О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
[населено място], 26.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ,през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2529/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Х.„АГ против разпореждане № 1487/12.09.2017 г. по гр.д.№ 286/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната, като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК, касационната жалба на същата страна срещу постановеното по делото въззивно решение.Жалбоподателят се позовава на разглеждането на спора, до момента на постановяване на разпореждането, като граждански, а не търговски, като цитира и определения на състави на ВКС, от които ,според него, може да се обоснове извода , че изразът „ до 5 000 лева – за граждански„ , съответно „ до 20 000 лева – за търговски дела„ се тълкува като предпоставящ прилагане на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, като основание за касационна необжалваемост, при цена на иска под 5 000 лева, съответно под 20 000 лева, но не и с цена на иска на границата от 5 000 лева, съответно 20 000 лева.В този смисъл намира и постановеното в ТР № 3/2014 год. по тълк.дело № 3/2014 год. на ОСГТК на ВКС.Жалбоподателят счита, че въззивният съд няма и правомощието да контролира недопустимостта на касационната жалба , на основание чл.280 ал.2 ГПК. Формулира правни въпроси, неотносими към настоящия ред за разглеждане на жалбата – чл. 274 ал.2 , а не ал.3 ГПК.
Ответната страна – [община] – оспорва частната жалба , излагайки съображения по необосноваността й, съгласно процесуално неприложим в случая ред – този на чл.274 ал.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното :
Ищецът и настоящ жалбоподател – „ Х. „ АГ – е предявил частични искове, с посочена цена на всеки от точно 20 000 лева , за осъждане ответника – [община] да заплати обезщетение за вреди и пропуснати ползи , в причинна връзка със сключен договор за наем на обект, оказал се невъзможен за ползване по предназначение, предвид което и с оглед неоказано от наемодателя – ответник съдействие ищецът е претърпял разходи,както и за пропуснати ползи, съизмеряващи се с неполучена печалба от осъществяване на търговска дейност от ищеца , в същия нает обект.С уточнение от 07.01.2013 г. / стр. 66 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело /, ищецът е конкретизирал предявяването на претенция за неустойка от 2 000 лева / която не е предмет на касационната жалба / , претенция за обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да се ползва наетия обект, съизмерими с нереализирана печалба от търговска дейност – 20 000 лева и обезщетение за вреди, заявено в общ размер от 20 000 лева, но при заявени обстоятелства, относими към няколко самостоятелни иска, недопустимо неразграничени по размер, като самостоятелни частични искове, в рамките на общата сума от 20 000 лева : иск за връщане на неоснователно заплатена наемна цена , иск за обезщетяване на претърпени от наемателя разходи / индивидуализирани по пера / по привеждането на обекта в състояние да се ползва по предназначение, както и иск за възмездяване разходите / индивидуализирани по пера /по експлоатацията на обекта. Независимо от недадената от съда самостоятелна правна квалификация на всеки от тях, видно е, че се касае за претенции с различен произход и предпоставящи различно преценими факти и обстоятелства, като неразграничаването им по размер в рамките на общата сума по този,неправилно възприет за единен, частичен иск от 20 000 лева , не препятства извода, че никой от тези искове не може да бъде за цена от 20 000 лева или по-висока. В частта относно присъждане на неустойка,първоинстанционното решение за оставяне иска без разглеждане, е влязло в сила. В останалата си част , исковете са отхвърлени, като неоснователни.
Ищецът е обжалвал въззивното решение по отхвърляне и на двата частични иска, единият от които – по преждеизложените съображения – по същество съставляващ множество обективно съединени искове с цена на всеки,обективно невъзможна да е от 20 000 лева или по-висока. Нередовността на исковата молба в тази й част, досежно петитума на исковете като частични, впрочем – и по конкретизиране на относима към всеки от тези искове надлежна обстоятелствена част,не е била отстранена.
Частната жалба е неоснователна .
Според формираната по приложението на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК , и преди и след изменението на нормата / обн. ДВ бр. 50 от 2015 г. / съдебна практика, която настоящият състав споделя, изразът „до 5 000 лева – за граждански „ , съответно „ до 20 000 лева – за търговски дела „ предвижда касационна необжалваемост и на решения по искове с цена от 5 000 лева, съответно 20 000 лева включително. Т.8 на ТР № 1/ 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС / което вероятно е имал предвид жалбоподателя / не е постановено по този конкретен въпрос, поради което ползваната в диспозитива на същото, различна от текста на чл.280 ал.2 ГПК формулировка / „ под 5 000 лева, съответно под 10 000 лева / не следва да се възприема като задължително указание в смисъла, сочен от жалбоподателя. Тълкувателно решение № 3 / 2014 год. по тълк.дело № 1 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС е относимо към последиците на деноминацията на лева,при преценка цената на иска , с оглед прилагане на чл. 280 ал.2 ГПК, и е неотносимо към настоящия спор. При това,за единият от петитумите от 20 000 лева, както вече се посочи, се касае за множество обективно съединени искове, с обективно невъзможна цена на всеки от тях от 20 000 лева или по–висока,при посочения общ размер по всички тях – 20 000 лева. В настоящото производство съдът няма правомощието да отстранява нередовност на исковата молба, нито да осъществи контрол по отношение същата. Ирелевантно е и обстоятелството, че формално спорът е разглеждан като „гражданско дело „, вместо като „търговско„. Подобна,деловодна по предназначение класификация, не е от естество да промени правната му характеристика, преценима единствено с оглед съдържанието му – обстоятелствена част и петитум , като търговски спор, след като е възникнал по правоотношение,сключено от търговец /ищеца/,в обслужване на търговската му дейност и за обезщетяване на вреди и пропуснати ползи от възникването, респ. прекратяването му. Разпоредбата на чл.286 ал.1 т.3 ГПК изрично вменява контрола за касационна обжалваемост на въззивни актове, на основание чл.280 ал.2 ГПК, в правомощие на въззивния съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1487/12.09.2017 г. по гр.д.№ 286 / 2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :