ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 354
[населено място], 26.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 1531/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Корпоративна търговска банка АД, [населено място] / н/ против определение № 27 от 26.02.2018 г. по ч.т.д. № 28/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – „Нафтекс петрол”ЕООД/н/, [населено място] чрез пълномощника си – адв. Т. Т. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил определение от 29.06.2017г., с което е спряно производството по т.д. №86/15г. на Ловешки окръжен съд на основание чл.229,ал.1, т.4 ГПК- до приключване с влязло в сила решение на т.д. №4241/15г. на Софийски градски съд. За да постанови този резултат, въззивният съд е счел за правилно определението на първостепенния съд, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради наличие на връзка на преюдициалност между разглеждания пред него правен спор с правно основание чл.422 ГПК и висящият спор по чл. чл.59 ЗБН. Съдът е мотивирал, че предмет на разглеждания спор е не само установяване на вземането на банката по договора за кредит, но и преценката за основателност на валидно процесуално въведените възражения за прихващане, които са правопогасяващи възражения на „ Нафтекс петрол” АД / н/ по предявения от КТБ АД / н/ иск по чл.422 , ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател е поддържал основание за допускане на акта до касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставил е въпросите: ”Представлява ли основание по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, предявен иск по чл.59 от Закона за банковата несъстоятелност, за спиране на съдебното производство, образувано по установителен иск, предявен от несъстоятелната банка по реда на чл.422 ГПК, по което длъжникът е направил възражение за извършено извънсъдебно прихващане, както и при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане,когато в производството по установителния иск по чл.422 от ГПК се съдържат доказателства, че възражението за извършено прихващане е направено и по други дела, различни от процесното”. 2/ „ Как следва да се прецени връзката на преюдициалност между две дела, когато с едното от делата е оспорена сделка, чиито последици са правопогасяващи по отношение на облигационно задължение а по второто дело се твърди именно наличието и действителността на това задължение, кои факти са от значение за преценяване на обусловеността между две дела, дали обуславящ по отношение на второто дело е противопоставения в първото дело правопогасяващ факт или преюдициалната връзка е в полза на първото дело.” Страната е разгледала накратко мотивите на въззивният съд, относно прeценената преюдициалност на иска по чл.59 ЗБН спрямо иска по чл.422 ГПК и в заключение е отбелязала, че тези изводи на съда са „неправилни и незаконосъобразни”. Изложено е разбирането на частният касатор за съдържанието на нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, развито в контекста на оплакванията му за неправилност на акта-чрез възпроизвеждане оплакванията в частната касационна жалба. Наведен е и довод по чл.280, ал.2 ГПК като е поддържано в тази насока, че след като възраженията за прихващане са правени от „Нафтекс Петрол” ЕООД по всички дела образувани срещу него, и след като е прихванато извънсъдебно част от задълженията му, то се правел опит със същите вземания да бъде намален размера на задълженията на противната страна. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос не е релевантен, като основан на неговото разбиране за неправилност на акта, а не на мотивите на въззивният съд, чийто основен извод е с оглед наличието на съотносимост на преюдициалност между делата. Страната се е позовала в съдържанието на въпроса на ирелевантни доводи каквито са тези, че по редица дела са правени възражения за прихващане, което няма относимост към така определения предмет на процесуалноправен спор- а именно съпоставката на двете разглеждани производства и съответно съобразяване на връзката между тях. Дори и от вторият въпрос да бъде изведен релевантен, въпреки че е общ и изисква дефиниране на правни категории, а не отговор на разрешените с обжалваното определение правни въпроси, то налице би било единствено общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че частният касатор следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такова основание не съставлява общо и лаконично изразеното негово разбиране по поставения въпрос, нито оплакванията му за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към тази фаза на частното касационно производство, доколкото липсват каквито и да било доводи относно неправилно формирана съдебна практика или такава нуждаеща се от осъвременяване, както и относно неяснота, респективно непълнота на приложена от съда правна норма.
Касаторът е поддържал като селективен критерий основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, частният касатор пространно е извел от обстоятелства, сочени като негови възприятия и твърдения, несъобразени от въззивния съд т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага, с оглед изложението, което в по-голямата си част съдържа развиване на защитната теза на страната и разбирането й, за наличие на възражения за прихващане и по други образувани производства между същите страни, което по принцип стои извън предмета на преценка по разглеждания процесуалноправен спор, съобразява се по същество на материалноправния спор и на практика е неотносимо към въпроса относно преюдициалната връзка между двете производства. Или с оплакването си страната не установява нито една от подробно разгледаните хипотези, очертаващи съдържанието на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то.ГПК, Т.е., с оглед фактическата обстановка, залегнала в мотивите на решаващия състав, страната е разглеждала единствено несъгласието си с изведените от нея правни изводи, което съставлява оплакване за неправилност, но не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на ВТАС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27 от 26.02.2018 г. по в.ч.гр.д. № 28/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: