О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 17.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2396/2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, oбразувано по частна касационна жалба на С. И. С. против определение № 621/27.10.2017 г. по ч.в.гр.д. № 572/2017 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 2022/28.06.2017 г. по т.д. № 1776/2014 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателя за разглеждане на делото по общия ред. Ответникът по частната касационна жалба – „УниКредит Булбанк„ АД, оспорва частната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Частният касатор, след проведено производство за отстраняване на нередовността на жалбата е посочил с молба №5340 от 10.09.2018г., че определението е „недопустимо, неправилно и нищожно – основания по чл.280, ал.2” , като към този ръкописен текст е добавено и „очевидно неправилно”. Посочено е, също така лаконично, след възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, че въпросът бил – „ Следва ли да се образува дело след отмяна на прекратяване”. Други доводи не са развити.
Частният касатор не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
Касаторът е поддържал общо недопустимост и нищожност на съдебния акт, без да изложи никакви доводи в тази насока.Доколкото съдът се е произнесъл, след валидното си и навременно сезиране с допустима частна жалба, то и акта му не е недопустим. Нищожността на съдебния акт, като правна категория се свързва с формиране на съдебния състав /постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, при неподписването му от мнозинството на състава и при нарушаване неизменността на съдебният състав/, както и с яснота на мотивирането. Нито една от тези хипотези не е налице в разглежданият случай. Доколкото изобщо доводи не са изложени, неподкрепените с конкретни оплаквания твърдения, остават лишени от обосноваване и тъй като от данните по делото е видно, че същите не са налице- съставът е от трима съдии, постановили решението си в рамките на своята правораздавателна компетентност, постановили са ясен и мотивиран съдебен акт, то липсва установеност на твърдяното основание за нищожност на решението. Касаторът е поддържал също така общо и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като касаторът не е развил каквито и да било съображения по него. Поставеният във връзка с основанието чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е релевантен, тъй като няма никаква връзка с решаващите мотиви на състава а е извън техния контекст. Следва да се отбележи, че страната не е развила и никакви доводи по допълнителния критерий, тъй като такъв довод не съставлява възпроизвеждане текста на нормата- арг. т.4 ТРОСГТК №1/09г. Или с оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 621/27.10.2017 г. по ч.в.гр.д. № 572/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: