Определение №868 от 16.11.2016 по търг. дело №873/873 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
[населено място], 16,11,2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение,в закрито заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 873 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. и П. Л. против решение № 27 по т.д.№ 3200/2015 год. на Софийски апелативен съд,в частта му, с която е частично отменено решение № 3211 / 13.05.2015 год. по гр.д.№ 15432 / 2013 год. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените от касаторите искове по чл.226 ал.1 КЗ / отм./, до размера на присъдените от СГС суми от 100 000 лева за първата и 80 000 лева за втория, к а к т о и в частта в която първоинстанционното решение е потвърдено, в частта по отхвърляне иска на П. Л. ,за разликата до претендираните от него общо 100 000 лева. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на чл.298 ГПК, досежно извода на съда , че влязлото в сила съдебно решение / с което починалият наследодател на ищците И. Л. е бил обезщетен за търпими от същия неимуществени вреди, в причинна връзка с настъпило на 19.09.2011 год. ПТП, по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил , който иск е предявил приживе / е пречка за уважаване на настоящите искове. Касаторите отричат наличието на обективен и субективен идентитет между спора по настоящото и този по гр.д.№ 15573/2011 год. на СГС , по което е уважен иск на наследодателя.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирало отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Наследодателят на ищците – И. Л. – е предявил и е уважен в полза на същия,с влязло в сила решение № 7698 по гр.д.№ 15 573/2011 год. на СГС – иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./,за обезщетяване на неимуществени вреди – болки и страдания, в причинна връзка с ПТП от 19.09.2011 год.,настъпило по вина на водач на застрахован при ответното дружество – по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите – лек автомобил. На 22.10.2012 год. И. Л. почива. Ищците – негова съпруга и син – са предявили искове за обезщетяване на собствените си, търпими от смъртта на наследодателя, неимуществени вреди, твърдейки настъпването й в причинна връзка със същото ПТП. Първоинстанционният съд е приел, че постановеното и влязло в сила съдебно решение, по иска предявен от наследодателя, е обвързващо за него,досежно материалноправната легитимация на ответното дружество / независимо от установената от автотехническата експертиза изключителна вина на наследодателя за настъпване на ПТП / и уважил исковете – на Ц. Л. изцяло , а на П. Л. – до размера на 80 000 лева, отхвърляйки го за разликата до претендираните 100 000 лева .
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта в която са уважени исковете и отхвърлил същите, потвърждавайки първоинстанционното решение в отхвърлителната му – по иска на П. Л. – част.Приел е, че постановеното,влязло в сила решение по гр.д.№ 15 573/ 2011 год. на СГС има действие за наследниците на починалия ищец по същото – наследодател на настоящите ищци , на основание чл.298 ал.2 ГПК, поради което и единствено с този си решаващ мотив е счел исковете неоснователни.Отчел е ,като значимо за неоснователността на исковете, и обстоятелство,че смъртта на наследодателя е настъпила в хода на образуваното, по предявен от същия иск,предходно производство по чл.226 ал.1 КЗ /отм./. Не е съобразил различните страни и предмет на предявените искове – за присъждане обезщетение за неимуществени вреди,но търпими от наследниците – ищци, от смъртта на техния наследодател, която смърт на практика съставлява ексцес по отношение на предходно търпимите от последния неимуществени вреди,обезщетени с влязлото в сила съдебно решение , но предвид леталния им изход, присъдими на наследниците.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите не са формулирали правен въпрос, в съответствие със задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Наведени са съображения за неправилност в приложението на чл.298 ГПК, които мотивират касационен довод за неправилност на решението, на основание по чл. 281 т.3 ГПК, различно от тези по чл. 280 ал.1 ГПК и преценимо в друга фаза на касационното производство.Неформулирането на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.Напълно формално е сочен и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Съгласно задължителните указания в т.4 на преждепосоченото решение, хипотезата предпоставя позоваване на непълна, неясна или противоречива правна норма и обосноваване на постановена по тълкуването й противоречива съдебна практика или обосноваването на нуждата от преодоляване на иначе еднозначна,но неправилна,с оглед промяна в обществените отношения или изменение на законодателството, съдебна практика.Никоя от така изискуемите предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК приложеното изложение не удовлетворява. Приложените от касатора определения на състави на ВКС,постановени по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, не съставляват задължителна съдебна практика в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , нито са съобразими в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, съгласно приетото в т.3 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,още повече,че не са постановени в идентични на настоящата хипотези.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 по т.д.№ 3200/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top