6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
[населено място], 09.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2080/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Я. З. против решение №209/10.05.2017г. по в.гр.д.№111/17г. на Смолянски окръжен съд,с което е потвърдено решение №5/03.01.2017г. по гр.д.№590/2016г. на Смолянски районен съд , с което предявеният от З. иск за недействителност на сключения между нея и „Р. /Б./“ЕАД договор от 10.02.12г. за потребителски кредит е отхвърлен,а установителният иск за дължимост на сума по договора в размер на 16 727,76 лв. е оставен без разглеждане,като производството по него е прекратено като недопустимо.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд и допуснати процесуални нарушения при постановяването му.
Ответникът по касационната жалба „Р. /Б./“ЕАД е оспорил същата,считайки,че не са налице предпоставките за допускането й до касационен контрол,а по същество – че атакуваното въззивно решение е обосновано,правилно и законосъобразно,поради което претендира то да бъде потвърдено в случай,че спорът бъде допуснат до разглеждане по същество.
Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Доколкото в частта,с която е потвърдено решението на СмРС по установителния иск за дължимост на сумата 16 727,76 лв. /с характер на определение/, съдебният акт попада в категорията по чл.280 ал.3 т.1 ГПК /произнесен е по иск,основан на търговска сделка, с цена под 20 000 лв./ касационната жалба е недопустима. В тази му част производството пред ВКС следва да бъде прекратено.
При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК по отношение на останалата част от касационната жалба настоящият състав съобрази следното:
С исковата молба ищцата е изложила фактически твърдения за сключен между нея и ответника на 10.02.12г. договор за потребителски кредит,по силата на който банката й е отпуснала кредит в размер на 15 390,15 лв.,който е следвало да погаси на 84 равни месечни вноски от по 199,14 лв. за срок до 05.02.19г. ; общата сума на задължението при такава уговорка е следвало да възлезе на 16 727,76 лв.,но в т.4.2 от договора като такова била записана сумата 24 767,86 лв.; при посещение в банката през 2016г. установила,че крайният й срок за погасяване е променен на 05.02.22г. при 120 равни месечни вноски.От тези обстоятелства ищцата е счела,че клаузите на договора за потребителски кредит не установяват по ясен и недвусмислен начин условията за издължаване на кредита,което е в нарушение на разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗП.Недействителността на договора е обоснована и с твърдения за нарушаване при сключването му на разпоредбите на чл.11 ал.1 т.11 и т.12 ЗПК – договорът не е изготвен на разбираем език и не съдържа условията на издължаване на кредита,включително погасителен план,съдържащ информация за размера,броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В производството ответникът е поддържал становище за неоснователност на претенциите с доводи за допусната при първоначалното подписване на договора техническа грешка при изписването на броя на месечните погасителни вноски и на срока за погасяване на същия /вместо 05.02.22г. – 05.02.19г./ ,която грешка е била отстранена на следващия работен ден с преподписване на договора от страните. Първата инстанция е намерила за недоказани твърденията на ищцата,обосноваващи недействителност на процесния договор,респ. за неоснователен предявеният от нея установителен иск за недействителност.Воденето на иска за установяване дължимост на сумата 16 727,76 лв.,като подлежаща на връщане по договора за кредит, съдът е намерил за лишен от правен интерес,поради което и е прекратил производството по него.
За да потвърди този правен резултат ,въззивният съд е приел да установено от събраните в производството пред първата инстанция писмени и гласни доказателства /оригинал на договора с приложен към него погасителен план и показанията на св.К. и св. Р./, че в сключения между страните на 10.02.12г. договор за потребителски кредит,по силата на който банката е отпуснала на ищцата кредит в размер на 15 390,15 лв. е била допусната техническа грешка при изписването на срока за погасяване на същия /вместо 05.02.22г. – 05.02.19г./ и на броя на месечните погасителни вноски. Приел е за доказано ,че ищцата и нейният съдлъжник А. Б. са подписали поправения договор /който е бил представен и приет по делото в оригинал/, а твърдението на същата,че не е подписвала друг договор след първоначалния му вариант е останало недоказано от нея,при нейна доказателствена тежест.Съдът е отрекъл да е налице изначална неяснота относно размера на задължението и начина на погасяването му, доколкото тези обстоятелства са намерили отражение в съставения на същата дата /10.02.12г./ и подписан от ищцата и другия съдлъжник погасителен план /без да са оспорени положените от тях подписи/,в който месечните вноски са отразени като 120,всяка от тях в размер на 199,14 лв.,а общата им сума,дължима от ищцата като краен размер от 24 767,86 лв. е била посочена и в текста на самия договор – т.4.2,както във варианта,представен в копие от ищцата,така и в оригинала на представения от ответника поправен екземпляр.Наличието на тези факти е мотивирало съда да заключи,че при сключването на договора за кредит за страните не е имало съмнение за параметрите му,тъй като месечните вноски като брой и размер,както и общата сума,подлежаща на връщане са били конкретизирани в погасителния план,който е бил неразделна част от договора. Като краен извод,съдът е приел,че при сключването на договора не се констатират нарушения на цитираните в исковата молба законови разпоредби, респ., че сключеният договор за потребителски кредит е действителен.
Обосновавайки искането си за допускане на касационното обжалване на акта на С. в приложеното към касационната й жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът З. формулира като значим за изхода на делото процесуално- правния въпрос: Длъжен ли е съдът при констатиране на липса на правен интерес от водене на иск да даде указания за формулиране на нов петитум или да върне исковата молба като недопустима , или следва да се произнесе по този въпрос с крайния съдебен акт?, за който твърди,че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС /без конкретно да сочи такава/. Предвид обстоятелството,че така поставеният въпрос е относим към частта от въззивното решение,с която е потвърдено прекратяването на производството по втория от исковете,по който е формиран по-горе извод за недопустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК, настоящият състав не дължи произнасяне по критериите,предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
В раздел втори от изложението се поддържа,че с решението си С. се е произнесъл по съществени материално – правни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/,а именно: Представлява ли неяснота и двусмислие по смисъла на чл.147 ал.1 от ЗЗП несъответствие между договорни клаузи,изразяващо се в математическо неравенство между брой погасителни вноски,размер на погасителна вноска, краен срок за издължаване и обща сума за връщане по договор за кредит или дори само някои елементи на договора за кредит? ; Поражда ли съмнение относно съдържанието на договора за кредит математическо неравенство между брой погасителни вноски, размер на погасителна вноска, краен срок за издължаване и обща сума за връщане по договор за кредит или дори само някои елементи на договора за кредит? и Има ли правомощие съдът при доказано математическо неравенство между брой погасителни вноски ,размер на погасителна вноска, краен срок за издължаване и обща сума за връщане по договор за кредит или дори само някои елементи на договора за кредит да преценява по кой от елементите страните са постигнали съгласие или е задължен да прогласи тълкуването на смисъла при определено условие по благоприятен за потребителя начин на основание чл.147 ал.2 ЗЗП?
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,съгласно т.1 от посоченото тълкувателно решение, са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Поставените в изложението към касационната жалба на Т. З. въпроси не осъществяват посочените характеристики, определящи ги като правни. Конкретни разрешения на тези въпроси,които да са обусловили и решаващите му изводи, въззивният съд не е дал в обжалваното въззивно решение. Липсата на нарушение на императивното правило на чл.147 ал.1 ЗЗП при сключването на договора за потребителски кредит от 10.02.12г. /клаузите на договорите да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин/ е обоснована от С. с установения по делото факт за допусната при съставянето на договора в клаузата на т.5.1 и т.5.2 техническа грешка при изписването на крайния срок за издължаване и броя на месечните вноски,която е била отстранена с подписването на друг договор между страните.Договорът,на който основава претенцията си ищцата, не е представен в оригинал,въпреки дадената й възможност,поради което и съдът е извел заключенията си въз основа на представения такъв от ответната страна /оригинален екземпляр,съдържащ уговорка за друг срок,с приложен към него подписан погасителен план/. Изводът за липса на неяснота и двусмислие на уговорката какво дължи да върне ищцата по договора за кредит е формиран и при съобразяване на клаузата му по т.4.2 в съпоставката й със съставения и подписан от ищцата погасителен план /неразделно приложение към договора/,в който ясно и недвусмислено са посочени всяка от дължимите месечни вноски , в т.ч. размер,падеж,съставни части,всички общо на брой 120 и в общ размер,съответстващ на посочената в договора сума от 24 767,86 лв.
Дори да би бил изведен от контекста на поставените въпроси релевантен такъв,съставът на ВКС не намира за обоснована допълнителната предпоставка за допустимост , сочена от касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий е налице тогава,когато съществува противоречива съдебна практика,която следва да бъде отстранена или съществуващата такава,макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап.Подобни съображения в обосноваване на сочената допълнителна предпоставка за извършването на селекцията не са наведени от касатора,като в изложението е цитиран само текстът на закона.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже на касатора достъп до касационен контрол на атакуваното решение на С..
В полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,което съставът на ВКС определя по реда на чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 НЗПП в размер на 200 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх.№2313/20.06.17г. на Т. Я. З. срещу решение №209/10.05.2017г. по в.гр.д.№111/17г. на Смолянски окръжен съд в частта,с която е потвърдено решение №5/03.01.2017г. по гр.д.№590/2016г. на Смолянски районен съд , с което предявеният от Т. З. срещу „Р. /Б./“ЕАД установителен иск за дължимост на сума по договор за кредит от 10.02.2012г. в размер на 16 727,76 лв. е оставен без разглеждане и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №209/10.05.2017г. по в.гр.д. №111/17г. по описа на Смолянски окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. Я. З. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място] [улица] да заплати на „Р. /Б./“ЕАД с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], Е. 2000 сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.