4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
[населено място] ,23,03, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1738/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №311 от 19.02.2015г. по в.т.д.№ 3456/14г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение №371 от 27.06.14г. по гр.д.№51/14г. на Пернишки окръжен съд в частта,с която е уважен иск с правно основание чл.170 от ЗЗД; обявена е за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.167 ал.3 от ЗЗД по иск на [фирма] срещу [фирма] и [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ договорната ипотека,учредена на 06.06.2002г. от [фирма] в полза на Международна банка за търговия и развитие с нот. акт № 158, вписан в Служба по вписванията [населено място], върху недвижим имот, представляващ магазинно помещение със застроена площ 128,52 кв. м., находящо се в [населено място], на [улица], на партерния етаж на блок №1, заедно със съответстващите на този магазин 6,403% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и е потвърдено решението на ПОС в частта,с която е отменен нотариалният акт за учредяване на договорната ипотека.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и необосновано. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд,като счита,че след като до влизането в сила на съдебното решение,с което кооперацията е призната за собственик и към датата на учредяване на ипотеката имотът е бил вписан като собственост на [фирма], същият се е легитимирал като собственик, което означава,че всички сделки с имота, включително обезпечителните, са били действителни.Сочи,че липсата на вписване на исковата молба по чл.108 от ЗД към датата на учредяването на ипотеката го прави добросъвестен кредитор и поради това същата е породила действие.Позовава се на ТР №3/2009г. на ОСГК на ВКС, с което е прието,че по отношение на третите лица вещните права,придобити или установени с решенията по невписани искови молби,ще бъдат противопоставими едва след вписването им. Счита,че като трето лице,чуждо на вещно-правния спор,възникнал с иска по чл.108 от ЗС и неучаствало в делото, не е обвързан от мотивите му. Намира,че това изключение дерогира правилото,че никой не може да прехвърли повече права,отколкото притежава.
Ответниците по касация [фирма] и [фирма] не са взели становище по касационната жалба и изложението към нея.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е намерил за допустимо решението на Пернишки окръжен съд,тъй като същият е разгледал релевантните за спора факти,но е подвел същите под неправилна правна квалификация.поради това при произнасянето си САС е преквалифицирал иска под общото основание за недействителност на чл.26 ал.1 т.1 вр. 167 ал.3 от ЗЗД,вместо по специалните по чл.170 ЗЗД. По съществото на спора САС е приел ,че с влязлото в сила на 10.11.2005г. решение по чл.108 от ЗС К. „К.” /праводател на ищеца/ е призната за собственик на процесния недвижим имот,а въпросът за принадлежността на правото на собственост е преюдициален за действителността на учредената от несобственик ипотека. Изложил е съображения, че липсата на вписване на исковата молба на кооперацията към датата на ипотеката прави ответника добросъвестен кредитор,но това не санира нищожността й,тъй като това не води до промяна на собствеността /която е установена със съдебното решение/. Направил е извод,че ипотекарният кредитор не може да противопостави права на действителния собственик на имота,тъй като нищожната сделка не поражда правни последици,т.е. ипотекарният кредитор не е придобил права,противопоставими на собственика,защото ипотеката не е учредена от последния. Въззивният съд се е позовал в изводите си на решение №383/20.05.09г. по гр.д.№258/08г. на ГК ІVг.о. на ВКС,в което е прието,че не е предвидена възможност ипотеката да запази действието си ако кредиторът е добросъвестен и тогава,когато ипотекираният имот принадлежи на друго лице, което няма отношение към учредената ипотека.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал два въпроса. Първият от тях материално-правен въпрос Има ли действие по отношение на третите добросъвестни лица,в чиято полза е учредена договорна ипотека,обратната сила на съдебното решение относно собствеността върху недвижимия имот,предмет на ипотеката – в частната хипотеза на невписана искова молба по чл.108 от ЗС? се поставя във връзка с допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.т.1 и 2 от ГПК. Визират се по т.1 – Тълкувателно решение №3/2009г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№3/2009г. и по т.2 – Решение №757/10.12.2009г. на ВКС по гр.д.№1536/08г. на І г.о. и Определение №1185/18.11.14г. на ВКС по гр.д.№4470/14г. на ІІІ г.о.
Вторият процесуално-правен въпрос е : Обвързан ли е по смисъла на чл.289 ал.2 ГПК ипотекарният кредитор със силата на пресъдено нещо на решение по чл.108 от ЗС,с което е отречено правото на собственост на лицето,учредило договорната ипотека? Твърди се,че този въпрос е разрешен от въззивната инстанция в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК – реш.№50/08.05.14г. по гр.д.№6235/13г. на ВКС и реш.№27/24.02.12г. по гр.д.№845/11г. на ВКС – основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
И двата поставени въпроса покриват общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото са включени в предмета на спора и обуславят формирането на решаващата воля на съда.
Не са налице обаче допълнителните селективни критерии на чл.280 ал.1 т.т.1 и 2 от ГПК.
Посоченото по първия въпрос във връзка с критерия по т.1 – противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение №3/2009 от 19.07.2010г. на ОСГК на ВКС разглежда процесуално-правните последици от невписването на исковата молба с оглед нейната редовност и валидното възникване на процесуално правоотношение въз основа на нея. В атакуваното решение липсват направени от въззивния съд изводи,противоречащи на приетото в ТР. Соченото от касатора решение №757/10.12.09 по гр.д.№1536/08г. на ВКС I г.о.,постановено по реда на отменения ГПК,не би могло да обоснове извод за наличие на противоречива практика /основание по т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК/,тъй като със същото е прието,че гаранционно-обезпечителното действие на вписването /имащо отношение към добросъвестността/ се проявява единствено по отношение на трети лица – последващи приобретатели на имота,а по отношение на останалите вписването притежава оповестително действие. Атакуваното решение на САС не влиза в противоречие с това решение,доколкото в случая са разглеждани правата на ответника-касатор не като приобретател на вещното право на собственост , а тези му като ипотекарен кредитор. Що се касае до посоченото от касатора определение на ВКС,същото не представлява практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК вр. т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,съгласно което такава са само влезлите в сила решения на гражданските съдилища.
Представените във връзка с втория въпрос съдебни решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 от ГПК, не дават разрешение на този въпрос,което да е противоположно на приетото в атакуваното решение,а касаят различни хипотези и правоотношения. В решение №50/08.05.14г. се разглежда въпросът за обвързващата сила на решението по чл.108 от ЗС между насрещните страни в процеса,като се изключва такава по отношение другарите,стоящи на едната страна на процесуалното правоотношение. Решение №27/24.02.12г. също не визира въпроси относно разпростирането на силата на пресъдено нещо на решение по чл.108 от ЗС спрямо ипотекарния кредитор,в обезпечение на чието вземане е ипотекиран спорният имот. Същото разрешава въпроси,свързани с непротивопоставимостта на придобити от трети лица след вписването на исковата молба по чл.108 от ЗС вещни права спрямо ищеца.
Изложеното води до извод за липса на основания за достъп до касация,което налага недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение №311 от 19.02.2015г. по в.т.д.№ 3456/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.