ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 169
[населено място], 12.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 528/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Н. а. за п., [населено място], против определение № 3720 от 13.11.2017 г. по ч.гр.д. № 5591/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е потвърдил разпореждане от 29.08.2017 г. по т.д. № 378/2017 г. на СГС, с което е била върната частната жалба на Н. а. за п.. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че е спазен законовият процесуален ред за връчване на съобщенията а именно- връчването на търговеца да стане в канцеларията му и поради това, че може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, следва да бъде удостоверено връчването, чрез посочване от връчителя на имената и длъжността на получателя. Въззивният състав е приел, че съобщението с препис от разпореждането, с което първоинстанционният съд е оставил частната жалба на Н. а. за п. без движение с указания е било адресирано до Н. а. за п., [улица] – Д. „Д. в.“ и е било получено на 10.08.2017 г. от М. Н. – консултант, но указанията за отстраняване на констатираната от съда нередовност, не са били изпълнени в дадения срок.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Страната е заявила, че са налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирала е като правен въпрос: „Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет?” Частният касатор е поддържал, че този процесуалноправен въпрос е решен в противоречие със съдебната практика, обективирана в тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., постановено по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 205 от 30.12.2011 г., постановено по т.д. № 654/2010 г. по описа на ВКС, допуснато до касационно обжалване с определение № 139 от 02.09.2011 г., постановено по цитираното дело, решение № 36 от 24.03.2014 г., постановено по т.д. № 2366/2013 г. по описа на ВКС, допуснато до касационно обжалване с определение № 736 от 08.11.2013 г., постановено по цитираното дело. Страната е посочила, че в тази практика било възприето, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на въззивната инстанция, в случай, че последната не се произнесе по направените доказателствени искания и не обсъди доводите на страната.Възпроизведени са части от мотивите към цитираната тълкувателна практика.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки за приложно поле на касационно обжалване. Поставеният от него въпрос не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващите изводи на състава, нито с неговото процедиране. Във връзка с цитираната практика, касаторът съвсем накратко е уточнил, че въззивният съд не бил обсъдил „ доводите на жалбоподателя и не се произнесъл по доказателствените искания, съответно не събрал доказателства, които се явявали относими и не предоставил възможност за изразяване на становище по тях”. Тези единствено поясняващи общо поставеният, възпроизведен от цитираната практика въпрос доводи са фактически и правно необосновани, освен, че са лишени от конкретика. Съдът е съобразил всички представени доказателства, произнесъл се е по всички оплаквания направени в частната жалба, като подробно е развил мотиви относно редовното връчване на съобщението. Съдът няма служебно задължение да „ събира доказателства”, а доказването на фактите, на които се основава жалбата се възлагат на жалбоподателя, не на съда. Ако страната твърди / в какъвто смисъл са и общите й оплаквания във въззивната жалба/ нередовност на връчването на съобщението за отстраняване на нередовността, както е отбелязал и съставът, носи тежестта да установи тези обстоятелства, т.е. недоказването на твърденията на страната не могат да бъдат третирани като допуснати нарушения на съда, които следва да бъдат обосновани от страната с оглед поставения въпрос. Освен това, във въззивната жалба, липсват и доказателствени искания. Дотолкова доколкото, частният касатор е поискал да бъде извършена проверка от съда дали е налице редовно връчване,с оглед адреса и получателя на съобщението, то следва да се отбележи, че исканата информация е била достъпна за него, с оглед приложеното по делото съобщение- съдържащо посочените от него данни – както за адресата, така и за лицето получило съобщението. Или при проявена процесуална активност на страната тези данни са могли да бъдат установени от нея. Т.е. не са били налице валидно въведени доказателствени искания, по които непроизнасянето на съда води до негово нарушение, рефлектирало върху постановения резултат. С оглед изложеното така поставеният въпрос не съответства на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, а спрямо решаващите изводи на състава друг въпрос не е поставен.Следователно, при така депозираното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3720 от 13.11.2017 г. по ч.гр.д. № 5591/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: