизинговия актив, да се отчита като възнаграждение към лизингодателя за ползване на актива до връщането му, или договореното възнаграждение се отнася за всичко платено по финансовия лизинг, което законът позволява да се отчита като разход в счетоводните книги на лизингополучателя , т.е. всичко платено във връзка с договор за финансов лизинг, без платената част от главница по финансов лизинг и без авансово платената цена на лизинговия актив?
7.При предсрочно прекратяване на ДФЛ и връщане на лизинговия актив на лизингодателя,допустимо ли е при уреждането на финасовите отношения между страните по договора да се урежда чл. 59 ЗЗД?
1.1. Прехвърлено вземане по Договор за цесия представлява ли банково обезпечение по договор за кредит, валидно за целия срок на договора за кредит?
1.2.Действителен ли е договорът за цесия на настоящи вземания при условие, че към момента на прехвърлянето не съществува задължение на кредитополучателя по договор за кредит?
1.3.Налице ли е мнимо основание, когато някой мисли, че като даде парична сума ще погаси свое задължение, но това негово задължоение не съществува към момента на сключване на договора ?
1.4.Договорът за цесия може ли да бъде сключен като обезпечение, предоставено преди възникване на задължението, като условие за възникване на това бъдещо задължение?
1.5.Действителен ли е договор за прехвърляне на настоящи вземания, сключен за погасяване на евентуални бъдещи задължения. Налице ли е годно основание в този случай.
1.6.Може ли постъпили суми от износ и представляващи елементи от съвкупността на залог по сключен в писмена форма договор за учредяване на особен залог върху бъдещи вземания, вписан в ЦРОЗ и предоставен като обезпечение по кредит, да бъдат предмет на други права, произтичащи от договор за прехвърляне на настоящи вземания, предоставен като обезпечение по същия кредит преди да е получено от залогодателя съобщение по реда на чл.ЗЗ, ал.1 от 303, във връзка с чл.1 от ЗОЗ?
2.7.Допустимо ли е за открита на 17.05.2004 г. цесионна сметка с титуляр Цедент по договор за прехвърлени настоящи вземания от 19.05.2004 г., като специална разплащателна сметка за постъпления само на плащания от износ, Б. П. Б. АД да не предлага договор със специални условия за нейното ползване и да не съгласува специалния режим на ползване с БНБ, както изисква, действащата към онзи момент Наредба № 3 на БНБ – чл.14, ал.2 ? Достатъчни ли са правилата за водене на сметки , инкорпорирани в т.Ш.А.5. на ОУ на банката, подписани от клиента на 30.04.2004г.?
2.8.С договор за разплащателна сметка , инкорпориран в правилата на т.Ш.А.5. от ОУ на Б. П. Б. АД, подписани от клиента на 30.04.2004 г. , открита ли е цесионна/специална разплащателна сметка , чрез която срещу възнаграждение банката приема и извършва по нареждане на титуляра плащания в границите на наличните суми?
3.9.Допустимо ли е цесионерът на прехвърлени настоящи вземания, договорени като обезпечение по договор за кредит, валидно до падеж, да уведомява длъжниците в чужбина за прехвърлените вземания, от чиито отговор се разбира, че са уведомени за прехвърляне на всички права на вземанията от тях?
4.10. Допустимо ли е, като условие за усвояване на кредит, банка да изисква представяне на фактури за износ, удостоверяващи едновременно за едни същи вземания : принадлежност на настоящи вземания към съвкупност на залог по сключен в писмена форма договор за учредяване на особен залог върху бъдещи вземания, вписан в ЦРОЗ и предоставен като обезпечение по договора за кредит и принадлежност на настоящи вземания към „съвкупност“ на прехвърлени настоящи вземания по договор за цесия, предоставен като обезпечение, валидно за целия срок на същия договор за
кредит, без нови съглашения?
5.11. Допустимо ли е постъпилите по цесионна/специална разплащателна сметка преди падеж на кредит плащания от износ, представляващи елементи от съвкупността на залог по сключен в писмена форма договор за учредяване на особен залог върху бъдещи вземания , вписан в ЦРОЗ и предоставен като обезпечение по кредита , да се третират от банка/кредитор , като събрани дължими суми от залога, преди съобщението за предсрочна изискуемост на заложените вземания по чл.33,ал.1 от ЗОЗ, във връзка с чл.44а, ал.2 от ЗОЗ?
5.12. Допустимо ли е постъпилите по цесионна/специална разплащателна сметка преди падеж на кредит плащания от износ, представляващи елементи от съвкупността на залог по сключен в писмена форма договор за учредяване на особен залог върху бъдещи вземания, вписан в ЦРОЗ и предоставен като обезпечение по креди , да се третират от банка/заложен кредитор/цесионер като събрани суми на прехвърлени настоящи вземания преди съобщението за предсрочна изискуемост на заложените вземания по чл.33,ал.1 от ЗОЗ, във връзка с чл.44а, ал.2 от ЗОЗ? Може ли вземания от съвкупността на залог да са предмет на права по договор за цесия, преди съобщението по чл.33, ал.1 от ЗОЗ, във връзка с чл.20 от ЗОЗ?
5.13. В особените случаи на залог, кой има право да събира заложеното вземане и неговите плодове до получаване на съобщението по чл.33, ал.1 от ЗОЗ , във връзка с чл. 17, ал.3 от ЗОЗ?
6.11. Представляват ли отказ от права по чл.8 от ЗОЗ, инструкциите във фактурите за износ на износителя/кредитополучателя за получаване на плащания по цесионната/специалната разплащателна сметка , чиито суми представляват елементи от съвкупността на залог по сключен в писмена форма договор за учредяване на особен залог върху бъдещи вземания , вписан в ЦРОЗ и предоставен като обезпечение по кредит, по който особен залог не е пристъпвано към изпълнение и не е получавано съобщение за предсрочна изискуемост на заложените вземания по чл.33, ал.1 от ЗОЗ?
6.15. Получените суми от износ по цесионна/специална разплащателна сметка,представляващи елементи от съвкупността на особен залог, по който не е пристъпвано към изпълнение и не е получавано съобщение за предсрочна изискуемост на заложените вземания по чл.33, ал.1 от ЗОЗ и във връзка с чл.1 от ЗОЗ, може ли да се считат като предоставени за съхранение от банката по силата на договор за паричен влог (чл.421 ТЗ), без наличност на такъв договор за банков влог или трябва да се считат за постъпили суми по цесионна/специална разплащателна сметка , открита с договор за разплащателна сметка, чрез която банката приема и извършва по нареждане на титуляра плащания в границите на наличните суми?
6.16. Може ли по силата на договор за разплащателна сметка, без сключен отделен договор със специални условия за нейното ползване и без да е съгласуван специалния режим на ползване с БНБ, банка да придобие собственост или право на разпореждане върху постъпили по разплащателната сметка суми от износ, представляващи елементи от съвкупността на залог по сключен в писмена форма договор за учредяване на особен залог върху бъдещи вземания , вписан в ЦРОЗ и предоставен като обезпечение по кредит, преди падеж на кредита и преди да е получено съобщението по реда на чл.33, ал.1 от ЗОЗ, във връзка с чл.1 и чл.8 от ЗОЗ?
6.17. Следва ли към договор за разплащателна сметка, инкорпориран в правилата на т. III.A.5. от ОУ на Б. П. Б. АД, подписани от клиента на 30.04.2004г., да се прилагат разпоредбите на договор за поръчка, съгласно чл. 429 от ТЗ (отм. 01.11.2009 г.), ако от обстоятелството за открита цесионна/специална разплащателна сметка е следвало банката да предложи договор със специални условия за нейното ползване и да съгласува специалния режим на ползване с БНБ, както изисква, действащата към онзи момент Наредба № 3 на БНБ – чл.14, ал.2 ?
6.18. Ако към договор за разплащателна сметка, инкорпориран в правилата на т. III.A.5. от ОУ на Б. П. Б. АД, следва да се прилагат разпоредбите на договор за поръчка , банката длъжна ли е да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази полученото имущество – чл.281 от ЗЗД и допустимо ли е отклонение от поръчката , съгласно чл.282 от ЗЗД, без съгласието на доверителя и против неговия интерес, с цел инвестиране на пазеното имущество в предмета на дейност на банката, например кредитиране на същия доверител/залогодател / титуляр на сметка от постъпилите суми по неговата цесионна/специална разплащателна сметка, представляващи елементи от съвкупността на залог по сключен в писмена форма договор за учредяване на особен залог върху бъдещи вземания , вписан в ЦРОЗ и предоставен като обезпечение по кредит, по който договор за особен залог , доверителят/титулярът в качеството на залогодател не е получил съобщение по реда на чл.33, ал.1 от ЗОЗ и във връзка с чл.1 и чл.8 от ЗОЗ?
6.19. Дължат ли си кредитор и кредитополучател взаимно, годни за прихващане задължения, с оглед погасяване преди падеж , в случай на задължение на банката/кредитор, по силата на договор за разплащателна сметка, да приема и извършва по нареждане на титуляра/ кредитополучателя плащания в границите на пазените от банката налични суми на кредитополучателя и насрещно задължение на кредитополучателя да погаси кредита преди договорения падеж, без ползваните по кредита суми да са обявявани от кредитора за предсрочно изискуеми ?
6.20. Допустимо ли е да се прихващат насрещни задължения при условията на чл. 103 от ЗЗД , с оглед погасяване на кредит преди падеж , в случай че активната страна не е обявявала на пасивната страна за предсрочно изискуеми, ползвани по кредита суми ?
6.21. Допустимо ли е да се прихващат насрещни задължения при условията на чл. 103 от ЗЗД , с оглед погасяване на кредит преди падеж от получени по специална разплащателна сметка на кредитополучателя/ залогодателя суми от съвкупността на залог, в случай че активната страна, в качеството на кредитор/ заложен кредитор, не е съобщавала предсрочна изискуемост на заложените с особен залог вземания по реда на чл.33, ал.1 от ЗОЗ?
6.22. Допустимо ли е да се прихващат насрещни задължения при условията на чл. 103 от ЗЗД, с оглед погасяване на кредит преди падеж, в случай че активната страна не е предявявала вземания към пасивната страна за дължими възнаграждения и направени разноски по извършените операции, чрез цесионна/специалната разплащателна сметка, съгласно договор за разплащателна сметка, както и не е предявявала вземания към пасивната страна за дължими възнаграждения и заплащане на направени разноски, съгласно приложими разпоредби на договор за поръчка ?
6.23. Допустимо ли е да се прихващат насрещни задължения при условията на чл. 103 от ЗЗД, с оглед погасяване на кредит преди падеж , ако вземанията на активната страна не са ликвидни ?
6.24. Безспорно ли е съществуването на вземане на активната страна, по възникнало задължение на пасивната страна след 19.05.2004 г., което предварително е било погасено с прехвърлени настоящи вземания на 19.05.2004 г., за чието събиране от активната страна на 09.06.2004 г. са подписани авиза за незабавно инкасо от пасивната страна?
6.25. Безспорно ли е съществуването на вземания на активната страна по възникнали задължения на пасивната страна, след многократно револвиране/усвояване на цесията, без нови съглашения?
6.26. Безспорно ли е съществуването на вземания на активната страна по възникнали задължения на пасивната страна от усвояване на нови кредити , чиито размер се съдържа в общия размер на неотписани финансови активи при активната страна, респективно в общия размер на неуредени погасени задължения на пасивната страна, след погасяване по предходни кредити от цесионна/специална разплащателна сметка с цесия, револвирана многократно без нови съглашения?
6.27. Бзспорно ли е съществуването на вземания на активната страна по възникнали задължения на пасивната страна от усвояване на кредити, чиито размер се съдържа в общия размер на неотписани финансови активи при активната страна, респективно в общия размер на неуредени погасени задължения на пасивната страна, след „предсрочни погасявания“ по предходни кредити от цесионна/специална разплащателна сметка, чиито суми са револвирани в рамките на запазен разрешен кредитен лимит и в условие на дълг?
6.28. Ако вземанията на активната страна не са обявявани за предсрочно изискуеми и не са ликвидни, защото не е установено основанието за безспорното им съществуване, то прихващането срещу две мними насрещни задължения преди падеж от получени суми от съвкупността на залог, без да е пристъпвано към изпълнение на особения залог и без да е съобщавано предсрочна изискуемост на заложените вземания по чл.33, ал.1 от ЗОЗ , може ли да се квалифицира във връзка с чл.1 от ЗОЗ , като обсебване на средствата на залогодател /кредитополучател/ титуляр на сметката по която са получени сумите , в случай че са едно и също лице на пасивната страна на прихващане?
7.29. Договор за цесия, предоставен като обезпечение по договор за кредит, дава ли законно основание за многократно револвиране на сумите на погасяване с цесия в срока на действие на договора за кредит?
7.30. На годно основание ли са нареждани служебни „погасявания съгласно прехвърлени вземания“ от цесионна/специална разплащателна сметка срещу задължения , възникнали от многократно револвиране на цесия без нови съглашения, в рамките на запазен разрешен кредитен лимит и в условие на дълг?
7.31. На годно основание ли са нареждани служебни „погасявания съгласно прехвърлени вземания“ от цесионна/специална разплащателна сметка на увеличен първоначален кредит, чието увеличение е формирано от държани като свои от кредитора без основание , суми на многократни погасявания на първоначален кредит с цесия , револвирана многократно без нови съглашения в рамките на некоригиран разрешен кредитен лимит?
7.32. Допустими ли са служебни „погасявания съгласно прехвърлени вземания“ от цесионна/специална разплащателна сметка чрез събиране на прехвърлени настоящи вземания от получени суми , представляващи елементи от съвкупността на залог по сключен в писмена форма договор за учредяване на особен залог върху бъдещи вземания , вписан в ЦРОЗ и предоставен като обезпечение по кредита , без да е уреждано освобождаването на отделните елементи от съвкупноста на залога с получено съобщение за предсрочна изискуемост на заложените вземания по чл.33, ал.1 от ЗОЗ?
7.33. На годно основание ли са нареждани „предсрочни погасявания“ от цесионна/специална разплащателна сметка срещу задължения , възникнали от многократно револвиране на суми на „погасяване съгласно прехвърлени вземания“ в условие на дълг, без нови съглашения и в рамките на запазен разрешен кредитен лимит и многократно револвиране на суми на „предсрочни погасявания“ в условие на дълг, без нови съглашения и в рамките на запазен разрешен кредитен лимит?
7.34. На годно основание ли са нареждани „предсрочни погасявания“ от цесионна/специална разплащателна сметка на увеличен първоначален кредит, чието увеличение е формирано от държани като свои от кредитора без основание, суми на многократни погасявания на първоначален кредит на кредитополучателя с цесия, револвирана многократно без нови съглашения в рамките на некоригиран разрешен кредитен лимит ?
7.35. На годно основание ли са нареждани „предсрочни погасявания“ от цесионна/специална разплащателна сметка на нови кредити , формирани от държани като свои от кредитора без основание, суми на многократни „предсрочни погасявания“ по стари кредити на кредитополучателя, които суми са револвирани в рамките на запазен разрешен кредитен лимит и в условие на дълг?
7.36. Допустими ли са „предсрочни погасявания“ от цесионна/специална разплащателна сметка на кредити, чрез прихващане срещу насрещни задължения от получени суми , представляващи елементи от съвкупността на залози по сключени в писмена форма договори за учредяване на особен залог върху вземания , вписани в ЦРОЗ и предоставени като обезпечение по кредити , и които получени суми са третирани като събрани дължими заложени вземания преди падеж , без получено съобщение за предсрочна изискуемост на заложените вземания по чл.33, ал.1 от ЗОЗ?
7.37. Представлява ли разпореждане с чуждо имущество организираното от банка/кредитор погасяване чрез прихващане срещу мними насрещни задължения от събрани преди падеж, като дължими, суми на заложени с особен залог вземания на кредитополучателя, без пристъпване към изпълнение на особения залог и без получено съобщение за предсрочна изискуемост на заложените вземания по чл.33, ал.1 от ЗОЗ, във връзка с чл.8 от ЗОЗ?
8.38. Допустимо ли е след „погасяване с прехвърлени вземания“ и „предсрочни погасявания“ на кредити чрез прихващане от банка/кредитор срещу насрещни задължения от събрани като дължими, суми на заложени с особен залог вземания на кредитополучателя , активи и пасиви да не се оценяват и да не се класифицират при банка/кредитор , в съответствие с приложимите счетоводни стандарти – СС 32, МСС 32 , във връзка с чл.13 и чл.14 от ЗСч?
8.39. Допустимо ли е след „погасяване с прехвърлени вземания“ и „предсрочни погасявания“ на кредити от цесионна/специална разплащателна сметка да не се отписват финансови инструменти, държани от банката до настъпване на падеж , независимо от това дали падежът е за междинно или за окончателно плащане – СС 32, т.2.3.3. и т.11.3?
8.40. Допустимо ли е при реализиране на договорни права, чрез погасяване на кредит, банката/кредитор да не отписва финансови активи, включително произтичащите от обезпечения и да не урежда погасените задължения- СС 32 ,т.11.1?
8.41. След като банка/кредитор реализира договорни права чрез служебни „погасявания съгласно прехвърлени вземания“ от цесионна/ специална разплащателна сметка, чрез прихващане срещу насрещни задължения от събрани като дължими суми на заложени с особен залог вземания, допустимо ли е да не отписва финансови активи, включително произтичащите от обезпечения и да не урежда погасените задължения?
8.42. След като банка/кредитор реализира договорни права с „предсрочни погасявания“ от цесионна/специална разплащателна сметка,, чрез прихващане срещу насрещни задължения от събрани като дължими суми на заложени с особен залог вземания , допустимо ли е да не отписва финансови активи, включително произтичащите от обезпечения и да не урежда погасените задължения?
8.43. След като банка/кредитор/заложен кредитор реализира договорни права с погасявания от цесионна/специална разплащателна сметка , чрез прихващане срещу насрещни задължения от събрани като дължими суми на заложени с особен залог вземания , заложният кредитор задължен ли е да вписва промяна в ЦРОЗ на първоначално вписаните обстоятелства за размера на кредита , обезпечен с особен залог на вземания -чл.26, ал.3, т.4 и чл.2б, ал.2, т.5 , във връзка с чл.26, ал.1, т.2 от ЗОЗ?
8.44. След като банка в качеството на кредитор реализира договорни права с погасявания от цесионна/специална разплащателна сметка , чрез прихващане срещу насрещни задължения от събрани като дължими суми на заложени с особен залог вземания на кредитополучателя, а ЗСч. изисква счетоводните стандарти да се прилагат от всички предприятия по отношение на всички видове финансови инструменти, кредиторът задължен ли е след всяко частично погасяване от цесионна/специална разплащателна сметка да отписва съответната част от финансови активи и да коригира размера на разрешения кредитен лимит с частта на уредени погасени задължения?
8.45. Б./кредитор, която реализира договорни права с погасявания от цесионна/специална разплащателна сметка чрез прихващане срещу мними насрещни задължения от събрани като дължими суми на заложени с особен залог вземания на кредитополучателя, без пристъпване към изпълнеие на особения залог,предоставен като обезпечение по кредита, а не отписва финансови активи и не урежда погасените задължения на кредитополучателя , създава ли условия под прикритието и в рамките на неотписаните финансови активи и неуредените, но погасени задължения, кредиторът да продължи да се разпорежда с чуждото имущество, като със свое и да го инвестира в предмета на своята дейност ? Такава инвестиция не би ли била за сметка на увредения кредитополучател?
9.44. Обратното револвиране от заемните сметки в посока към цесионната/специалната разплащателна сметка на сумите на ефективни погасявания от същата специална разплащателна сметка, след които не са отписвани финансови активи и не са уреждани погасените задължения, би ли могло да се приеме за поправяне на вреди, претърпяни от кредитополучателя, респ. от залогодателя, респ. от титуляра на сметката и произтичащи от технически грешки на кредитна администрация на банката, но „поправени“ вреди с цената на изкуствено формиран допълнителен дълг, възникнал от усвояване на сумите на погасяване от същия паричен поток, в същия размер и в рамките на запазен разрешен кредитен лимит?
9.47. Револвирането от заемните сметки в посока към обикновената разплащателна сметка на сумите на ефективни погасявания от цесионна/специална разплащателна сметка , след които не са отписвани финансови активи и не са уреждани погасените задължения, формира ли по изкуствен начин дълг, възникнал от усвояване на сумите на погасяване от същия паричен поток, в същия размер и в рамките на запазен разрешен кредитен лимит?
9.48. Револвирането от заемните сметки в посока към обикновената разплащателна сметка на сумите на ефективни погасявания от цесионна/специална разплащателна сметка , след които не са отписвани финансови активи и не са уреждани погасените задължения, разбира ли се като усвояване в условие на дълг от същия паричен поток, в същия размер и в рамките на запазен разрешен кредитен лимит?
9.49. Револвиране на суми от заемните сметки в посока към обикновената разплащателна сметка, след ефективни погасявания от цесионна/специална разплащателна сметка , без да са отписвани финансови активи и без да са уреждани погасените задължения, представлява л