О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
[населено място] , 25,03, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2517/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. С. против решение №1740 от 23.04.2015г. по в.гр.д.№152/15г. на Благоевградски окръжен съд в частта,с която е потвърдено решение №8824/18.12.2014г. по гр.д.№1481/14г. на Районен съд Благоевград,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу В. А. Т. иск с правно основание чл.422 от ГПК – за признаване за установено,че последният му дължи сумата 5200 евро ,присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение, представляваща вземане по запис на заповед , лихва за забава в размер на 65,12 лв. и законна лихва.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на окръжния съд. Касаторът изразява несъгласие с извода на съда за нищожност на записа на заповед поради наличие на условност в съдържанието й и конкретно – в реквизита „падеж“,поради определянето му по неясен и двусмислен начин.Твърди,че обективирането на падежа в ценната книга е направено от издателя й чрез точно конкретизиране на бъдещ определен момент като ден,съвпадащ с датата на издаване на Акт обр.15 за установяване годността за приемане на индивидуализирания строеж,което прави падежа,уговорен „на определена дата“.Позовава се на липса на последващ анализ от страна на съда на последиците от евентуална непълнота на съдържанието на записа на заповед с конвертирането на сделката от абстрактна в каузална,зачитайки документа като разписка за изпълнение.
Ответникът по касация В. А. Т. не е взел становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд не е споделил мотивите на първоинстанционния съд за наличие на обективирано в документа,озаглавен „запис на заповед“ условие, обуславящо възникването на задължението за плащане на сумата с посочването като падеж „при издаване на акт №15“. Въпреки това е потвърдил атакуваното пред него решение,възприемайки като основателно възражението на ответната страна за нищожност на записа на заповед на основание чл.486 ал.2 от ТЗ.Приел е,че уговорката плащането да бъде извършено „при издаване на акт №15“ представлява определен в несъответствие с изрично посочените в чл.486 ал.1 от ТЗ начини падеж. Отказал е да възприеме наведените от въззивника доводи за евентуално прилагане презумпцията на чл.536 ал.2 от ТЗ,тъй като същата визира изначална липса на посочен падеж; както и искането нередовната ценна книга да бъде зачетена като друг вид писмено доказателство /разписка/ за доказване съществуването на задължението на издателя й.
В първата част от приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е изложил подробни доводи срещу липсата на изследване от страна на въззивната инстанция на договора,чието изпълнение обезпечава записът на заповед,както и за неправилно тълкуване на волята на страните във връзка с възникналите между тях правоотношения.Посочил е,че по този начин съдът не е приложил Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС,нито е съобразил Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г.,както и цитирани от него решения и определения на ВКС. Във връзка с това изложение обаче не е формулиран конкретен правен въпрос,който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело,по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Съгласно същото липсата на посочен такъв въпрос сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,поради което наведеният от касатора допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не следва да се разглежда.
Във връзка с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът е формулирал два въпроса: Извеждането на падеж чрез посочване на датата на издаване на определен административен акт,т.е. към 26.05.2014г.,когато е издаден посочения в записа на заповед акт обр.15 за индивидуализирания обект, обективира ли се с това условност и създава ли се обективна невъзможност за определянето на изискуемостта на вземането? и Необходимо ли е при разглеждането на правен спор по чл.422 от ГПК да се извърши изследване в производството на успоредната каузална сделка,чието изпълнение е гарантирано със записа на заповед?
Първият въпрос е ирелевантен. Предвид формалния характер на ценната книга,предвиден в разпоредбата на чл.536 вр. чл.535 от ТЗ, дали начинът , по който е определен падежът в него, създава или не обективна невъзможност да се определи изискуемостта на вземането е обстоятелство,от което не биха могли да бъдат направени релевантни за спора изводи. Въпросът не е свързан с тълкуване на някой от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.486 ал.1 от ТЗ падежи,а цели достигането до извод за изискуемост на вземането въз основа на съвсем различен начин на определяне на падежа,извън посочените в чл.486 ал.1 от ТЗ. Така поставеният въпрос не изпълнява изискването за правен въпрос,съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК. Поради това следва да се приеме,че въпросът не осъществява общата предпоставка на чл.280 ал.1 от ГПК.
Вторият въпрос също не осъществява изискванията за правен такъв,доколкото същият не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Предмет на иска по чл.422 от ГПК в случая е вземането,произтичащо от абстрактната сделка,а изследването на евентуално съпътстващо записа на заповед каузално правоотношение предпоставя наличието на редовен от външна страна запис на заповед,послужил като основание за издаването на заповедта за изпълнение. Доколкото в производството е констатирана нищожност на менителничния ефект поради липса на задължителен негов реквизит, до разглеждане на каузално правоотношение /такава връзка и не е въведена/ не би могло да се стигне с оглед приетото в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед това отговорът на поставения от касатора въпрос не би могъл да постигне целения ефект на промяна на крайния резултат по делото.
Липсата на общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК е достатъчно основание за отказ да се допусне решението до разглеждане по реда на чл.290 от ГПК,без да се изследва наличието на релевирания от касатора допълнителен селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Изложеното налага извод за липса на основания за достъп до касация,което мотивира ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Благоевградски окръжен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1740 от 23.04.2015г. по в.гр.д.№152/15г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.