О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
[населено място], 10.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на първи февруари,през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1801/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. Д. П. против решение № 440/06.03.2015 год. по гр.д.№ 4573/2014 год. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 10.10.2014 год. на Окръжен съд – Монтана, за отхвърляне предявените от касатора против СД „Г. – П. и сие„ и Ц. И. Ц. / в качеството му на неограничено отговорен съдружник в Събирателното дружество – ответник /, пасивно субективно съединени искове по чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД, за връщане на сума от 115 000 лева,като дадена без основание от ищеца на ответника.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. Първият от пороците е обоснован с несъобразяване от съда действителния обхват на защитата на ответника и конкретно,че в отговора на исковата молба не се съдържа възражение за наличие на конкретно правно основание за получаване сумата от ответника. Твърди се,че решаващите изводи са обосновани с обстоятелства,въведени от ответника не във връзка с иска, а с възражението му за прихващане,направено в производството.Твърди допуснати нарушения на чл.12 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, доколкото въззивният съд не е съобразил при формиране на решаващите си изводи всички събрани по делото доказателства , още по-малко в тяхната взаимна връзка и съобразно изявленията на ищеца, относно доказателствената им стойност. Обстоятелствената част на касационната жалба по това твърдение,обаче, е обоснована с необсъдени възражения на ищцовата страна във връзка със заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза и необоснованост на фактическите констатации от така събраните доказателства. Релевантно на квалификацията на порока е само позоваването на несъобразени показания на свидетелка.Касаторът твърди необоснованост,но по същество изтъква процесуални нарушения, относими към първия от изложените пороци. Противоречие с материалния закон – чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД се обосновава с оглед решаващият извод на въззивния съд, за уважаване на иска без конкретизацията на определено правно основание за получаване на сумата и зачитането му като абстрактно съществуващо такова, доколкото е определено като „ финансиране на дружеството”, при ирелевантност на обстоятелството при какви условия е извършено – възмездно или безвъзмездно, по договор за заем или дарение или на основание извъндоговорния институт на „водене на чужда работа без пълномощие„.Според страната разрешението е в противоречие с нормата на чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, за приложението на което е ирелевантен субективния елемент – съзнанието на престиращия за наличие на основание на което престира, както и в противоречие с разпределението на доказателствената тежест в процеса, макар теоретично правилно споделена,като носена от ответника – за установяване основание за получаване на престацията.
Ответните страни – СД „ Г. – П. и сие „ и Ц. Ц. оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.Считат, че поставеният от страната въпрос не е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение. Оспорва и обосноваността на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Ищецът е предявил искове с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД,с твърдението,че с три превода, в периода 12 май – 18 май 2011 год., по сметка на ответното дружество е превел общо сумата от 115 000 лева, при липса на правно основание за извършване плащането, независимо от упоменато в платежните нареждания „ захранване на сметка „. С депозирания от ответниците отговор предявените искове са оспорени като неоснователни, като се сочи, че след превеждане на сумите по сметка на дружеството,самият ищец, макар без знанието и съгласието на останалите съдружници / на практика – неограничено отговорния такъв Ц. /, в нарушение на чл.20 от дружествения договор, се е разпоредил с тези суми,погасявайки публични задължения и задължения към други кредитори на ответното дружество.Навеждат се и неясни в същността си съображения за съвпадане момента на постъпили по сметки на ищеца суми от две физически лица с момента на процесните преводи по сметка на ответното дружество, вкл. наличието на обяви за продажба на Д. на дружеството и предложение за продажба на дружествените дялове на К. П., въпреки липса на решение на ОС на дружеството с такъв предмет.Акцентирайки на последващото превеждане на преведените от ищеца суми по сметка на дружеството, от самия ищец в полза на трети лица – кредитори на ищеца, ответникът е възразил, че в тежест на последния е установяване причината за извършване на паричните преводи.В евентуалност,при уважаване иска на ищеца, ответниците /всеки от тях/ са противопоставили възражение за прихващане,с оглед сключени от Ц. Ц. договори за заем,с получените парични средства по които / 117 800 лева / са погасени текущи задължения на СД „ Г. – П. и сие „. В първото съдебно заседание не са наведени други правни доводи. Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е установила , че твърдените от ищеца суми действително са постъпили по сметка / разплащателна / на ответното дружество,в периода 12–18 май 2011 год.,с основание „захранване на сметка„,наредител – ищеца и от сметки на последния. Решения на ОС на СД за допълнителни парични вноски или предоставяне в заем на лични средства от съдружник не са представени. Сумите са осчетоводени по разчетна сметка „Други кредитори”.Осчетоводяването им по тази сметка сочи на постъпването им от кредитори и че подлежат на възстановяване.В периода 12–30 май 2011 год. са извършени разплащания на дружеството към кредитори,в общ размер от 107 066,30 лева. Идентично е осчетоводяването на постъпили от Ц. Ц. по сметка на дружеството суми от 117 800 лева – предмет на възражението за прихващане.Свидетелката С. Декемвриева е разпитвана за обстоятелства, относими към възражението за прихващане на ответниците, произнасяне по което няма, с оглед отхвърлянето на исковете. Първоинстанционният съд се е мотивирал с факта на установено от експертизата осчетоводяване на заплатеното от ищеца,с формално основание „захранване на сметка„, като задължение към кредитор на дружеството, предпоставящо облигационно правоотношение между същото и ищеца.Изрично е акцентирал на обстоятелството, че самият ищец се е разпоредил с преведените суми, вече от името и за сметка на дружеството – ответник,което само по себе си е достатъчно да опровергае липсата на основание за извършване на преводите,като конкретната му характеристика / заем, водене чужда работа без пълномощие или др./ е без значение.Мотивирал е и извод,че не е проведено пълно и главно доказване на обедняването на ищеца, с оглед недоказаност разплащането с лични средства,предвид недоказаност на основание за постъпване по негова сметка на парични суми от трети лица,с които именно същият се е разпоредил в полза на дружеството.
Във въззивната си жалба ищецът се позовава на непосочено изрично от ответника и недоказано от него конкретно правно основание за получаване на сумите.Навежда и довода, че в производството по иска по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД не подлежи на установяване „ обедняването „, а единствено разместването на материални блага от неговия в патримониума на ответника. Сочи ирелевантност за произнасяне по иска и на субективното си намерение или съзнание за наличие или не на основание.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел,че ищецът установява първата предпоставка за уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД – че е предоставил на ответното дружество сума в претендирания с иска размер.Приел е,обаче,че ответникът е установил,в съответствие с носената от него доказателствена тежест, правно призната причина за получаване на сумата, т.е. основание за получаването й.Според съда,целта на превеждането на сумите –за изплащане задължения на дружеството към трети лица – негови кредитори и на публични задължения, при фактическо установяване и нареждането им от самия ищец, в качеството му на съзнателно извършено разпореждане със същите – предпоставя наличие на основание,а какво конкретно е то / възмездно или безвъзмездно / е без значение за настоящото производство.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Съзнателното даване на нещо от едно на друго лице ,с някаква цел, представлява ли основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД или съдържанието на термина „основание„ следва да се разграничи от причината, респ. „ каузата” по каузалните сделки и да се схваща само като наличие на валиден юридически факт или валидна правна връзка между страните, породена било от договорни отношения между тях, било от приложението на правна норма или административен акт , която да е пряка причина за разместване на благата, т.е. да съдържа задължение за даващия да даде и то точно това,което е дал ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика : ППВС № 1/1979 год., реш.№ 29 по гр.д.№ 1144/2010 год., реш.№ 721 по гр.д.№ 401/2009 год. , реш.№ 25 по т.д.№ 657/2009 год.,реш.№ 72 по гр.д.№ 402/2012 год. и реш.№ 15 по т.д.№ 214/2012 год. на ІІ т.о. ВКС; 2/ Качеството съдружник в търговско дружество и преследваната от съдружника, внесъл лични средства по сметка на дружеството,цел, респективно личните му намерения по повод на които е извършил превода и факта,че е съдружник, представлява ли правно основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД ? и 3/ Обстоятелството,че друг съдружник също е внасял лични средства по сметка на дружеството равнозначно ли е на „правно основание„ за задържане от дружеството на дадените такива от първия съдружник ? – и двата въпроса обосновавани в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но също и с позоваване на противоречие с реш.№ 26 по гр.д.№ 2050/2009 год. на Софийски апелативен съд – казуална съдебна практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК; 4/ При липса на възражение от ответника, че е налице правно основание за престацията на ищеца / по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД /, допустимо ли е съдът да формира извод, че е налице правно основание ? Може ли съдът да обоснове този си извод на обстоятелства , заявени от ответната страна по евентуално възражение за прихващане от същата, с вземането на ищеца по иска с правно основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД,като се има предвид и че по възражението за прихващане няма произнасяне на първоинстанционния съд, нито в тази му част има въззивна жалба или насрещна такава ? – въпросът обосноваван в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / във втората му част / – поради противоречие на въззивното с реш.№ 72 по гр.д.№ 402/2012 год. на ВКС,както и в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с формалното цитиране на нормата.
Първият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като макар да е упоменал „ съзнателност „ на действието,въззивният съд не е съобразявал същото по отношение превеждането на сумата в полза на ответното дружество, а последващото „съзнателно„ разпореждане от ищеца със същата,в погасяване задължения на това дружество,като нов факт,свидетелстващ за облигационно основание / договорно или извъндоговорно / за получаване на сумата,с което е обосновал решението си и първоинстанционният съд.Акцентът в решаващите мотиви на въззивното решение е върху значението на последващото разпореждане с предоставената сума и то от предоставилия я ищец, но в качеството на представляващ ответното дружество,а не на предоставянето на сумата.Не е включен с решаващите мотиви, действително чужд на хипотезиса на чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД субективен елемент – знание или незнание на даващия,че дължи, респ. не дължи. Предвид необосноваване на общия селективен критерий е излишно, а и невъзможно коментирането на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос също не удовлетворява изискването за правен, тъй като решаващ извод в този смисъл въззивният съд не е изложил. Последващото разпореждане с дадената от ищеца сума и целта на същото са съобразени като доказателство за съществуването на правно основание за предходното получаване на сумата,а не самите те – като правно основание на извършеното от ищеца плащане по сметка на ответното дружество.Дори да би се приел за удовлетворен общия, не се обосновава допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като реш. № 29 по гр.д.№ 2050 / 2009 год. на САС – казуална съдебна практика – не е постановено при идентичност на фактите, обусловили правния резултат,респ. съобразени в отговора на идентичен правен въпрос. Съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС обективният идентитет в решението – казуална съдебна практика и процесното, е необходимо условие за покриване допълнителния селективен критерий в тази хипотеза.
Третият от въпросите е напълно ирелевантен,като относим към обстоятелства, преценими при разглеждане възражението за прихващане по същество, до което, предвид отхвърлянето на иска,не се е стигнало и напълно чужди на решаващият извод за наличието на правно основание на извършената от ищеца престация. Въззивният съд не е формулирал решаващ извод, че именно наличието на реципрочно плащане в полза на дружеството,на суми и от другия съдружник /вторият ответник/, установява правното основание на плащането от ищеца.Простото упоменаване на този факт не е равнозначно на решаващ извод с този смисъл,особено като се съобрази изричното посочване на липсващо решение на ОС на дружеството за допълнителни парични вноски или финансиране с лични средства от всеки от съдружниците. Дори да би се счело,че съдът го е съобразил като допълнителен факт,сочещ на каузална причина за плащането на ищеца,то отново не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – със същото реш.№ 29 по гр.д.№ 2050/2009 год. на САС и по идентични на преждеизложените съображения.
Четвъртият от въпросите,съставен от два подвъпроса,не съответства на действителното съдържание на защитата на ответника. Същият е оспорил иска като неоснователен, позовал се е на обстоятелството по извършеното последващо разпореждане с постъпилата от ищеца сума,от самия ищец, в отговора на исковата молба и не изрично с посочването му като обстоятелство,относимо единствено към предявеното възражение за прихващане. Затова и тук остава необоснован общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.
Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК / по втори, трети и четвърти въпроси / не удовлетворява изискването за обосноваване на допълнителен селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, предпоставящи посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма,при това предпоставила противоречива съдебна практика / съответно посочването й / в отговор на идентичен правен въпрос или обосноваването на предпоставки за промяна в съществуващата непротиворечива съдебна практика,поради развитие на обществените условия или промяна в законодателството,следствие което същата подлежи на преодоляване, като неправилна.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 440/06.03.2015 год. по гр.д.№ 4573/2014 год. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :