О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
[населено място] ,12.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на десети октомври , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2040/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Илиянка Илиева „ЕООД против разпореждане от 03.04.2018 г. по ч.в.д.№ 4062/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната жалба на същата страна срещу определение № 789/19.12.2017 г. по ч.т.д.№ 3043/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС,като недопустима. Със същото е потвърдено определение № 3441/23.10.2017 г. по ч.в.д.№ 2238/ 2016 г. на Софийски апелативен съд , с което е оставена без разглеждане подадената от „Илиянка Илиева„ ЕООД частна жалба срещу разпореждане на Софийски градски съд, постановено на основание чл.262 ал.1 вр. с чл.261 ал.4 ГПК, указващо внасяне на дължима държавна такса по подадена от същата страна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С тук атакуваното разпореждане въззивният съд е преценил, че произнасянето на касационната инстанция е окончателно и на това основание частната жалба срещу същото е недопустима. Жалбоподателят оспорва правомощието на въззивния съд да преценява допустимостта на частната жалба, предвид предмета на същата – акт на горестоящата, касационна инстанция. Наведени са съображения за „неуточнена правно държавна такса„, очевидно относими към основанието за връщане на въззивната жалба на страната, не и към мотивите на тук атакуваното определение. Претендира се отмяна на разпореждането за връщане и разглеждане на частна жалба вх.№ 1348/08.02.2018 г. против определение № 789/ 19.12.2017 г. по ч.т.д.№ 3043 / 2017 г. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд.
Ответната страна – Счетоводна компания „Евростандарт” ООД – заявява становище, че с конкретното, а и с предходни процесуални действия, страната злоупотребява с процесуални права, с цел отлагане влизане на постановеното първоинстанционно решение в сила.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ , съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна.
Според настоящия състав, когато е налице изчерпан инстанционен контрол,т.е. е налице окончателно произнасяне, съобразно разпоредбите на ГПК, изрично указано в акта на съответната, последна инстанция / каквото указание се съдържа в определението на състава на ІІ т.о. на ВКС,съобразено от администриращия въззивен съд /, в хипотезата на върната, на това основание, частна жалба срещу акт на по-горната инстанция от предходната, не се касае за недопустим съдебен акт, доколкото същият следва указаното от компетентната за произнасяне по допустимостта на обжалването инстанция / в случая – ВКС /, а и с оглед обжалваемостта на определението, като преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, окончателното произнасяне остава в прерогативите на последната инстанция / осъществяваната в настоящото производство преценка за допустимост /. В случая се получава аналогично двукратно произнасяне по допустимостта, от различни състави на касационната инстанция, както ако постановилият окончателното определение състав би върнал частната жалба срещу същото и определението му би се обжалвало пред друг състав на ВКС. Администриращият състав единствено е възпроизвел вече възприетата от касационния състав и изрично указана необжалваемост на акта му.
Следва да се сподели извода за недопустимост на частната жалба.С произнасянето на състава на ІІ т.о. на ВКС по ч.т.д.№ 3043/2017 г. е осъществена допустимата, съобразно чл.274 ал.2 пр.първо ГПК инстанционна проверка за законосъобразност на преграждащо определение на въззивната инстанция по чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Очевидно жалбоподателката визира предложение второ на чл.274 ал.2 ГПК, което, обаче, не намира приложение в настоящата хипотеза, а в случай на преграждащо определение по чл.274 ал.1 т.1 ГПК, постановено за пръв път от състав на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.04.2018 г. по ч.в.д.№ 4062/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната жалба на „Илиянка Илиева”ЕООД срещу определение № 789/19.12.2017 г. по ч.т.д.№ 3043/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС, като недопустима, поради изчерпан инстанционен контрол .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: