5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София, 20.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1319/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Д. С., чрез пълномощника й – адв. Г. Н. срещу решение №58 от 10.01.2017г. по гр.д.3769/16г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – юрк. С. Й. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.`1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима .
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, касаторът С., е посочила като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК. Поставени са следните въпроси, преценени от касатора като процесуалноправни :1.1/” Задължение на съда ли е да прецени всички доказателства и възраженията на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка в случай, че по делото са събрани противоречиви доказателства. Задължен ли е съдът да извърши анализ на всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност… задължен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото… съдът следва ли да мотивирано да каже защо и на кои доказателства вярва… „ По отношение на така поставените въпроси страната е посочила противоречие при разрешаването им с ППВС №1/53г. Под №1.2 е поставен въпросът -„ Задължен ли съдът да обсъди всички доказателства представени по делото както и доводите и възраженията на страните „ Сочено е противоречие с изброени решения на ВКС. Поставен под № 1.3 е въпросът: „Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни по спора … Може ли въззивният съд да се позове само на избрани от него доказателства без да обсъди всички събрани по делото доказателства” Заявено е, че и на двата въпроса, съдът се „ произнесъл отрицателно”, което било в противоречие с посочени решения на ВКС. В тази връзка касаторът С., чрез пълномощника е изложил своето разбиране за неправилност на акта, във връзка с приетото от състава по отношение на изводите относно момента, от който се счита за обявена предсрочната изискуемост на целия кредит, като страната е изложила оплакването си, че съдът неправилно е приел, че банката има възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем неопределено във времето, а не да се съобрази с настъпилия падеж на първата вноска и изтичането на договорения от страните 90 дневен срок, както това е направила първата инстанция. Страната е поставила въпросът – „ Възможно ли е съдът да приеме определени факти за доказани без да са представени доказателства по делото и по материалноправния въпрос свързан с получаването на уведомленията и те да се считат за доставени до адресата без те да получени. По какъв начин осъществяването на подлежащите на доказване факти се установява чрез следите които те са оставили в обективната действителност и неосъществяването им /когато то подлежи на доказване/- чрез липсата на следи, които обичайно те оставят.” Сочено е отново противоречие с изброени съдебни актове. Страната е заявила, че са налице и материалноправни въпроси, а именно : „Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.79 от ЗЗД вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл.491, вр. чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ при условия, че издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени от СГС в производство, образувано по подадена частна жалба срещу разпореждане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.2 / Настъпва ли предсрочна изискуемост с факта на неплащане на определен брой вноски по договор за банков кредит съгласно клаузите или е необходимо изявление на банката в този смисъл.3. Допустимо ли е в искова молба да се сочат факти и основания различни от тези посочени в заявлението по чл.417,т.2 от ГПК пред съда”.С четвъртия въпрос са поставени още веднъж въпросите за това дали банката следва да направи кредита предсрочно изискуем или тази изискуемост възниква автоматично. Сочено е противоречие с практика на ВКС.В хипотеза на т.3 на чл.280 ГПК е зададен и въпросът „дали ТР №4/13г. обхваща и случаите на иск по чл.79 ЗЗД”.Други доводи не са развити.
Касаторът С., не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така приетата със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените процесуалноправни въпроси, които могат да бъдат обобщени, тъй като основно им съдържание се свежда до едно и също твърдение на страната, за това, че съдът не се е произнесъл по всички доводи и доказателства, основани на еднозначното оплакване за неправилност на решението, развито накратко след поставянето на последните от тях, не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод се налага поради това, че те в основното си съдържание се състоят от твърдения на страната, които не се подкрепят фактически. Така например, първите въпроси с идентично съдържание не са конкретизирани, дотолкова, доколкото липсва изложение, кои доказателства и доводи на страната съставът е игнорирал, а е изложено единствено оплакване, че съдът не бил обсъдил доводите за изтекла погасителна давност, като това твърдение не съответства на решаващите мотиви на състава, който макар и лаконично обосновано е приел неоснователността му. Въззивният съд е изложил свои мотиви по основните въпроси, свързани с дължимостта на сумите, с оглед началния момент на настъпване на предсрочна изискуемост на дълга и преценката, че доколкото кредита е била обявен на длъжника, именно в конкретен момент, поръчителят не може да се ползва от срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и съответно да се освободи от отговорността си поета с договора за кредит за обезпечаване на задължението.Несъгласието с тези мотиви не обосновава довод по чл.280,ал.1 ГПК, нито прави поставените въпроси релевантни, а само налага извод за това, че същите са основани на твърдения на касатора, а не на приетото от въззивният съд. Дори обаче от тези въпроси да бъде изведен релевантен, то същият отново не обосновава извод за допускане на акта до касационно обжалване. Общо изброените решения, в това число и тълкувателна практика не третират директно поставените от страната въпроси в контекста на нейните твърдения за тяхната относимост към случая, тъй като както бе изложено съдът е изложил мотиви относно релевантните факти. Този извод следва от това, че в цитираната общо практика единственото, относимо към случая изложение е именно във връзка с това, че съдът следва да формира своите изводи с оглед всички доказателства по делото и да се произнесе по направените възражения. Касаторът не е въвел доводи, обосноваващи конкретно противоречие с общо изброената практика, поради което и с оглед вече изложеното, същият не обосновава извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържаното, в контекста на оплакването за неправилност на изводите на съда е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като е относимо към оплакванията по чл.281 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство.
Формулираните материалноправни въпроси също не обосновават довод за установеност на общо основание. Първият от тях е фактически при основно съдържание, съдържащо твърдения на страната, които не са установени по спора по отношение на длъжника. Същият не е бил конкретизиран, нито е посочено конкретно кой от изводите на съда, страната свързва с този свой въпрос. Вторият и четвъртият въпрос, дори и да бъдат приети за релевантни са били предмет на тълкувателна практика, която страната макар и посочила не е съобразила с конкретния случай. Касаторът цитирайки т.18 на ТР ОСГТК №4/13 е посочил, че настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски не се счита изискуемо, а следва да бъде обявено от кредитора за такова. Т.е. съобразно тази тълкувателна практика вземането става предсрочно изискуемо, само ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Именно в съответствие с тази практика е и произнасянето на състава, който е отчел, че кредиторът, макар и в по-късен момент спрямо установения в договора 90дневен срок е упражнил това свое право, чрез изпращане на покана до длъжника и тъй като спрямо този момент срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл, искът срещу поръчителя е основателен. Въпросът обозначен с 2.3 е ирелевантен спрямо разглеждания случай, тъй като касае друго производство, предявеният иск не е по чл.422 ГПК по отношение, на който заявлението има относимост, а по чл.79 ЗЗД, поради което и проведеното заповедно производство е без правно значение тъй като по отношение на касатора С. производството по него е било прекратено.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора по отношение на последния въпрос, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочването на текста, а други доводи не са изложени.
Съобразно изложеното от страната по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58 от 10.01.2017г. по гр.д.3769/16г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: