О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№382
[населено място] 15.06.2017
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1051/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №546/08.03.2017г. по т.д.№5163/16г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 27.07.2016г. по т.д.№872/2012г. на Софийски градски съд,с което по предявен от [фирма] срещу дружеството иск с правно основание 74 ТЗ е отменено решението за избор на членове на Съвета на директорите , взето на Общото събрание на акционерите на [фирма],проведено на 16.02.2012г. поради нарушение на правилата за кворум,мнозинство и правото на участие на акционера [фирма].
В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост,неправилност и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил в писмен отговор наличието на сочените в изложението по чл.280 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на решението и основателността на доводите,изложени в касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по реда за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди постановеното от първата инстанция съдебно решение ,с което предявеният срещу дружеството иск по чл.74 ТЗ е уважен, въззивният съд е приел,че ответникът,на когото е била възложена доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства,че към датата на провеждането на ОСА Т. В. е притежавал посочените в списъка на присъстващите акционери 595 828 броя поименни акции. Взил е предвид,че възникналият между това лице и ищеца [фирма] спор относно правото на акционерно участие на последното е решен с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №133/14.01.16г. по т.д.№1834/14г. на ВКС,с което е признато за установено по отношение на В. и [фирма],че [фирма] притежава правата върху 400 000 бр.поименни акции с право на глас от капитала му. Зачитайки силата на пресъдено нещо, съдът е заключил,че след като на процесното ОСА не е участвал този акционер с мажоритарен пакет акции /при капитал,разпределен в общо 644 766 бр. акции/ и при изрично изискване в чл.42 от устава на акционерното дружество за редовно провеждане на ОС да бъде представен поне половината от капитала, събранието от 16.02.16г. е проведено при липса на кворум,а решенията му са взети без да е било налице изискуемото мнозинство по смисъла на чл.230 ал.2 ТЗ,което прави същите незаконосъобразни. Единствените наведени във въззивната жалба оплаквания за недопустимост на решението на СГС,поради постановяването му при несъобразяването на преюдициално за спора висящо производство по обезсилването по реда на чл.560 ГПК на временното удостоверение, касаещо правата върху 400 000 бр. акции, въззивният съд е намерил за неоснователни.Обосновал се е с охранителния характер на производството по чл.560-чл.568 ГПК,чийто съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.От това е заключил,че постановеното междувременно в това производство решение поради това не рефлектира върху валидността на атакуваното решение по чл.74 ТЗ.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил като такива от значение за изхода на делото въпросите: Може ли решение,прието на ОСА, в образуването на чийто кворум е участвало лице, вписано като притежател на поименни акции в книгата на акционерите,което впоследствие не е било признато за собственик на представените акции с влязло в сила решение по установителен иск,да бъде атакувано поради липса на кворум? и Дали влязлото в сила съдебно решение по иск за установяване на правото на членство има обратно действие по отношение валидността на решенията на ОС,приети преди него? Първият от въпросите се релевира като разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС с цитирани решение №52/13г. по т.д.№472/12г. на първо т.о., решение №204/12г. по т.д.№898/10г. на второ т.о.,решение №220/12г. по т.д.№839/10г. на второ т.о. и решение №14/10г. по т.д.№524/09г. на първо т.о. – допълнително основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Допустимостта на обжалването по втория въпрос се обосновава в хипотезата на т.3 на същия член с формално цитиране на законовата разпоредба и възприетото в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,съгласно т.1 от посоченото тълкувателно решение, са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Нито един от поставените от касатора в изложението въпроси не отговаря на тези предпоставки. С отговора си на исковата молба същият е оспорил активната процесуална и материално-правна легитимация на ищеца с твърдения,че той не е бил акционер в дружеството,притежаващ правата върху 400 000 бр. поименни акции по временно удостоверение №104,нито към момента на провеждането на събранието,нито към датата на завеждането на исковата молба. С допълнителния отговор дружеството е навело доводи за наличие на висящ между ищеца от една страна и претендиращия правата върху тези акции Т. В. и акционерното дружество от друга, съдебен спор, който впоследствие е разрешен със сила на пресъдено нещо.Тъй като с решението на ВКС по чл.290 ГПК именно ищецът е признат за притежател на правата върху акциите, поради нищожност на джирото,извършено в полза на физическото лице и обективирано върху временното удостоверение и доколкото това решение обвързва страните по настоящия спор, първоинстанционният съд е приел за доказано,че към момента на провеждането на ОСА,поради неучастието на ищеца, не са били представени повече от половината от капитала,от което е заключил,че е липсвал необходимия кворум за провеждането на събранието,поради което и е отменил взетото решение за избор на нов Съвет на директорите.Срещу този решаващ извод на първоинстанционния съд ответникът-въззивник не е възразил,противопоставяйки във въззивната жалба доводи за действието във времето на това съдебно решение /и конкретно такива,основани на твърдения за редовност на проведеното събрание поради участие на акционерите,които са били вписани в книгата/. Развитите от него във въззивната му жалба оплаквания са за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд,поради неотносимост на установителното съдебно решение към спора по чл.74 ТЗ.Тази неотносимост е обоснована с наличието на друг съдебен спор между страните – за обезсилване на временното удостоверение по реда на чл.560 и сл.ГПК. Доколкото с въззивната жалба не са били въведени в предмета на спора повдигнатите пред настоящата инстанция въпроси,липсва и произнасяне на въззивния съд по тях,което именно да е мотивирало крайния му извод за основателност на предявения иск.Поради това въпросите не обуславят наличие на общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, липсата на която е достатъчно основание за отказ да бъде разгледан от касационната инстанция по същество спорът.
Независимо от това не се констатират и сочените с въпросите допълнителни основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Цитираната задължителна съдебна практика не дава конкретен отговор на поставения първи въпрос,а разрешава такива за допустимост на инцидентното възражение за нищожност на джирото в производството по иск по чл.74 ТЗ и недопустимост на предявяване на такова в производство по чл.71 ТЗ ; за характера на вписването на джирото в книгата на акционерите /декларативен,а не обуславящ транслацията на правата/.По отношение на втория въпрос допълнителната предпоставка изобщо не е обоснована съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да приеме,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на САС.
В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №546/08.03.2017г. по т.д.№5163/16г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] бл.313 сумата 1000 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.