3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 10.04.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2568/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. И. Г. против решение №213 от 11.07.2018г. по т.д.321/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Първа инвестиционна банка „ АД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Хр. П. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Г., чрез пълномощника си – адв. И. Я. е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.3-то ГПК. Посочил е общо, че било налице противоречие на обжалваното решение с ТРОСГТК № 3 /12 и решение № 83/17 ,на ВКС, ІV г.о. Все така общо е заявил, че тези актове имали задължителен характер и не били зачетени от решаващия състав. Лаконично в заключение е поддържал, че решението било постановено при „очевидна неправилност във връзка с безспорните факти и доказателства установени в хода на процеса”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. той не е формулирал правен въпрос по основанията по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК, поддържани от него чрез възпроизвеждане текста на нормата. Само липсата на формулиран правен въпрос, съставляващ общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчен, за да не бъде допуснато касационно обжалване на тези основания. Освен това, страната е сочила като допълнителен критерий неотносими към случая съдебни актове, като не е изложила и нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, че въззивният съд се е отклонил от изброената практика.
Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на текста и общия довод „ във връзка с безспорните доказателства и факти” без да изложи кои са те нито доводи които да обосноват разбирането й за очевидна неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №213 от 11.07.2018г. по т.д.321/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: