О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№296
[населено място] 16.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№537/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №3923/24.11.2016г. по ч.гр.д.№4214/16г. Софийски апелативен съд е отменил определение от 21.07.16г. , постановено по т.д.№4561/2015г. по описа на СГС в частта,с която е допълнено постановеното по съществото на спора решение в частта за разноските,като е осъден ответникът [фирма] да заплати на ищеца [фирма]/н/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 265 954,93 лв. и вместо това е оставил без уважение искането на синдиците на банката за допълване. Със същото определение САС е потвърдил определението на СГС в частта,с която е оставена без уважение подадената от [фирма] молба за допълване на решението по реда на чл.248 ГПК с присъждане на разноски за производството.
Срещу частта от определението на САС,с което частично е отменено определението на СГС и е отхвърлено искането на синдиците на [фирма]/н/ за допълване на решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение е подадена частна касационна жалба от синдиците на банката, в която са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд. Претендира се допускане до касационен контрол и отмяна на определението на въззивния съд в атакуваната му част.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] е възразил срещу допускането на определението до касационно обжалване и срещу основателността на изложените в частната касационна жалба доводи за неправилност.
За да постанови обжалвания акт, апелативният съд е приел, че приложеното по делото пълномощно за упълномощаване на юрисконсулт е за представителство на самата банка в несъстоятелност,но не и на страната по спора,която е синдикът по смисъла на чл.62 ал.1 вр. чл.60 ал.3 ЗБН. Като отделно основание за отказ,без оглед наличието на представителна власт в конкретния случай, САС се е позовал и на липсата на данни за осъществена от юрисконсулт защита така,както изисква разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК.Проследявайки хода на делото,съдът е констатирал,че в производството пред първата инстанция процесуалните действия от името на ищеца са били извършвани от упълномощен адвокат,а участието на юрисконсулта се е изчерпило с депозиране на една молба,с която е била представена справка от Търговския регистър относно адреса на управление на ответното дружество,което по заключение на съда не би могло да бъде основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита.
В представеното към частната касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят като значим за изхода на това производство въпроса “Допустимо ли е синдикът в качеството си на ищец по иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН да бъде представляван от юрисконсулт на банката в несъстоятелност,назначен по трудов договор?“ , който въпрос е релевиран с допълнителната предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,посочена само формално като законов текст.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно определение до касационен контрол. Поставеният въпрос не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд,въз основа на които е потвърдена тази част от първоинстанционното определение.Видно от изложените мотиви, въззивната инстанция не е отрекла правото на синдика на банка в несъстоятелност да бъде представляван от юрисконсулт,а е посочил,че представеното по делото пълномощно не съдържа такова упълномощаване.Отделно от това молбата за допълване е намерена от САС за неоснователна най-вече по съображения за липса на осъществена защита по смисъла на чл.78 ал.8 ГПК,с която разпоредба такава е предвидена като предпоставка за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.По отношение на този решаващ извод частният касатор не е поставил въпрос,отговорът на който да би бил значим за изхода на производството. Липсата на формулиран релевантен правен въпрос е достатъчна да обоснове отказ обжалваното определение да бъде допуснато до проверка за правилност,съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това не е обоснован и соченият от касатора допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,съобразно постановките на т.4 от същото тълкувателно решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3923/24.11.2016г. по ч.гр.д.№4214/16г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.