О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
[населено място], 04.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на тридесети април , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1181 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 116/26.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 71/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 14184/04.12.2017 г. по гр.д.№ 1925/2016 г. на Районен съд – Пазарджик. С потвърденото разпореждане е върната / неправилно в диспозитива на определението посочено „ оставяне без уважение „ / молбата на жалбоподателя, с правно основание чл.64 ГПК – за възстановяване на срок за отстраняване нередовности в депозираната от него въззивна жалба вх.№ 5012/ 02.03.2017 г. срещу постановеното по същото – гр.д.№ 1926/2016 г. на РС – Пазарджик – решение. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, с довод за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Излага съображения, свързани с нередовност на връчването на самите съобщения – с указания за отстраняване нередовност на въззивната жалба и за връщането й като нередовна, доколкото са адресирани до дружеството, но чрез посочено лице – управител, неотговарящо на действително осъществяващите представителство на дружеството лица – управители, т.е. с доводи относими към обосноваване на изобщо незапочнал да тече, за да би бил възстановяван, срок за отстраняване нередовност на въззивната жалба. Страната счита, че нелепо – предвид недоплащането на държавна такса от само 11 лева, при общо дължима 401 лева и внесена в срок такава от 390 лв. – й е отказан достъп до правосъдие. Формулира основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна – Едноличен търговец „ ММ – М. Й. – А. И. „ – не е депозирала становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради следното :
Исканото възстановяване на срок касае отстраняване нередовности на въззивна жалба, депозирана срещу първоинстанционното решение, в частта му с която са отхвърлени насрещните искове на [фирма] , с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ал.1 ТЗ – за сумата от 18 800 лева и акцесорния такъв , с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 660 лева . Всяка от претенциите е с цена на иска под минимално предвидения от законодателя праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 20 000 лева. Следователно и на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.3 ГПК, тъй като и съгласно т.1 пр.второ на последната разпоредба въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване, не подлежи на такова и определението на въззивния съд,по реда на чл.66 ал.2 ГПК,постановено по частна жалба срещу първоинстанционното определение по чл.64 ГПК по същото дело.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, на основание чл. 274 ал.4 вр. с чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, частната жалба на [фирма] против определение № 116/26.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 71/ 2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението може да се обжалва с частна жалба , в едноседмичен срок от уведомяване на страната – чрез процесуалния й представител адв. И. А., пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :