О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София, 24.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 810/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Лиди-Р“ АД, [населено място], против разпореждане от 12.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 4803/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение, като неоснователно , искането на настоящия жалбоподател по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса по подадената от негово име частна касационна жалба вх. № 4374/05.03.2019 г. против определение № 280/28.01.2019 г. по същото дело.
Жалбоподателят излага твърдения за изключително тежко финансово състояние, подкрепени с приложеното изпълнително дело № 363/2014 г. по описа на ЧСИ М. М., по което е длъжник. Поради това намира за необходимо да бъде освободен от заплащането на държавна такса за касационно обжалване на определението на САС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
По същество, жалбата е неоснователна.
Правото на юридическите лица да бъдат освободени от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес е ограничено до конкретни хипотези. Когато предявеният иск от или срещу юридическото лице не попада в същите – напр. чл.83, ал.1, т. 4 ГПК, на чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл.620, ал.1 и ал.5 ТЗ, чл.649, ал.6 ТЗ, чл.694, ал.2 ТЗ за юридически лица – търговски дружества /, държавна такса се дължи, предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК. Съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето й само ако тя е физическо лице. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като извън буквалното й съдържание, липсва и логично съображение за прилагането й спрямо търговци, които по занятие осъществяват дейност с цел извличане на печалба и няма социално оправдание държавата да поеме разходи по делата, които осигуряват реализация на тази търговска печалба. Невъзможността на търговеца, да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита – подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Приложимите в този случай разпоредби на Част VІ на ТЗ предвиждат изрично облекчения за търговеца в несъстоятелност / чл.620 ТЗ /. Нещо повече – в случай на неплатежоспособност /свръхзадълженост/ търговецът е длъжен да инициира производство по несъстоятелност, под страх от наказателна отговорност за управляващите и представляващите го лица / чл.227б НК/.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 4803/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: