О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 12.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т. д. № 1714/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1709 от 28.12.2016 г. по в. гр. д. 2560/2016 на Пловдивски окръжен съд .
Ответникът по касация – В. [фирма], Б. – Д., Провинция Б., Република Италия, чрез пълномощника си – адв.Н. Д. е на становище, че не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното решение или в случай, че бъде допуснато, касационната жалба да бъде оставена без уважение и решението на Пловдивски окръжен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховния касационен съд, състав на I т. о., след като обсъди данните по делото намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения :
Първоинстанционният – Асеновградски районен съд е бил сезиран с искова молба на [фирма], [населено място] против В. [фирма], Б. – Д., Провинция Б., Република Италия, с частично предявен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 9700евро – частична претенция, съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, произтичащо от ползването на два броя паркоместа, на които са били оставени тежкотоварни пътни превозни средства за периода 03.05.2012г.-18.12.2014г., частично предявен иск по чл.86 ЗЗД за сумата 100 евро – лихва за забава за периода 29.04.2014г. – 18.12.2014г. В хода на първоинстанционното производство, макар и по реда на чл.214 ГПК е бил приет за разглеждане от Асеновградски районен съд и нов иск за сумата 1812 евро – частичен иск за неоснователно обогатяване от ползване на двете паркоместа за периода 19.12.2014г. -06.03.2016г. По този последващо съединен иск с решението, предмет на обжалване съставът на Пловдивски окръжен съд е обезсилил решение № 235от 11.07.2016г. на Асеновградски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против В.„С. ф.”Ад, Болтиере – Д., Провинция Б., Република Италия частичен иск за заплащане на сумата 1812 евро- обезщетение от неправомерно ползване на две паркоместа за тежкотоварни ППС за периода 19.12.2014г. – 06.03.2016г.и е прекратил производството по делото. За да постанови обжалваният резултат въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд с протоколно определение от 30.05.2016г. е допуснал изменение в размера на исковата претенция на основание чл.214, ал.1 ГПК, като вместо предявеният частичен иск иска по чл.59 ЗЗД, иска следва да се счита предявен за още сумата 1812 евро за последващ на предявеният с исковата молба период- от 19.12.2014г. до 06.03.2016г. / момента, в който е било направено искането за увеличение на иска/. Въззивният съд е извършил преценка за това, че така поисканото увеличение на иска съставлява всъщност предявен нов иск, който е бил приет и разгледан въпреки недопустимостта на такова последващо исковата молба обективно съединение, респективно въпреки липсата на процесуална възможност по реда на чл.214 ГПК да бъде предявяван нов иск. Тези изводи на състава се споделят и от настоящата инстанция. По принцип еднозначно и теорията и практиката, последователно приемат, че при промяна на периода, за който е предявен иска, всъщност,се предявява нов иск, различен от първоначално заявения. Поради това и се налага извод, че последващо съединения обективно иск / независимо от резултата по него/ е самостоятелно предявена претенция.
При тези фактически данни и като съобрази, че цената на всеки един от така предявените в обективно съединение искове е под визирания в закона минимум, предвиден за допускане до касационно обжалване, съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на всеки един от обективно съединените искове до 20 000 лева – за търговски дела, настоящият състав намира, че е налице процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от Върховния касационен съд, Търговска колегия.
С оглед изложеното касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] против решение №1709 от 28.12.2016 г. по в. гр. д. 2560/2016 на Пловдивски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховният касационен съд, ТК в едноседмичен срок от съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: