4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
[населено място], 18.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3036/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. М. против решение №1865/28.07.2017г. по гр.д.№966/17г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №8146/09.11.16г. по гр.д.№22/15г. на СГС в частта му,с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдените от първата инстанция 120 000 лв. до претендираните 200 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди ,причинени му от смъртта на сина му Г. П. М.,настъпила в резултат на ПТП на 16.02.2014г. по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като в полза на ответното застрахователно дружество е присъдена от въззивната инстанция сума за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г. при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение. Според касатора присъденото застрахователно обезщетение е значително занижено и не е съобразено с предвидените от законодателя значително по-високи лимити на застраховката „Гражданска отговорност” в § 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] е оспорил наличието на законовите предпоставки за допускане на обжалването пред ВКС,а по същество е изложил доводи за неоснователност на наведените оплаквания за неправилност на въззивния акт.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си за наличие на основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част,въззивният съд е приел за безспорни и установени с доказателствата , събрани в производството пред първата инстанция, фактите по механизма на осъществяването на твърдяното ПТП,противоправното поведение,респ. вината на водача на застрахованото по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество МПС, произлезлите от настъпилото застрахователно събитие вреди и причинно-следствената им връзка с деянието. По спорния въпрос за справедливия размер на следващото се на ищеца обезщетение въззивният съд е приел,че при определянето му следва да бъдат взети предвид като основни критерии отношенията на ищеца с починалия,начина на преживяване на загубата /обстоятелства,установени със свидетелските показания/,а също така и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП – м.февруари 2014г.,както и лимитите на застрахователно покритие, доколкото последните следва да бъдат разглеждани като отражение на обществено-икономическата конюнктура.Съобразил е във връзка с последния критерий задължителната за съдилищата практика,че установените нива на застрахователно покритие могат да служат само като ориентир за размерите на обезщетението,доколкото последното не може да ги надвишава,но не и като абсолютна величина за определянето му, която да бъде прилагана механично. Като е констатирал,че в решението си първоинстанционният съд изцяло е съобразил с тези критерии размера на определеното от него обезщетение, САС е направил извод,че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението отговаря на изискванията за справедливост; намерил е за неоснователни наведените във въззивната жалба оплаквания,поради което е потвърдил решението на СГС в обжалваната му част.
В частта от касационната жалба,в която е обособено изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, а само са преповторени доводите за неправилност на решението при определянето на справедлив размер на обезщетението,с твърдения,че неимуществените вреди,претърпени от ищеца в резултат на вредата, са в по-голям размер от присъденото от съдилищата обезщетение.Тези доводи,доколкото обосновават основания по чл.281 т.3 от ГПК, не са относими към селективната фаза на касационното производство и не могат да обусловят извод за наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Според развитите в последното задължителни постановки касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение,като ВКС няма задължение да го извежда от изложението към касационната жалба.
Не са обосновани,нито установени основания за приложимост на допълнителния критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.Посочено е общо, че въззивният съд е приложил критериите за справедливост в противоречие с възприетото в ППВС № 4/1968 г. Такова противоречие не се констатира,предвид това,че в обжалваното решение са изследвани всички релевирани от страната и доказани в производството обстоятелства, относими към определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Доколкото в приложение към касационната жалба е представено решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК по искове с правно основание чл.226 КЗ/отм./,в което са присъдени по-високи размери на обезщетения за вреди от ПТП,настъпило в предходен момент, то не би могло да бъде съобразено като практика,в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно решение,с оглед това,че по двете дела посочените по-горе критерии са приложени спрямо различни факти и в зависимост от проведеното в процеса доказване на търпените неимуществени вреди.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е формално цитирано в частта от касационната жалба,касаеща искането за допускане на обжалването. Посоченото,че съдилищата прилагат различно чл.52 ЗЗД и присъждат различни размери на обезщетение,поради което практиката трябва да се уеднакви,не представлява обосновка за наличие на необходимост от тълкуване на посочената разпоредба по причините и с целите,възприети в т.4 от ТР №1/2010г по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното налага като краен извода,че достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан. В полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1865/28.07.2017г. по гр.д.№966/17г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Н. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.. вх.. ет.. ап.. да заплати на ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] , седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.